След
като предната вечер опитахме качествено нощния
живот на Хавана, на следващия ден ни е доста облачно в главите. Закусвайки,
палавите облаци от главите ни се преместват малко по малко на небето и скриват
слънцето от погледите ни. Секунди по-късно ни поздравяват с представлението
“Проливен карибски дъжд”, който според прогнозата на Осмел, a.k.a. кубинският
Минчо Празников, ще продължи максимум 45 минути. Скоро става ясно, че пороят
по–скоро ще е целодневно събитие, затова и обиколката ни придобива следния
формат – затворени помещения, тип музеи.
Обикаляйки
Хавана, минаваме покрай Малекон или поне се опитваме, тъй като крайбрежният
булевард е отцепен от две подгизнали ченгета. Морето като малко, все още
несръчно в задявките, момченце не просто пръска Малекон, а направо го залива с
палавите си вълни.
Отправяме
се към El Capitolio, където се е помещавало правителството на Куба преди
революцията през 1959, а сега е дом на Кубинската Академия на Науките. Мястото
е огромно и грандиозно за разлика от действащия парламент, който е неугледно
мраморно чудовище. В центъра на пода под основния купол някога е бил вграден 25
каратов диамант, за който се твърди, че е принадлежал на руския цар Николай II.
След един успешен опит за кражба и мистериозното му връщане след 2 месеца, сега
там лежи негово копие. За съжаление не разбрахме къде се намира оригиналът,
нито ни дадоха негови координати. Копието на скъпоценния камък бива зорко
пазено от 15 метровата Статуя на Републиката, която е третата по големина
статуя в закрито помещение (под покрив) в света след Великият Буда от Нара и
мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон. Позлатената статуя е вдъхновена от
гръцката богиня Атина, но за модел е използван местен материал – кубинска
мулатка.
 |
| Под купола |
