След близо двучасово пътуване с автобус от Варадеро минаваме през един тунел и попадаме на нова интерпретация на Джурасик парк. Вместо динозаври и буйна растителност, пред нас се открива хаванският булевард Малекон със своите полуразрушени сгради и тук-там обновени такива в колониален испански стил, огромни американски коли от 50-те и всякакви руски.
На гарата ни посреща Осмел, 30-годишен, високичък кубинец, който ще ни е гид и шофьор. Грабваме багажа и този път се качваме на две таксита Лада.
 |
Знаменитост в Лада
Един от приятелите ми, Хорхе, сваля прозореца и помахва на очакващите го отдавна кубинци, полускрит от шапката, тъмните стъкла на колата и очилата си. Почти като истинска знаменитост!
|
Качваме се в нашата casa particular – частен дом, който отдава стаи под наем на туристи, които задължително се регистрират при местните власти за нуждите на Партията. Квартирата ни се казва Casa Nena, по името на домакинята, и вътре попадаме на нещо като музей със стари и тежки мебели, много снимки, огледала и всякакви джунджурийки.
Гладни сме и излизаме навън. Докато чакаме такси до близкото учебно заведение, наблюдаваме нещо, което групата ни е пропуснала в България – чавдарчета и пионерчета в спретнати униформи, с техните сини и червени връзки.
 |
Чавдарчета и пионерчета (и капиталистки)
Тройка капиталистки се опитват да вербуват чавдарчета за своите мръсни капиталистически цели :)
|
 |
На стража
Млада пионерка бди над малките чавдарчета (от предната снимка), дали няма да се подадат на чуждата идеология.
|
 |
Подкрепление
Подкреплението е на една крачка (стъпало) разстояние.
|
Хващаме две таксита и се понасяме в неизвестна посока (те всичките посоки тук са ни неизвестни). Стигаме до някаква сграда, насочваме се към задната страна и влизаме през врата без всякакви обозначителни табелки. Качваме се по слабо осветени стълби и се озоваваме в нещо като театрален салон. Но вместо седалки, по средата са паркирани стар напукан кожен диван и маса пред него, а на сцената кубинчета репетират под наставленията на учителките си латиноамерикански танци. Правя няколко снимки на малките танцьорки и влизаме в доста потайния ресторант.
 |
| Малки грации 1 |
 |
| Малки грации 2 |
 |
| Малки грации 3 |
След ресторанта се понасяме по тесните улички наоколо и докато се разминаваме с местните, ни биват предлагани елегантно, на ушенце, от хавански пури до леки и не толкова леки наркотици. Въпреки това нищо не ти дава повод да се притесняваш за безопасността и принадлежностите си.
 |
Вечерни нюанси и силуети
Небе, палми и статуи в борба кой ще се открои повече.
|
 |
| Куба през окото на твореца |
 |
(Наклонената) Хаванска катедрала
Попадаме на един площад, уютно заобиколен от всички страни със сгради. Сред тях е и Хаванската катедрала, през чиито отворени врати долитат звуците на вечерната служба. (по-криво не успях да я заснема (не е вярно, имам и по крива снимка))
|
 |
Сизиф от площада
Няколко Сизифовци бутат натоварените си с книги, картини и всевъзможни сувенири големи колички с малките им колелца по павирания площад и вдигат значителен монотонен шум. Всяка сутрин и вечер.
|
 |
Какво ще желаете?
Изискано облечена сервитьорка изчаква поръчката на няколко туристки на фона на катедралата.
|
No comments:
Post a Comment