Довиждане, засега

Миналата година стартирах този блог, за да споделям моите пътешествия, близки и далечни. Сега, 10 месеца по-късно, реших да преустановя работата си по него като си оставям вратичка, че някой ден може да ми щукне отново да го подкарам. Основната причина е, че отнема доста време – от писането на един пост, превеждането му на английски език (в желанието ми да достига до максимално много хора), оправяне на снимки, до споделянето му по други канали (FB, Tumblr, 500px, други). Естествено мога да съкратя някои стъпки, но не искам да правя половинчати работи.

Разбира се, това не значи, че "изкуството" ми ще изчезне от онлайн пространството. Всички снимки, които правя и обработвам ще качвам във фейсбук страницата ми, така че, ако не сте я харесали, може да го направите, за да следите къде съм ходил и какво съм видял (понякога ФБ не показва всички постовете на харесалите дадена страница, така че, за да сте сигурни: Like/d => Get notifications). Също така, ако сте фенове на писанията ми ще можете да четете пътеписите от по-дългите ми пътешествия, когато са готови под формата на истинска, дебела книга-албум (за съжаление излизат соленички) или като електронна книга/pdf (на достъпна цена). Съдържанието и в двата варианта е еднакво, разликата е в цената и в това какво пипаш – хартия или таблет/мишка. Например, четири копия на азиатския ми пътепис все още очакват своите притежатели на нескромната цена от 110 лв., докато неограничен брой pdf копия могат да бъдат ваши на достъпната цена от 15 лв.

Последният абзац ми напомня малко на вица за евреина, който отишъл да пусне обявление в местния вестник за кончината на съпругата си. Казали му, че има право на още три думи и той решил да добави "Продавам Москвич изгодно". Довиждане, засега. (колата вече си я продадох)