Упражнение по кубински айляк - Последен ден в Хавана (част 7)

След закуската се насочваме към пазара на Plaza de Armes, за който мрънкаме от известно време. Не, че продават нещо кой знае какво, но трябва да се купуват подаръци. Въпреки мисията ни първото нещо, което спазарявам е за мен – барета, двулицева, със звездичка от едната страна и с Че от другата. Вземам си и един магнит за микровълновата (всички си купуват магнити за хладилник, аз пък си купувам магнит за микрото). Останалите напазаруват от джунджурииките за подаръци и се насочваме към друга част на площадчето, където продават картини.

Докато разглеждаме с Хорхе произведенията на видни и не толкова видни кубински творци си купуваме по един кокосов орех за un peso. Моят е леко резлив, а неговия с неприятен сладникав вкус. Изпиваме ги, естествено само ние си ги харесваме, защото сме броили пара. След като изпразваме огромните костилки, аз се опитвам да се възползвам и от кокоса вътре. След дълго блъскане в тротоара, орехът се сцепва леко и напъвайки го още малко, го разделям на две. Чувствам се победител, аз СЪМ победител. Захапвам малко от сърцевината и го изхвърлям. В края на краищата, май продавачът е победителя.

Продължаваме към следващата обособена част на пазара, тази с книги. Тръгваме да търсим стари книги на английски. Начинанието ни се оказва трудно и не намираме почти нищо на Хемингуей, когото основно търсим. Както и да е, харесвам един албум със снимки за подарък и успявам да смъкна цената с 50%, което допълнително увеличава удоволствието от покупката.

Книжният пазар на Plaza de Armes

По традиция посещавам близката поща и се заемам да изпратя няколко картички на роднините. След като привършвам с посланията си, ги предавам на служителките за марки, а те се забавляват искрено с написаното на непознатия за тях език. Или може би е било на първолашкия ми краснопис.

Гвоздеят на програмата за деня е фабриката за пури Partagas. Първото нещо, което се усеща вътре е силната миризма, която те омайва веднага. Почти никой не работи с маска, въпреки правилата за безопасност. На първото ниво се сортират листата според качеството им и се маха средната жилка. Листата на пипане са меки като коприна/кадифе или поне аз на такова ги оприличавам. На следващия етаж е училището, където работниците се обучават девет месеца. На третия етаж правят самите пури и всеки работник трябва да изманифактури по около 90 бройки на ден, а всичко на тази норма си го прибира. Майсторлъкът е голям – пурата се прави от сърцевина/пълнеж, след което се обвива с едно цяло, хубаво листо. Използват малко лепило, но и то се оказва био – на растителна основа. Хората от quality control-a пък са най-големите айляци, по-цял ден си почесват cojone-ите и от време на време се досещат, че трябва да свършат малко работа и запалват по някоя друга пура. Следва мястото, където ги подреждат по цвят и им залепят етикети. Интересното е, че и тези работници също минават през 9 месечен курс за това така специфично действие, тъй като трябва да етикират по 1,000-2,000 пури на ден.

След като излизаме от фабриката правим бърза сметка колко пури ни трябват и ги поръчваме на нашият “дилър” Осмел, да ни ги вземе на заводски цени, от тези, които работниците си заделят. Естествено може и да попаднеш на бананови листа, вместо тютюн, но ни уверява, че са истински (каквито и се оказаха).

Част от групата посещават отново El Capitolio, а другите оставаме отвън и правим, каквото правят кубинците – кибичим. Харесвам си една сънародничка-колежка – сънародничеството ѝ се изразява в това, че е чужденка, а колегиалността в това, че снима. Докато умело борави с един ДСЛР в дясната си ръка, вятърът се задява палаво с роклята ѝ. Положителното ми мнение бива споделено от близкостоящ кубинец, който в компанията на поредното дръгливо куче се наслаждава на всичко, което става около него без да взима дейно участие.

Палав кубински вятър

Приятел по кибичене се познава

Горд собственик на американски динозавър

Горд собственик на американски динозавър

Гранд операта на Хавана

Малка грация
Забелязвам една от малките грации от преди няколко дни, която веднага ми позира гордо.

Кубински машини на времето 1

Кубински машини на времето 2

Кубински машини на времето 3

Решаваме да посетим близката Гранд опера, но нещо не ни пускат вътре. Пред входа, докато обмисляме какво ще правим, поредното комсомолче се приближава и ми поисква песо, този път за сода. Въпреки, че има половин бизнес план – обяснява за какво ще използва парите и какъв ще е резултата от цялата далавера (да утоли жаждата си), след бърз анализ на риска му отказвам финансирането, въпреки настоятелността му. Малкият не знае, че е попаднал на най-бедния от групата, може би излъган от големия фотоапарат. В крайна сметка решаваме, че е време да се приготвим за вечерта и се прибираме в нашата casa-музей.

Тъй като една от дамите в групата ни има рожден ден, се насочваме към местния делфинариум и съпътстващия ресторант, за да отпразнуваме случая. Там климатиците не познават температура над 20 градуса, все едно сме в хладилника за храната на делфините. С най-голямо удоволствие приключваме вечерята и излизаме навън, където ни лъхва приятен влажен и топъл въздух, който сгрява вкочанените ни крайници. И продължаваме празненството по знайни и незнайни заведения.