Hi, this is my blog and I hope you like it. I'm sorry for the previous sentence, but it is somehow standard and cannot go without it. I think that even if I leave it out, Blogger will add it automatically.
Photography captivated me from the first moment I put my hands around a digital camera, in the distant 2003 … hahaha, it's not very professional to laugh at my own jokes, but it sounded like it's from a novel published by Harlequin publishing house. Not that I have ever read any of their books. Now, a bit more serious. I started with a semiprofessional Sony point-and-shoot camera, if one can use the words professional and point-and-shoot together. For a long time, I was proudest with the picture of a leaf, and after that for a longer period of time with one of a sleeping dog.
If you still haven't closed this blog, I can assure you that the abovementioned pics are no longer among my favourite ones. (Well, the doggie is still OK.) But another thing captivated me ;) and does not think of letting me go any soon – travelling. It is impossible for me to track the beginning of my inclination for travel, but let's say it has developed along with photography. Or maybe it is the other way around, who knows?! However, I can confidently say that my travelling career can be divided in two periods – before and after my contact with a digital camera. And I know that I'll have to visit places like Vienna, Paris or Athens to discover them once again with my digital eye. I travel when I have the opportunity and I try to create even more opportunities, especially to distant places, but the shorter destinations have their charm, as well, for example, from my apartment to the groceries.
Along photography and travelling I began to write, mainly nonsense, but I have a small group of readers (friends and family), who I torture with my writings and they seem to like it. With this blog I'll try to broaden the circle of people tortured by me (maybe I should use Google +'s circles for this purpose). I hope that I will "torture" you more constantly.
In this paragraph, I collected some things that I couldn't manage to put in the previous ones, therefore I will simply list them with square bullet points:
§ I love reading – this should be here, every self-respecting person mentions it;
§ I love sports, especially when this means being better at doing something than others, but I don't always succeed (this sounded like I have a very high success rate);
§ Concerts, at least four a year, for an emotional intoxication – you know, music, jumping and dancing, beers, positive emotions to the max;
§ Other stuff.
Pleasant watching and reading :)
Здравейте, това е моят блог и се надявам да ви допадне. Съжалявам за предходното изречение, но то е някак си стандартно и няма как да минем без него. Имам съмнение, че дори и да го пропусна, Blogger-ът ще го добави автоматично.
Фотографията ме плени, от първия момент, в който обхванах с ръцете си цифров фотоапарат, през далечната 2003 … хахаха, не е много професионално да се забавлявам сам на смешките си, но това прозвуча като от някой роман от розовата поредица "Страст" на издателство Арлекин. Не, че съм прочел и един ред от тях. Сега малко по-сериозно. Започнах с една полупрофесионална сапунерка на Sony, ако може да се използват думите професионален и сапунерка в словосъчетание. Дълго време бях най-горд със снимката си на едно листо, а след това за по-дълъг период и с едно заспало куче.
Ако не сте затворили страницата, мога да ви успокоя, че гореспоменатите вече не са сред любимите ми снимки. (Е, кученцето все още си е ОК.) Друго нещо ме заплени ;) и не мисли да ме пуска скоро – пътуването. Невъзможно ми е да проследя началото на пътешественическото ми влечение, но да кажем, че се е развило покрай фотографията. Или може би е обратното, знам ли?! Със сигурност обаче мога да твърдя, че пътешественическата ми кариера се дели на два периода – преди и след допира ми с цифров апарат. И знам, че ще трябва да посетя отново места като Виена, Париж или Атина, за да ги открия наново с дигиталното си око. Пътувам, когато имам възможност и гледам (не на карти или боб) да си създавам повече такива възможности, особено в далечни места, но и по-кратките дестинации си имат своя чар, например, от вкъщи до магазина.
Покрай фотографията и пътешествията прописах, основно глупости, но си имам малка група от читатели (приятели и роднини), които измъчвам с писанията си и на тях изглежда им харесва. С настоящия блог ще се опитам да разширя кръга на измъчените от мен хора. Надявам се, че ще ви "измъчвам" по-постоянно.
За този абзац останаха няколко неща, на които не намерих място по-горе, затова ще ги изброя с булети-квадратчета:
§ Обичам да чета – това трябва да го има, всеки себеуважаващ се човек го споменава;
§ Обичам да спортувам, особено когато е свързано с това да побеждавам някой на нещо, но не винаги успявам (това прозвуча като много високо ниво на успеваемост);
§ Концерти, поне четири на година, за емоционална интоксикация – нали знаете, музика, скачане, биричка, абе позитивни емоции на макс;
§ Друго.
Приятно гледане и четене :)
