България - Времето в планината е от женски пол или разходка до връх Ботев

Както може да сте забелязали в последните два месеца ме няма почти никакъв в писането. Ето и някои от причините, ако не всичките. Първо, започнаха протестите, и макар в началото да ходех много често, признавам си, сега съм разредил доста участието си в тях. Второ, започнах да рисърчвам за предстоящото ми пътуване в Африка (по-малко от два месеца остана, това е към 15.08.2013). Трето, започнах да се подготвям за част от африканското ми приключение, и по-точно изкачването на Килиманджаро като ходя по тукашните планини, които в най-добрия случай са два пъти по-ниски, но все пак си е някаква подготовка. Очаквайте в следващите постове все планински пейзажи. Четвърто, започнаха летните ми мързели, не, че съм си категоризирал различните видове мързели, защото те всичките си приличат и се проявяват по всяко едно време, но сега са свързани с лятото. Пето, започнах (не, че съм спирал, просто бях понамалил малко) да чета повечко. Всеки трябва да си почива от писанията ми, дори и аз. Шесто не ми се мисли.

След като разясних защо не съм поствал напоследък, нека да обясня заглавието преди някой да го е взел на сериозно. Едно генерализиране почти винаги е грешно (това, което правя в момента също е генерализиране, ама го използвам за да обясня защо не е хубаво да се генерализира), затова се надявам, че дамите няма да се обидят от заглавието, ами ще си кажат "хм, разбирам какво иска да каже, и на мен ми се е случвало един-два-…-N пъти да си променя мнението в рамките на единица време (в случая, ден). Мъжете сигурно ще са съгласни (ново генерализиране), ама тях кой ги пита. Не, че мен ме пита някой, ама аз да си кажа. А опитните планинари сигурно ще кажат, че времето в планината си е планинско време – бързо променливо.

След това не толкова "кратко" оправдаване е редно да кажа някоя друга дума и за Ботьовия връх (за справка само - 2,376 м., първенец на Стара планина), който се предполага, че е темата на този пост. Предполагам.

Дори и лъчите ми го сочат

Цветята са да си сръбна прашец и да полетя като пчеличка. (май съм си сръбнал друго)

Стара Планина, колкото и да е голяма (даже и най-голямата), е сред планините, които съм посещавал рядко. Преди доста години се доближих до вр. Ботев, но само колкото да знам, че е на 2-3 часа път. Бяхме се организирали до хижа Рай и Райското пръскало. Някой ден и тези снимки ще видите. Организирахме се криво ляво с още двама приятели, от мъжки и женски пол, и към 11 часа и нещо сме вече на отправната ни точка, местността Мазането, след кв. Видима на Априлци и едноименния ВЕЦ. Малко късничко, но пък желанието ни е големичко. По горската пътека към хижа Плевен, която отнема между 45-60 минути, аз се опитвам да свикна с новозакупените туристически щеки, както и да ги съвместя със снимането или просто с носенето на фотоапарата. Но изглежда, че съм като управляван от несръчен и неуверен кукловод, защото постоянно подрънквам с новите приспособления, които ми пречат, когато се опитвам да снимам нещо. Стигаме заврели хижа Плевен, защото времето е изключително слънчево, без едно облачно, а ние сме се подготвили за студ на Ботев. Аз съм с дълъг крачол, някакви дебелички вълнени чорапи, високи туристически обувки и три ката горни дрехи. Худито и горнището отиват на кръста, над ластичния колан, който нося заради проблемите със същия този кръст, и сауната ми е гарантирана. Докато реорганизираме облеклото се заговаряме с една приятна планинарка, която ни дава някой друг съвет относно маршрута, защото е дошла тъкмо от върха.

Още една далечна снимка на върха

Хубаво да го видим и да го запомним, да не го объркаме и да изкачим нещо друго.

И една панорамна

На която хубаво се вижда пътя, който ще извървим.

Тръгваме бавно от хижата, докато наснимам цветенцата наоколо.

Хижа Плевен

Планинска контролно-спасителна служба

Време за почивка (не се отнася за нас)

Справяме се и с второто нанагорнище (писта) и леко се изненадваме от знака "забранено влизането на МПС или нещо такова", който ни чака в горната част на пистата. Запечатвам поредните представители на флората, от фауната никой не пожелава да се появи, само ние сме, ама пък не сме местни видове.

Поглед към хижа Плевен

Оглеждаме се наляво и надясно да не ни връхлети някое МПС, което не трябва да влиза според знака и продължаваме през приятна широколистна гора или местността Мургата (да живее Уикипамия.орг). Ако пък случайно това не е въпросната местност (да мре Уикимапия.орг или поне някой да я оправи). Според същата Уикимапия след гората минаваме през местността Пещта, след което някой го е домързяло и е спрял да очертава местностите.

Цветя за Ботев

Навлезли в необозначени от никой територии следваме приятната пътека, която всъщност ние отъпкваме, щото ние сме първите по тези места. Отказваме се да даваме имена, нека друг да си чупи главата. Откриваме необозначените територии и след това ги закриваме. Прекосяваме няколко улея, които пазят все още спомените от отминалата зима. (Тук няма да казвам какви са те.) (Не се стърпях: вижте снимките.)

Снежните реки 1

Тук забелязваме, че някой си е променил мнението и е почнал да трупа облачета зад гърба ни.

Снежните реки 2

За почитателите на Игра на тронове и другите книги от поредицата, които се сещат за Червената, Синята и Зелената вилка, това е Бялата вилка.

Откриваме един водопад, който никой не е наименовал досега (вие си знаете къде) и който не е Видимското пръскало, но пък е достатъчно красив да си починем, наслаждавайки му се. Докато търся подходящо място за снимка, си изпускам hood-а или качулката на обектива и гледайки го как се търкулва надолу към пропастта (както Фродо гледа как Амгъл пада надолу с Пръстена), успявам да възкликна със звучното българско "опа", да се напсувам и да приема загубата и всичко това за една секунда. Все пак hood-ът се запъва в едни храсти и аз го спасявам. Всички се радваме от reunion-а и го отпразнуваме с минерална вода, солети и фурми.

Водопадът, който не е Видимското пръскало

Тук се забелязва, че и пред нас се събират облаци, сякаш се опитват да ни обградят.

Скрита реклама на минерална вода и още по-скрита реклама на солети

 Фурмите не подлежат на реклама, защото са усвоени като евросредства от тройна коалиция: много ръце – три гърла.

Онзи, незнайният

Минзухари, минзухари … пие ми се чай, може и сухари

Стигаме до последното нанагорнище и напълно спортсменски оставям спътниците ми и поемам със собственото си темпо. Вече съм доста изморен и се набирам на щеките. Скоро стигам на върха, където ме чака връхният еквивалент на Слънчев бряг (планинският е Банско). Е, няма хотели, но пък има всичко друго – две високи, да кажем, ретранслаторни кули, една от която се е гътнала тази зима, три-четириетажна телевизионна и радио сграда,  също толкова висока метеорологична станция, някакъв си купол и още няколко по-малки постройки, бетонни основи и фургони. По последния баир, а и на върха духа зверски и аз естествено не съм си взел вятърничавото яке или както аз му викам гъзовейката. Приютявам се във входа на метеорологичната станция, докато изчакам другите. Опитвам се да се чекирам, но не ми се излиза да търся сигнал навън. 

Строи, строи народе възродени – връх Ботев

Другите пристигат, правят си някоя друга снимка и потегляме надолу. Виждаме, че времето е променило коренно мнението за това как ще се развие днешния ден, защото поглеждайки към хижа Плевен, която все още е осветявана от слънцето, зад нея не се вижда границата между земя и небе. Наближаваме до незнайния водопад, който бива задяван от ниската облачност.

На обратно

Водопад сред облаците

След десетина минути изгубваме визуална връзка с хижа Плевен, както и с всичко, което е на повече от 10-15 метра от нас. Ха честито. Все пак не униваме и аз си правя снимка на типичната за мен поза, кръстоска между хвърковатата чета и Тринити от Матрицата.

ДАНСwithme, но 2-3 седмици преди началото на протестите

Цветя и хижа Пле… и облаци

Въпреки че видимостта е силно ограничена, поне и влажността не се е засилила много и все още не вали. В дезориентиращата обстановка изгубвам съмнителния си разсъдък и блясвам с най-желаната за мен позиция – не, не е Директор на водопад и то незнаен, ами CBO – Chief Braindamage Officer или Шеф на дирекция Брейндемидж. Естествено, не забравям обноските си и съвсем джентълменски обявявам единствената ни дама за CPO – Chief Патрав Officer. Няма да обяснявам какво означава "патрав", защото моята дефиниция леко се различава от официалната такава.

Минаваме гората доволни, че все още сме сухи и като стигаме горната част на писта, вече не сме толкова доволни – започва да вали. Обувките ми са водонепромокаеми, панталона що-годе, но всичко нагоре си е доста промокаемо. Естествено, якето което трябваше да ме пази от вятъра, а сега и от дъжда е на сухо в колата. Предавам фотоапарата си на съхранение във водоустойчивата раница на експедицията ни и продължаваме с бодра крачка надолу.

През горичка, по пътечка дъжд не ни вали 1

През горичка, по пътечка дъжд не ни вали 2

Извън горичка, по пътечка дъжд започва да ни вали

Хващаме лятната пътека или беше зимната, тази която започва преди да се стигне до планинската служба. Поне е в гората и почти не ни вали. Той дъждът е много смирен, сякаш не иска да ни намокри. Опитвам се да се възползвам от щеките като се подпирам на тях, но ръцете вече не ме държат, за краката не говорим. Единственото животно, което си заслужава да споменем или поне най-голямото, което виждаме по време на днешната ни разходка са няколко дъждовника или саламандъра във въпросната гора. Забелязал съм една странна закономерност – когато попадам на дъждовници по една или друга причина не мога да ги снимам, а когато ги търся да ги снимам, не ги намирам. Що е то?

Стигаме до долната станция на лифта, отиващ към хижа Плевен и почти е спряло да вали. Стигаме и до колата, преобличаме се, тръгваме и завалява обилно. Не мога да се оплача от това лошо време, съобрази се колкото можа с нас.