Apr 16, 2013

Упражнение по кубински айляк - Дъждовна Хавана (част 4)


След като предната вечер опитахме качествено нощния живот на Хавана, на следващия ден ни е доста облачно в главите. Закусвайки, палавите облаци от главите ни се преместват малко по малко на небето и скриват слънцето от погледите ни. Секунди по-късно ни поздравяват с представлението “Проливен карибски дъжд”, който според прогнозата на Осмел, a.k.a. кубинският Минчо Празников, ще продължи максимум 45 минути. Скоро става ясно, че пороят по–скоро ще е целодневно събитие, затова и обиколката ни придобива следния формат – затворени помещения, тип музеи.

Обикаляйки Хавана, минаваме покрай Малекон или поне се опитваме, тъй като крайбрежният булевард е отцепен от две подгизнали ченгета. Морето като малко, все още несръчно в задявките, момченце не просто пръска Малекон, а направо го залива с палавите си вълни.

Отправяме се към El Capitolio, където се е помещавало правителството на Куба преди революцията през 1959, а сега е дом на Кубинската Академия на Науките. Мястото е огромно и грандиозно за разлика от действащия парламент, който е неугледно мраморно чудовище. В центъра на пода под основния купол някога е бил вграден 25 каратов диамант, за който се твърди, че е принадлежал на руския цар Николай II. След един успешен опит за кражба и мистериозното му връщане след 2 месеца, сега там лежи негово копие. За съжаление не разбрахме къде се намира оригиналът, нито ни дадоха негови координати. Копието на скъпоценния камък бива зорко пазено от 15 метровата Статуя на Републиката, която е третата по големина статуя в закрито помещение (под покрив) в света след Великият Буда от Нара и мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон. Позлатената статуя е вдъхновена от гръцката богиня Атина, но за модел е използван местен материал – кубинска мулатка.
Под купола


Харесвам си едно балконче, което се използва най-вече от пушачи и попивам с фотоапарата си мокрия свят отвън.
№502 1
Под козирката на една сграда са се приютили няколко мъже, изчакващи времето да се успокои.
№502 2
Когато се отдръпнем малко по-назад, се забелязват деянията на дъждовете, отмили голяма част от колорита на фасадата на №502.

В бившата парламентарна зала биваме вкарани зад оградата срещу 1 песо и заместваме Кастро за малко, говорим на местните представители на властта, че трябва да са по–adelante, но не ни показват по местната национална телевизия. Служителката, която трябва да следи за нарушения в залата срещу още едно–две песо конвертибле ни вкарва и до стаичката на президента и дори заемаме неговото място и си правим сериозни ръководни снимки по къси гащи и чехли от бюрото му. Краткият път към славата се оказва евтин. И доста кратък.

Продължаваме с разходката из Capitolio и попадаме на изложба на творения от дърво.
Снимка за спомен
Снимам се с твореца и едно от неговите произведения – надупена котка с големи кохонес.
Коридорът на изгубените стъпки
От двете страни на централния купол е разположен Коридорът на изгубените стъпки, наречен така заради акустичните си свойства.

Връщам се към вълшебната тераска и попивам още малко от мокрия свят навън.
Романс в червено
До вече любимата ми червена кола и синя сграда се готви раздяла.
Пътник или минувач
Мъж приближава стар и очукан Икарус, който го очаква с отворени обятия.
Полска пчела
Златисто полско Фиатче се стрелка по мокрите улици.
Влага в повече
Отчайващото положение на голяма част от сградния фонд в Хавана, а може би и в цяла Куба.
El Capitolio
На сухо, или поне на не много мокро
Под короните на няколко дървета са се паркирали два открити конски файтони в опит да се скрият от дъжда.

Приключваме с обиколката на бившата сграда на кубинското правителство и се насочваме към музея на революцията, бивш президентски дворец, експониращ множество снимки и артефакти относно революцията и Куба въобще, сред които и три огромни карикатури на Буш старши, Батиста и Рейгън, на които им е изказана благодарност за тяхното "дейно" участие в революцията от 1959 година.
Балната зала
Групата ни се разхожда из празната бална зала на бившия президентски дворец.

Непосредствено до музея е разположен откритият мемориал Гранма, включващ важни военни експонати от хода на революцията – танк Т–34, използван лично от Фидел в Залива на прасетата да обстрелва самолетоносача Хюстън, свалени щатски самолети, един трактор преработен от работници в захарен завод в бронирано превозно средство с огнехвъргачки и кръстен подобаващо – Дракон 1, и яхтата Гранма, с която Фидел, брат му Раул и Че се прехвърлят от Мексико и започват борбата си.

При залез слънце се насочваме към началото на Малекон – любовната артерия на Хавана. Там, уличните стълбове и небето позират за няколко розови снимки в буквалния смисъл.
Любовните истории на Малекон и небето 1
Любовните истории на Малекон и небето 2

За вечерта имаме резервация в Habana Cafe, Cohiba Melia Hotel – заведение тип кабаре, декорирано с два кадилака и един самолет, всичко в мащаб 1:1. Хората тук си играят да изпипват детайлите, били те и с доста големи размери. Водещият осъществява контакт с публиката и ние културно даваме да се разбере, че има българи. Без да се бием по гърди и без викове "Булгар". След време някой се опитва да ни почерпи, но ние подминаваме специалното внимание. Към средата на вечерта мистериозният човек отново напомня за себе си и ни праща визитката си – българин, работещ в ООН, Хаити. Поканваме го при нас и се разговаряме. Препоръчва ни да посетим Доминиканската република или поне на мъжката част от групата ни.

Обяснява ни, че хората, седнали на съседната маса, са шефът на КубаСел – местният GSM оператор и посланикът на Черна Гора. Последният "впечатлява" със своите танцувални умения, които не намират допирна точка със способностите и грациозността на трите наобиколили го танцьорки. Подканени от тях и ние се качваме на дансинга, но въпреки всичката захарна тръстика и дим от кубински пури попили в телата ни, не можем да повторим грациозните движения на хората от програмата, която сме гледали. Заканваме се да тръгнем на курсове по салса след като се върнем в България.

2 comments: