Apr 30, 2013

Упражнение по кубински айляк - Сиенфуегос и Заливът на прасетата (част 8)


Hasta la vista, Habana! Bienvenidos Cienfuegos!

На следващия ден се сбогуваме с Хавана и поемаме по Аутопистата в посока Сиенфуегос. Кубинците и пътната маркировка не са първи приятели, следователно последните липсват по пътищата. Отклоняваме се от основния път и продължаваме по някакъв треторазряден селски път. В едно от селата, през които минаваме, само главната улица е асфалтирана, а страничните улички са чакъл и кал. По тези населени места основните превозни средства са конският впряг и велосипедите. Имам чувството, че единственото нещо, което местните правят е да пътуват, защото под почти всяка палмичка има няколко човека, които чакат някой да ги вземе на стоп. По пътя ставаме свидетели на следната забавна случка: една кола спира на нещо като спирка и всичките 15–20 човека, чакащи там, се втурват към превозното средство с идеята да се качат. След малко се отдръпват и изненадващо, никой не се е качил, а и колата продължава цяла. В селцата, през които минаваме, а и в по–големите градове, почти всяка къща има следните задължителни инструменти на кибика – люлеещ се стол насочен към улицата и включен телевизор вътре в къщата.
Поредният наточен Московец


Пристигаме в Сиенфуегос, който се пада индустриален център, дори си има и АЕЦ. Осмел ни разказва, че това е единственият град в Куба, основан от французи и има арка и компас в центъра, както е при повечето френски градове. За разликата от Хавана, тук хората по улицата ни предлагат ресторанти, а не пури и наркотици. (Към края на пътешествието сме и аз вече съм изхабил фотографското сивдъхновение, така че нямам много снимки за показване.)
Заливът около Сиенфуегос

Настаняваме се бързо в две casa–и particular и Осмел ни завежда в едно малко заведение да хапнем. Мястото е много приятно и представлява покрит заден двор на частна къща, украсен с всевъзможни неща, сред които и нещо като 3D пейзаж на Сиенфуегос. Най-накрая имаме щастието да се насладим на добре направено мохито, най-доброто за целия ни престой в Куба. Също така и най–индивидуализираното – ако не ти е достатъчно силно, идват и ти доливат Хавана Клуб. Храната също е изключително вкусна и не отстъпва на коктейлите, които се леят като из ведро в синхрон със завалялия дъжд.

С всеки изминал ден трансформацията ми в Че напредва и решавам, че шапката на Христова ще ми стои по-добре, отколкото на нея. Слагам я и очаквам от собствениците да припознаят в мен своя национален герой и да ми опростят всичките мохитота, които съм изпил. Това разбира се, не се случва, но не ни пречи да продължаваме да унищожаваме запасите им от мента и ром. Както си хапваме и пийваме, Хорхе без да иска бутва мохитото си и измива неговата част от масата. Засрамени само за секунда поръчваме another round of mojitos. Бидейки в противоположния край на масата, географски и по влажност, аз разливам второ мохито, отново без каквато и да е умисъл (просто такава отсъства въобще в момента). След солидно количество мохитота решаваме, че е време да си тръгваме. С пълно мнозинство и комунистическо единодушие обявяваме вечерята и мохитото за най-добрите за целия ни престой в Куба. Салют.

Крокодили и прасета

Първата спирка за деня е ферма за крокодили до Гуама. Там се дивим на крокодили на възраст от един месец до 50 години. Почти без изключения, всички гадинки са застинали и се препичат на значителната жега. Стигаме до един човечец държащ един малък и обезопасен екземпляр. Отначало никой не се престрашава, но аз като на най-предна позиция, пък и като най-гладен, го вземам и давам тон за снимките. Част от животните отгледани във фермата се пускат на свобода, тъй като се намираме на територията на националния парк Запата, друга част остават за показване, а трети (най–вече тези, които не са слушали) биват преквалифицирани в дрехи, аксесоари и в основни блюда в близкия ресторант. Научваме и един обезпокояваш факт – крокодилите могат да достигнат скорост от 60 км/ч на суша като единственият шанс да им се изплъзнеш е да бягаш на зиг–заг.

Напускаме фермата и прескачаме до отсрещния ресторант, където един от нас се престрашава и си поръчва крокодилски късчета. Въпреки, че повечето екзотични меса имат вкус на пиле, крокодилското прилича по-скоро на свинско и е доста добро на вкус.

След интересния обяд следва най–якото нещо на целия свят или поне така твърдят табелите – разходка с лодка до индианско селище. Понасяме се по изкуствени канали и след малко излизаме в едно голямо езеро, в другия край, на което върху остров е разположено индианското селище. Там статуи на индианците Таино показват техния бит и начин на живот. Пътеката ни води до един вигвам и вътре виждаме няколко кубинеца в индианско облекло да танцуват. Подканват ни да денсим с тях, накрая ни слагат по две черни резки на бузите и протягат ръка за поредното песо. Всички сме изненадани от факта, че ни вземат за индианци, дори Осмел е изумен за шоуто, което протича в рамките на 5-10 секунди. Правим обиколка на островчето и се оказва, че може да си наемеш нормална, не индианска виличка за пренощуване.
Към вигвама на индианците-далавераджии
Местна граблива птица

Запътваме се към Заливът на Прасетата и първото нещо, което прави впечатление е спокойствието, безвремието и запустялостта на мястото. След като разглеждаме музея на военна тематика се насочваме към почивния комплекс до плажа. Там ни посреща хубав ситен пясък, палми, почти залез, басейн с деца, но дори и те ми се струват, като че ли са на mute, с две думи – пълно спокойствие. Но за капак на всичко хубаво пред нас блясва една бетонна стена в морето, успоредна на плажа, изградена да предпазва почиващите от красотата на изгрева и залеза. Безумие. Най–вероятно военно безумие.
Едно от малкото живи същества наоколо
Нечовешкото спокойствие на Залива на прасетата

След като се връщаме в Сиенфуегос се отправяме за кратка разходка из градчето. Разглеждаме центъра с арката и компаса и след това се пускаме по Бейби Малекон, малък крайбрежен булевард, където попадаме на поредното чудо на кубинския гений – рекламно табло със собствен, висящ на няколко кабела електромер.
Вечерни импресии 1
Вечерни импресии 2

No comments:

Post a Comment