Упражнение по кубински айляк - Пинар дел Рио (част 6)

Натоварваме се сутринта на вана и потегляме западно от Хавана по Аутопистата. Навън е изключително топло и всички стопаджии (а те са много) са се съсредоточили по сенчестите места. От време на време се разминаваме с джипове на Chinese Automotive Corp., силно приличащи на УАЗки, които от своя страна са взаимствали от първите Тойота Лендкрузер. Да живеят авторските права.

Първата ни спирка е Orquideario de Soroa – една от най–големите градини с орхидеи в света или поне според кубинците. Там ни разказват, че един от последните урагани е отнесъл значителна част от флората. За щастие растенията, за които са смятали, че ще са нужни години да се възстановят, само няколко месеца след природното бедствие вече са показали изключително подобрение. Посещаваме едни дъсчени постройки, в които се излагат цъфтящите в момента видове орхидеи. Тъй като корените на орхидеите се нуждаят от много въздух, не са в саксии с почва, а по-скоро в торфен субстрат (голям съм комбайнер) или са се захванали на парчета дърво, висящи във въздуха.

Зелен водопад

Фрагмент от зеления водопад

Една от многото видове орхидеи

След орхидеите се насочваме към близкия водопад, но по пътя минаваме покрай едно заведение, което готвят за сватба – бели покривки, столове, облечени в бял плат и с огромни червени панделки, диджей, пълни маси, а пред ресторанта сватбарската кола –  стар, но прясно боядисан в жълто–зелено Шевролет.

Горчиво, горчиво

(подпорите са от бутилкови палми)

За да стигнем крайната ни точка тук, водопад, трябва да минем през близката рекичка. Стигаме до мостче, но там един дядка ни препречва пътя. С гегата, която държи в съсухрените си ръце, удря в земята и извиква: YOU SHALL NOT PASS, небето се смрачава, надвисват черни облаци, задухва силен вятър, … UNTIL UN/DOS PESO, POR FAVOR, … CASH … NOW … PENDEJOS. То се е видяло, ще се плаща. Вадим валутата и минаваме от другата страна на реката. Следваме циментова пътека през джунглоподобна гора и не след дълго стигаме до подножието на едно 22 метрово водопадче (винаги си нося шивашки метър). Наснимаме се около  пръскалото и се запътваме на обратно.

Кубинско пръскало

По пътечка, през джунгличка

Групата се връща от срещата си с "невероятния" водопад.

Аз и Хорхе изоставаме малко, защото ни удря Дарвин по каските и айде back to nature. Хващаме се за един клон минаващ над пътеката и надаваме силни приматски гърлени викове, за да покажем, че сме тук и сме готови за чифтосване. Само, че никой не идва, защото сме си забравили горилските костюми. Придобиваме обратно човешкия си вид, връщам се до вана и продължаваме към основната точка в дневния ни ред.

Отбиваме се от магистралата и поемаме по криволичещ планински път, които след един час ни отвежда над долината Винялес с едноименното селце и уникалните карстови хълмове – Моготе, в превод купа сено. Първо посещаваме Индианската пещера, която се разглежда посредством лодка. Нищо вълнуващо. На изхода можеш да се снимаш за спомен с най-личното говедо на селото. Няма желаещи, така че продължаваме по план.

Буйна, буйна растителност

Най-личното говедо на селото

Той ни отвежда на доста абсурдно нещо/произведение на изкуството. На оголена част на едно от всичките моготета (варовикови хълмове, които се срещат основно в Куба) е нарисувана кратка интерпретация на Дарвиновата еволюция от неизвестен кубински гений (съизмерим с този на автора на НЛО-то пред НДК) – от плазмодий до човек (после не ме питай защо някой хора изглеждат или се държат като плазмодии, все пак сме далечни роднини, или поне според гения отговорен за този артЪ). Интересното е, че като свързващо звено се явяват динозаврите, което е още едно доказателство за възрастта на вида Лилианозавър Ивановекс (от който вид не са открити кости, може би защото единственият екземпляр е още жив, скитащ по родните ни земи). Тук поне са наясно, че цялата работа е глупост и затова таксуват само с любимото ни un peso, por favor.

Mural de la Prehistoria

Без коментар.

Прости забавления 1

Местно момче бяга по поляната след едно търкало, бивше велосипедно колело.

Прости забавления 2

Каубоят и моготетата

Така изглежда дивия кубински запад (това наистина е най-западната част на Куба).

Потегляме към един хотел кацнал на една от най-високите точки в областта, откриваща невероятна гледка към долината с моготетата. За по-студенокръвните има и басейн със същата magnifico гледка. Утоляваме първичните си нужди (йедене и пиене, и някои други) и аз се заемам с фотографирането на това необикновено място – едно от най-невероятните и успокояващи места, които съм посещавал. Следва втората ми кубинска нирвана. Много нирвани, много нещо. Този, който е отговорен за нирваните в Куба сигурно е фалирал вече. Довиждане моготета, надявам се, че ще се видим отново някой ден.

Някъде под дърветата

Да си стоплиш душата

Малка синя къщурка, с две палми отпред

Просто се отпуснете