Bulgaria - To climb Ruen Peak three times in a day

The next training for Kilimanjaro gathers five of us, Ivan, Stan, Dimitar, Petar and I, as all but Petar are going to climb the highest African mountain. I offered an unknown for all of us peak, the Osogovo Mountain's highest one, Ruen and the rest of the group accepted it. After some research we find out that the peak is 2,251 m/7,385 ft high and the border passes right through it. Also it is the highest border point in the European Union. The chosen route starts at the Tri buki hotel and should take us 3 hours and a half to get to the peak covering 13 km/8 mi or a total of about 26 km/16 mi. A great training, which equals to more than 1/3 of the ascent and descent in Africa. And that's for one day.

On the road, as it is Saturday, we get lots of drivers who move at about 20 km/h under the limit, hitting the brakes constantly, and the people of the county that we are passing through, Kyustendil, are famous for their reckless driving. Well, I guess, the racers are sleeping and only their grandparents are on the road. But let me mention something funny. We catch up a Honda CR-V, which like the above mentioned cars at times is going quite slow, then all of a sudden is speeding up. As we are waiting for a straight to overtake it, just before another bend, we note that the driver raises one of his/her hands up, most probably to the music he/she is listening. In the next moment, the second hand is being raised, but the car manages to go around the bend. All of us are speechless and stare in disbelief for some time, but next we get that the car is with a right steering wheel and start laughing. While we overtake the Honda we see that on the left, normally the driving seat in Bulgaria, a boy twists violently to the music, while an elder man imperturbably drives.

We reach the hotel and I go to the reception to collect a stamp in my booklet with the highest mountains in Bulgaria – Osogovo Mountain is the fifth highest with Ruen Peak. We shoulder our backpacks and take on the long road ahead of us. In the car, we heard on the radio that in the early afternoon rain is expected in the western parts of Bulgaria, especially in the mountain areas. And we couldn't be more to the west, that's why we set our expectations that most probably we'll gonna get wet.

A view of Ruen Peak

We think that one of these peaks should be Ruen, but it's not sure which one. (Well, neither of them is.)

България - Да изкачиш Руен три пъти за един ден

Поредната тренировка за Килиманджаро ни събира петима героя, моя милост, Иван, Стан, Димитър и Петър, като всички без Петър сме се заканили на африканския първенец да му стъпим на главата. Аз предложих един незнаен за всички ни връх, а именно първенеца на планината Осогово, връх Руен. Останалите се съгласиха да го щурмуваме и след малко рисърч научаваме, че върхът е висок 2,251 м и граничната бразда с Македония минава през него. Също така е и най-високият граничен камък в Европейския съюз. Избраният от нас маршрут тръгва от хотел Три буки и еднопосочно би трябвало да ни отнеме 3 часа и половина и да изминем около 13 км или общо 26 км. Чудесна тренировка, която се равнява на малко повече от 1/3 от качването и слизането ни в Африка. И това за един ден. Речено сторено.

По пътя, тъй като е събота, попадаме на доста шофьори, които се движат с около 20 км под максимално разрешената скорост и то в Кюстендилска област, за която съм чувал, че всички там са състезатели. Е, изглежда, че състезателите спят и единствено техните баби и дядовци са по шосетата. Но нека да се отдалеча още малко от планинската тема и да спомена за най-щурата случка на пътя. Настигаме една Хонда CR-V по криволичещите участъци преди Кюстендил (идвайки от София), която също като гореспоменатите коли ту караше бавно, ту се забързваше, сякаш шофьорът се е събудил от дрямка. Докато изчакваме удобно място, за да я изпреварим забелязваме как шофьорът вдига едната си ръка, най-вероятно в такт с музиката. След малко вдига и другата си ръка, но все пак успява да вземе завоя. Всички онемяваме и се оцъкляме за момент, но след малко се усещаме, че колата е с десен волан и избухваме в смях. Докато изпреварваме Хондата виждаме как на лявата седалка седи или по-скоро се кълчи бясно едно дете, докато възрастен човек управлява невъзмутимо колата.

Стигаме до въпросния хотел Три буки и отивам до рецепцията да си подпечатам книжката "Десетте планински първенеца" – Руен е номер 5. Нарамваме раниците и поемаме по дългия път, който ни очаква. В колата чухме, че се очакват дъждове в ранния следобед в западните части на България и особено в планинските райони. Ами ние няма как да сме повече на запад, затова се настройваме, че най-вероятно ще ни завали.

Поглед към вр. Руен

Според нас някой от тези върхове трябва да е Руен, ама кой не е сигурно. (само дето никой не е)

Bulgaria - Pirin Mountains (Part 2)

Two days after the rather long hike according to my standards, my father and I head to climb the second highest peak in Bulgaria, Vihren Peak (2,914 m/9,560 ft). I've been waiting for a long time to conquest it. We come near the Vihren Hut and cannot believe our eyes – there is almost a traffic jam of cars, even though it is the first working day of the week. I thought Vihren wasn't one of the easiest to climb, so why are these hordes of people here? We find a free spot to park, prepare ourselves and head uphill. And the uphill starts right away, there isn't a flat section to warm up. At least we are relieved to see that 90% of the people are going in another direction – most probably to the Lakes Banderishki. As the total displacement of the climb is about 1,000 m/3,280 ft, just after 30 minutes of walking the hut is quite small.

View towards Vihren Hut

България - Из Пирина (част 2)

Два дни след дългичкия за моите стандарти преход, с баща ми се запътваме за Вихрен. Най-накрая да се кача и аз на вторинеца ни. Наближаваме хижа Вихрен и какво да видят очите ни – задръстване от автомобили, а дори е работен ден. Нали Вихрен не беше от най-приятните, а пък какви са тези орди от хора? Намираме свободно място покрай пътя, приготвяме се и поемаме нагоре. А нагорето започва веднага от хижата, няма равен участък да загрееш. Поне се успокояваме, тъй като 90% от хората поемат в друга посока – най-вероятно към Бъндеришките езера. Тъй като общата денивелация до върха е около 1,000 м, само след около 30 минути хижата вече се вижда доста малка.

Поглед към х. Вихрен

Bulgaria - Pirin Mountains (Part 1)

It is time to go for a walk in the Pirin Mountains, which differ from the other Bulgarian mountains with their rocky landscape. Together with my father and two family friends, Dilyan and Natalia, we head to Dobrinishte and Gotse Delchev Hut, where we get on the ski lift to Bezbog Hut (or Godless Hut). For some time I want to visit this hut and its near ski track, as many of my friends have mentioned it and I nodded positively, as if I know it (I have heard of it), but in fact I don't know it (since I've never been here). The track looks pleasantly long, just the way I like my ski tracks. I'll have to come in the winter to check it, for sure. Under the lift, there are lots of people gathering blueberries using some strange devices. They are strange, as I have never seen them, but they are logical in their design – wooden/metal box with open on one of the sides, onto which is attached something like a comb that combs the bushes and picks the lice, oops, the blueberries, my bad.

Bezbog Hut and the adjacent Lake Bezbojko

България - Из Пирина (част 1)

Дойде ред и на разходка из Пирин, която се различава от останалите български планини със своя релеф. Заедно с баща ми и една приятелска семейна двойка, Дилян и Наталия, се запътваме към Добринище и х. Гоце Делчев, откъдето се качваме на лифта към х. Безбог. Отдавна имам желание да я видя тази х. Безбог, че и пистата ѝ, тъй като много приятели са я споменавали и аз съм кимал положително, че я знам (демек, че съм я чувал), само дето въобще не я знам (защото никога не съм я виждал). Пистата изглежда приятно дълга, тип Ястребец на Боровец, която най ми се нрави. Ще трябва да се посети зимно време. Под лифта доста хора събират боровинки с едни странни приспособления. Странни, защото не съм виждал подобни, но са логични в своето устройство – дървен/метален паралелепипед, отворен от едната страна, на която е закрепено нещо като гребен, с който се вчесват растенията и събират въшките, а боровинките.

Хижа Безбог и прилежащото Безбожко езеро

Bulgaria - On the Day of Rila Mountains to the highest peak on the Balkans, Musala

I continue with the mountain series with a post about Musala peak (2,925 m/9,596 ft, the highest one in Bulgaria and on the Balkan Peninsula) on the Day of Rila Mountains, where the peak is situated. A few days before the weekend I and a friend of mine, with whom I will climb Kilimandjaro (the third in the group) talk about going to Musala peak. He comes with some friends, I come with some friends and 10-15 minutes after the appointed hour we gather in front of the gondola – a group of ten. Today and tomorrow happens to be the Day of Rila Mountains and of Musala peak, as well. The two way ticket is discounted and a lot of people have come to celebrate and to make use of the discount. But really, there is a lot of people, especially for the summer/low season for the Borovets resort. We get off at the last station of the gondola, get to know those who we don't know in our group, prepare ourselves and head out to the peak.

The first of many pictures with flowers on the front

България - На празника на Рила до Мусала

Продължавам планинската серия с пост за връх Мусала на връх Празника на Рила. Разбирам се в края на седмицата с един приятел, с когото ще катерим заедно Килиманджаро (третият сигурен) да се разходим до Мусала. Той е с групичка, аз съм с групичка хора и малко след уречения час пред кабинката в Боровец се събираме десетина човека. Оказва се, че днес е Празникът на Рила и връх Мусала (3 и 4 август, 2013). Двупосочният билет за кабинката е намален и много народ е дошъл да празнува, пък и да се възползва от намалението. Ама наистина има много народ, особено много за летния сезон. Качваме се горе, запознаваме се, с когото не се познаваме, приготвяме се и айде на Мусалата.

Първата от многото снимки с цветенца на преден план

Bulgaria - The weather in the montain is female or trip to Botev peak

As you might have noticed in the last couple of months I have barely posted anything. Here are some of the reasons, if not all of them. First, the protests against the current Bulgarian government started, and although I was regularly participating in the beginning, I admit that now I go rarely. Second, I started researching about my upcoming trip to Africa (there are less than two months remaining, as of 15.08.2013). Third, I started to prepare myself for part of my African adventure, and more specifically the Kilimanjaro climb by trekking the Bulgarian mountains, which in the best case are two times lower, but still it is some kind of preparation. You can expect in the next posts mainly mountain sceneries. Fourth, my summer laziness has started, not that I have categorized the different kinds of laziness I get, as all of them are the same, but the current one reveals itself in the summer. Fifth, I started, not that I have stopped, to read more. Everybody needs time off my writings, even I. Sixth, I don't want to make up any more reasons.

България - Времето в планината е от женски пол или разходка до връх Ботев

Както може да сте забелязали в последните два месеца ме няма почти никакъв в писането. Ето и някои от причините, ако не всичките. Първо, започнаха протестите, и макар в началото да ходех много често, признавам си, сега съм разредил доста участието си в тях. Второ, започнах да рисърчвам за предстоящото ми пътуване в Африка (по-малко от два месеца остана, това е към 15.08.2013). Трето, започнах да се подготвям за част от африканското ми приключение, и по-точно изкачването на Килиманджаро като ходя по тукашните планини, които в най-добрия случай са два пъти по-ниски, но все пак си е някаква подготовка. Очаквайте в следващите постове все планински пейзажи. Четвърто, започнаха летните ми мързели, не, че съм си категоризирал различните видове мързели, защото те всичките си приличат и се проявяват по всяко едно време, но сега са свързани с лятото. Пето, започнах (не, че съм спирал, просто бях понамалил малко) да чета повечко. Всеки трябва да си почива от писанията ми, дори и аз. Шесто не ми се мисли.

Istanbul - A trip to the neighbors (Part 4)

The last part of my Istanbul trip was delayed, because of posts about the protests in Bulgaria and my laziness, but it's already here.

It seems that I have exhausted my fellow travelers in the last three days and leave them at the room to rest, while I go for a walk around the hotel.

The streets of Istanbul

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 4)

Последната част на истанбулското ми пътешествие се позабави малко, заради протестите и мързела ми, но вече е готова.

Изглежда съм изморил спътниците си през последните 3 дни и ги оставам да си починат малко в стаята, докато обиколя района около хотелa ни.

Истанбулски сокаци

Bulgaria - Protests, Day 19

Random moments from the 19th day of the protests in Sofia, Bulgaria. (02.07)

България - Протести, ден 19

Моменти от ден деветнадесети на протестите в София. (02.07)

Bulgaria - Protests, Day 18

Random moments from the 18th day of the protests in Sofia, Bulgaria. (01.07)

"The power of ethics"

България - Протести, ден 18

Моменти от ден осемнадесети на протестите в София. (01.07)

"Силата на етиката"

България - Протести, ден 8

Моменти от ден осми на протестите в София. (21.06)

Тази баба беше един от най-колоритните участници, които срещнах от началото на протестите. Въпреки възрастта си, показваше изключително енергични как би измела боклука насъбрал се в някои от съседните сгради.
"Има ли власт, която да дава затвор и на вас."

Bulgaria - Protest, Day 8

Random moments from the 8th day of the protests in Sofia, Bulgaria. (21.06)

This old woman is one of the most colorful participants that I've met since the beginning of the protests. Regardless of her age she showed exceptionally energetic how she would sweep the garbage that have been gathering in some of the surrounding buildings.
"Is there a power to put you in the prison."

Bulgaria - Protests, Day 6

Random moments from the sixth day of the protests in Sofia, Bulgaria (19.06):

"Peevski wasn't a mistake, that's why there is no forgiveness"

България - Протести, ден 6

Няколко момента от шестия ден на протестите (19.06):

"Пеевски не е грешка и затова няма прошка!!!"

Bulgaria - Protests, Day 4

Some random shots of the fourth day of the protests in Sofia, Bulgaria (17.06).

България - Протести, ден 4

Няколко мига от четвъртия ден от протестите (17.06).

Bulgaria - Protests, Day 3

Day 3 of the protests in Bulgaria against the current ruling and non-ruling political parties.

България - Протести, ден 3

На първия ден от протестите присъствах, на втория също, направих и една снимка с телефона си. Някой от хората, срещу които протестираме показа незавидни способности по математика в опит да омаловажи броя на хората, които не са съгласни със статуквото. Затова реших да поснимам малко по-активно, да покажа част от хората, все по-креативните им плакати (думата "лозунги" я свързвам с други времена) и не на последно място многобройността ни.

Istanbul - A trip to the neighbors (Part 3)

Today the weather is gloomy again, but unlike yesterday the sun doesn't want to show. Rain-proofed, we head to the Sultanahmet Sq. with our favorite tram. On the square, where once the Constantinople hippodrome was situated, there are two obelisks erected (I always wonder if it is obelisk or Obelix, at least Asterix is always around to remind me which one is correct). The first of them, the Egyptian obelisk, built in 15th c. BC in Luxor, looks like its official opening ceremony was just yesterday and not 3,500 years ago. The second one, the obelisk/column of Constantine or the Walled obelisk, looks much older, but in fact is 200-300 years newer, it just haven't been using enough day lotion with Q10 for wrinkles/cracks. Between the two giants, there is a small metal column, the Serpent column, which has turned green with envy because of its low height.

Pigeons-migeons

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 3)

Днешният ден отново започва намръщено, но за разлика от вчера слънцето не повелява да се покаже. Екипирани за дъждовно време поемаме към пл. Султанахмед с любимия ни трамвай. На площада, където едно време е бил разположен Константинополския хиподрум, има издигнати два обелиска (винаги се чудя дали е обелиск или Обеликс, добре, че Астерикс е винаги наблизо да помогне). Първият от тях, Египетският обелиск, построен през 15 в. преди новата ера в Луксор изглежда така, сякаш официалното му откриване е било вчера, а не преди 3,500 години. Вторият, обелискът/колоната на Константин или Стенният обелиск, изглежда доста по-стар, но всъщност е със 200-300 години по-млад, просто не е ползвал дневен крем с Q10 против пукнатини. Между двата колоса има и една малка метална колона, която е позеленяла от яд, най-вероятно заради ниския си ръст.

Гълъби-мълъби

Istanbul - A trip to the neighbors (Part 2)

During the past night, a rather substantial rain poured down, but in the morning the sun has already found its place on the sky and has chased away most of the clouds. While my fellow-travelers are still getting ready, I conduct my photo observation of the streets from above. I like quite much to observe from a high point, people on the streets are very natural, because they don't see me and therefore are not camera shy, besides that the point of view is completely different.

Waiting for the 24A bus to Eminönü, for example

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 2)

През нощта се излива доста стихиен дъжд, но на сутринта слънцето вече е намерило своето място на небосвода и е разпратило повечето облаци към Диарбекир, примерно, нали там са изпращали едно време непослушните. Докато спътниците ми се оправят, аз провеждам моето фото наблюдение от високо. Много обичам да киризя от високо, хората са много по-естествени, защото не те виждат и следователно не се притесняват от апарата, пък и гледната точка или ракурсът, тази думичка е много професионално звучаща, е напълно различен.

В чакане на автобус 24А до Еминьоню, примерно

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 1)

Септември, 2012. Неделя. По никое време (откъм ден през седмицата) тръгвам с двама приятели за Истанбул за няколко дни. Избираме тази странна поредица от дни – от неделя до сряда, защото спътниците ми ще се връщат в щатите след седмица. А пък аз, аз съм айляк, ако питате повечето ми приятели, така че нямам проблем. Натоварваме се в космическия кораб или акулката, според гледната точка и потегляме към заветната ни цел – Истанбул, единственият град разположен на два континента, ако на арабелите им щукне да построят нещо подобно някой ден, да се чете – първият/оригиналният град разположен на два континента.

Наближаваме града, по-скоро навлизаме в него, щото той си е доста големичък и следим GPSа за отбивката, на която трябва да слезем от магистрала. Естествено, случва се нещо като преждевременна еякулация и се изстрелваме по-рано, отколкото трябва. Неприятничко. Напред-назад, обиколка тук, обиколка там, връщаме се обратно на магистралата. Това няма да го обясня с някой физическа функция, пък и не искам да се замислям каква може да е тя. Скоро си намираме отбивката и вече по-на място се изстрелваме от магистралата. След известно търсене си намираме хотелче в квартал Топкапъ, не двореца, но все пак в границите на някогашния Константинопол, близо сме до отбранителната стена. Хотелът се казва Хисар, бюджетно решение, без минерални бани и СПА процедури. А пък, ако сме много настойчиви сигурно ще се намери някой теляк. Освежаваме се, плащаме за първата вечер с почти всички турски лири, с които разполагаме и се понасяме навън.

Istanbul - A trip to the neighbors (Part 1)

September, 2012. Sunday. At an odd time (regarding the day of the week) I and two friends of mine decide to go to Istanbul for several days. We choose these strange days – from Sunday to Wednesday, because my fellow travelers are going back to the States after a week. And I, if you ask most of my friends I am "ailyak" (which according to the dictionary is an idle person, one at a loose end), so I don't have a problem with the odd time of the week. We load up in my car, the space ship or the shark, according to the point of view, and we are off to our destination – Istanbul, the only city situated on two continents, that is if the Arabs don't plan to build something similar one day, in which case, it should be read as the first/original city situated on two continents.

We approach the city, moreover we are entering into the city, since it is quite large, and start looking at the navigation for our exit. Something like a premature ejaculation occurs, since we shoot ourselves from the highway too early. Quite unpleasant. Back and forth, going twice around an unknown neighborhood, we make it back to the highway. I won't explain this with any physical function of the body, and frankly, I don't want to think which one it could be. We find the proper exit and this time we fire ourselves out of the highway at the right spot. We check out some hotels and choose one with free parking and wifi. We are in the Topkapi neighborhood, it's not the famous palace, but still is in the boundaries of the ancient Constantinople/Istanbul, as we are close to the defense stone walls. We freshen up, pay for the first night with almost all of our local money and go out.

A night walk in Sofia

Since the first ten posts were about Cuba, now it is time for something local, Bulgarian, not that it would be very long, just one post, but still I have promised myself to alternate the posts, abroad and homeland. Some of you have already seen them in Facebook, but for others the upcoming photos will be new. However, the next few posts will be new for everybody, I promise.

What the night has in mind for me?

Нощна разходка в София

Тъй като първите десетина постове бяха за Куба, сега е време за нещо родно, българско, не че ще е много дълго – един пост, но все пак съм си казал, че ще ги редувам, чужбината и татковината. Някои от вас са ги виждали във Фейсбук, но за други ще са нови. Няколкото поста след това обаче обещавам, че ще са нови за всички, с изключение на двамина-трима.

Какво ли ми готви нощта

An exercise in Cuban carelessness - Trinidad and the last days (Part 9)

On the next day, we head to Trinidad, which is one of the best preserved cities in the Caribbean, from the time when the sugar trade was the main industry in the region and is under the auspices of UNESCO. While we are searching for a place to park the van, a guy with a sign "official parking" comes to us and tells us to park next to the near pavement, for some pesos, of course.

Official parking

Упражнение по кубински айляк - Тринидад и последните няколко дни (част 9)

На следващия ден се насочваме към Тринидад, който е един от най–добре запазените градове в Карибския басейн от времето, когато търговията със захар е била основната индустрия в региона и естествено е под егидата на Юнеско. Докато търсим къде да оставим вана, попадаме на човек с табела “официален паркинг”, който ни посочва да се паркираме до близкия тротоар, срещу съответното заплащане. Да ви имам официалните паркинги.

Официален паркинг

An exercise in Cuban carelessness - Cienfuegos & The Bay of Pigs (Part 8)

Hasta la vista, Habana! Bienvenidos Cienfuegos!

On the next day we say goodbye to Havana and take on the Autopista towards Cienfuegos. The Cubans and the road markings aren't close friends, so the later ones are missing from the road. We get off the highway and continue onto some third class road. In one of the villages that we go through, only the main street is asphalt-paved, the side streets are gravel and mud. In this area, the main means of transport are the horse carriages and the bikes. However, I've got the feeling that the only thing the Cubans do is to travel, because under every palm tree, there are people waiting for somebody to take them on the road. On the next palm tree, we witness the following funny event: a car stops at something like a bus station and all the 15-20 people waiting there rush to the vehicle with the idea to get in. After a while the people back off and surprisingly nobody has gone inside the car and the vehicle is whole. In the village that we pass through and even in the larger towns, almost every house has the following mandatory tools of the loafer/kibitzer – rocking chair positioned toward the street and a working TV inside the house, which can be heard through the opened windows.

Another pimped up Moskvich

Упражнение по кубински айляк - Сиенфуегос и Заливът на прасетата (част 8)

Hasta la vista, Habana! Bienvenidos Cienfuegos!

На следващия ден се сбогуваме с Хавана и поемаме по Аутопистата в посока Сиенфуегос. Кубинците и пътната маркировка не са първи приятели, следователно последните липсват по пътищата. Отклоняваме се от основния път и продължаваме по някакъв треторазряден селски път. В едно от селата, през които минаваме, само главната улица е асфалтирана, а страничните улички са чакъл и кал. По тези населени места основните превозни средства са конският впряг и велосипедите. Имам чувството, че единственото нещо, което местните правят е да пътуват, защото под почти всяка палмичка има няколко човека, които чакат някой да ги вземе на стоп. По пътя ставаме свидетели на следната забавна случка: една кола спира на нещо като спирка и всичките 15–20 човека, чакащи там, се втурват към превозното средство с идеята да се качат. След малко се отдръпват и изненадващо, никой не се е качил, а и колата продължава цяла. В селцата, през които минаваме, а и в по–големите градове, почти всяка къща има следните задължителни инструменти на кибика – люлеещ се стол насочен към улицата и включен телевизор вътре в къщата.

Поредният наточен Московец

An exercise in Cuban carelessness - Last day in Havana (Part 7)

After the breakfast, we head to the Plaza de Armes market, for which we whine about for some days. Not that there is something awesome there, but we have to buy presents. Despite the mission, the first thing that I buy is something for me – a beret with two sides, the first is with a star, and the second one is with Che. I buy a magnet for my microwave oven (everybody buys magnets for their fridges, and I buy them for my microwave oven). The rest buy some sundries for gifts and we move to another part of the plaza, where are being sold paintings.

While Jorje and I have a look at the paintings of famous and not so famous Cuban artists, we each buy a coconut for un peso. Mine is a bit sharp and his has unpleasant sweet taste. Naturally we are the only one who likes them, and that's because we paid for them. After we empty the coconuts, I try to taste the white meat inside. After a considerable hitting against the pavement, the nut opens slightly and by my last effort I cracked it into two pieces. I feel like a winner, I AM a winner. I bite a little of the inside lining and throw it away. At the end, the real winner is the seller.

We continue to the next themed part of the market, the one with books. We start looking for something of Hemingway in English or anything famous in English, but our task is rather hard. However, I find a photo album for a gift and manage to cut the price in half, which increases immensely the pleasure of the purchase.

The book market at Plaza de Armes

Упражнение по кубински айляк - Последен ден в Хавана (част 7)

След закуската се насочваме към пазара на Plaza de Armes, за който мрънкаме от известно време. Не, че продават нещо кой знае какво, но трябва да се купуват подаръци. Въпреки мисията ни първото нещо, което спазарявам е за мен – барета, двулицева, със звездичка от едната страна и с Че от другата. Вземам си и един магнит за микровълновата (всички си купуват магнити за хладилник, аз пък си купувам магнит за микрото). Останалите напазаруват от джунджурииките за подаръци и се насочваме към друга част на площадчето, където продават картини.

Докато разглеждаме с Хорхе произведенията на видни и не толкова видни кубински творци си купуваме по един кокосов орех за un peso. Моят е леко резлив, а неговия с неприятен сладникав вкус. Изпиваме ги, естествено само ние си ги харесваме, защото сме броили пара. След като изпразваме огромните костилки, аз се опитвам да се възползвам и от кокоса вътре. След дълго блъскане в тротоара, орехът се сцепва леко и напъвайки го още малко, го разделям на две. Чувствам се победител, аз СЪМ победител. Захапвам малко от сърцевината и го изхвърлям. В края на краищата, май продавачът е победителя.

Продължаваме към следващата обособена част на пазара, тази с книги. Тръгваме да търсим стари книги на английски. Начинанието ни се оказва трудно и не намираме почти нищо на Хемингуей, когото основно търсим. Както и да е, харесвам един албум със снимки за подарък и успявам да смъкна цената с 50%, което допълнително увеличава удоволствието от покупката.

Книжният пазар на Plaza de Armes

An exercise in Cuban carelessness - Pinar del Rio (Part 6)

We load up in the van in the morning and set out westward of Habana on the Autopista. Outside is extremely hot and all hitch-hikers (and there are a lot of them) are concentrated in the shady spots. From time to time we pass by Chinese Automotive Corp.'s 4x4s, strongly resembling the Russian UAZ, which on their part have borrowed a lot from the first Toyota Landcruisers. Long live the copyrights!

Our first stop is the Orquideario de Soroa – one of the largest orchid gardens in the world or at least according the Cubans. There, we are being told that the last hurricane have blown away a significant part of the flora. Luckily, the plants, for which was thought that will need years to recover, have shown remarkable signs of revival just months after the calamity. We visit some wooden sheds, where are shown the blooming orchids. ATTENTION: some kind of botanical lecture will follow. As the roots of the orchids need lots of air, the plants are not planted in pots with soil, but are rather in a peat substrate or they just have attached to a piece of wood, hanging in the air.

Green waterfall

Упражнение по кубински айляк - Пинар дел Рио (част 6)

Натоварваме се сутринта на вана и потегляме западно от Хавана по Аутопистата. Навън е изключително топло и всички стопаджии (а те са много) са се съсредоточили по сенчестите места. От време на време се разминаваме с джипове на Chinese Automotive Corp., силно приличащи на УАЗки, които от своя страна са взаимствали от първите Тойота Лендкрузер. Да живеят авторските права.

Първата ни спирка е Orquideario de Soroa – една от най–големите градини с орхидеи в света или поне според кубинците. Там ни разказват, че един от последните урагани е отнесъл значителна част от флората. За щастие растенията, за които са смятали, че ще са нужни години да се възстановят, само няколко месеца след природното бедствие вече са показали изключително подобрение. Посещаваме едни дъсчени постройки, в които се излагат цъфтящите в момента видове орхидеи. Тъй като корените на орхидеите се нуждаят от много въздух, не са в саксии с почва, а по-скоро в торфен субстрат (голям съм комбайнер) или са се захванали на парчета дърво, висящи във въздуха.

Зелен водопад

An exercise in Cuban carelessness - Following Hemingway's steps (Part 5)

For breakfast we go to the Ambos Mundos Hotel, where for some time have lived Ernest Hemingway. We go to rooftop via an old iron Otis lift and in front of us is revealed the magnificent view of the city and mainly of the near buildings – on a rooftop a man slowly, without overworking, simultaneously smokes and hangs out the laundry; a large baking pan with bread buns sits on a balcony, whether it is to finish the baking or to dry out the buns, I can't say.

Tiles

Three generations of tiles cohabit on a nearby roof.

Упражнение по кубински айляк - По следите на Хемингуей (част 5)

За закуска отиваме в хотел Ambos Mundos, където известно време е живял Ърнест Хемингуей. Качваме се на покрива посредством стар железен асансьор Otis и пред нас се открива великолепна гледка към града и най-вече към близките сгради – на един покрив мъж бавно, без да се преуморява едновременно простира и пуши, а на съседния балкон една тава с питки, така и не разбрах дали се суши на слънцето или се допича.

Керемидена черга

Няколко поколения керемиди съжителстват на близкия покрив.

An exercise in Cuban carelessness - Rainy Havana (Part 4)

As the previous night we experienced rather well the night life of Havana, on the next day it’s very cloudy in our heads. While having a breakfast, the mischievous clouds from our heads move one by one to the sky and hide the sun from our eyes. Seconds later, they greet us with the show “Torrential Caribbean rain”, which according to Osmel’s forecast will last 45 minutes max. Soon, it gets clear that the downpour will be more like a full day event, that’s why our daily tour takes on the following format – closed spaces, as in museums.

Driving around Havana, we pass near Malekon or at least try to, since the promenade is blocked by two soaked militiaman. The sea, similar to a small boy that is not very skillful at the flirting yet, not just sprinkles Malekon, but floods it outright with its naughty waves.

We go to El Capitolio, where was situated the government of Cuba before the revolution of 1959, and now houses the Cuban Science Academy. The place is huge and grandiose compared to the building of the current parliament, which is uncomely marble mastodon. In the center of the floor under the main dome, was built in a 25 carat diamond, which is claimed to be owned by the Russian tzar Nicolay II. After one successful theft and the mysterious return after two months, in the floor was built in a copy. Unfortunately, we did not understand where the original one is, nor they gave us its contacts. The diamond copy is being closely watched by the 15 m Statue of the Republic, which supposedly is the third largest indoor (under a dome) statue in the world after the Great Buddha of Nara and Lincoln’s memorial in Washington.

El Capitolio’s dome

Упражнение по кубински айляк - Дъждовна Хавана (част 4)

След като предната вечер опитахме качествено нощния живот на Хавана, на следващия ден ни е доста облачно в главите. Закусвайки, палавите облаци от главите ни се преместват малко по малко на небето и скриват слънцето от погледите ни. Секунди по-късно ни поздравяват с представлението “Проливен карибски дъжд”, който според прогнозата на Осмел, a.k.a. кубинският Минчо Празников, ще продължи максимум 45 минути. Скоро става ясно, че пороят по–скоро ще е целодневно събитие, затова и обиколката ни придобива следния формат – затворени помещения, тип музеи.

Обикаляйки Хавана, минаваме покрай Малекон или поне се опитваме, тъй като крайбрежният булевард е отцепен от две подгизнали ченгета. Морето като малко, все още несръчно в задявките, момченце не просто пръска Малекон, а направо го залива с палавите си вълни.

Отправяме се към El Capitolio, където се е помещавало правителството на Куба преди революцията през 1959, а сега е дом на Кубинската Академия на Науките. Мястото е огромно и грандиозно за разлика от действащия парламент, който е неугледно мраморно чудовище. В центъра на пода под основния купол някога е бил вграден 25 каратов диамант, за който се твърди, че е принадлежал на руския цар Николай II. След един успешен опит за кражба и мистериозното му връщане след 2 месеца, сега там лежи негово копие. За съжаление не разбрахме къде се намира оригиналът, нито ни дадоха негови координати. Копието на скъпоценния камък бива зорко пазено от 15 метровата Статуя на Републиката, която е третата по големина статуя в закрито помещение (под покрив) в света след Великият Буда от Нара и мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон. Позлатената статуя е вдъхновена от гръцката богиня Атина, но за модел е използван местен материал – кубинска мулатка.

Под купола

An exercise in Cuban carelessness - Around Havana (Part 3)

In the morning, we meet Jose Raul, with whose help via email we rented van, our guide Osmel and some places to sleep. The funny thing about him is that when he recommends us something, he always uses the construction why, because – for example, It’s nice to rent that van why, because it has more space. We agree upon our plan for the next days and go to the Plaza de la Revolucion, where is situated a monument of Jose Marti. We meet the guy for the first time and understand that he was a national hero, poet and journalist, who died in his first battle. What a revolutionary! (If I am to become one, I will most probably get killed in my first fight, as well.)

Marti

The Jose Marti's memorial most probably offers splendid view of the city from the top (but we couldn't enjoy it why, because the lift wasn't working).

Упражнение по кубински айляк - Из Хавана (част 3)

На сутринта се срещаме с Хосе Раул, чрез когото по имейл си наехме ван, гида Осмел и няколко места за спане. Смешното при него е, че когато ни препоръчва да направим нещо, веднага се аргументира с конструкцията защо, защото – например: Хубаво е да си наемете този ван защо, защото има повече място. Доуточняваме програмата за следващите дни и се запътваме към Плаза де ла Революсион, където има паметник на Хосе Марти. За първи път се срещаме с човека и разбираме, че е бил национален герой, поет и журналист, който умира в първата си битка. Какъв революционер! (Ако и аз стана такъв, вероятно и на мен ще ми светят масло в първия бой).

Марти

Мемориалът на Хосе Марти предполагам предлага чудесна гледка към града от високо (на която не можахме да се насладим, защото асансьорът не работеше).

An exercise in Cuban carelessness - Havana (Part 2)

After a two hour in the bus from Varadero, we pass through a tunnel and come across a new interpretation of Jurassic park. Instead of dinosaurs and lush vegetation, in front of us opens up the sea-front Malecon Boulevard with its many semi-collapsed buildings and some renovated ones in colonial Spanish style, large American cars from the 50's and all kinds of Russian ones.

At the bus station, we meet Osmel, a 30 year old, tall Cuban, who will be our guide and driver. We take our luggage and get into two taxis, Ladas.

Celebrity in a Lada

One of my friends, Jorge, rolls down his window and waves to the long awaiting Cubans, semi-hidden behind the tinted windows of the car, his hat and sunglasses. Almost like a real celebrity!

Упражнение по кубински айляк - Хавана (част 2)

След близо двучасово пътуване с автобус от Варадеро минаваме през един тунел и попадаме на нова интерпретация на Джурасик парк. Вместо динозаври и буйна растителност, пред нас се открива хаванският булевард Малекон със своите полуразрушени сгради и тук-там обновени такива в колониален испански стил, огромни американски коли от 50-те и всякакви руски.

На гарата ни посреща Осмел, 30-годишен, високичък кубинец, който ще ни е гид и шофьор. Грабваме багажа и този път се качваме на две таксита Лада.

Знаменитост в Лада

Един от приятелите ми, Хорхе, сваля прозореца и помахва на очакващите го отдавна кубинци, полускрит от шапката, тъмните стъкла на колата и очилата си. Почти като истинска знаменитост!