България - На празника на Рила до Мусала

Продължавам планинската серия с пост за връх Мусала на връх Празника на Рила. Разбирам се в края на седмицата с един приятел, с когото ще катерим заедно Килиманджаро (третият сигурен) да се разходим до Мусала. Той е с групичка, аз съм с групичка хора и малко след уречения час пред кабинката в Боровец се събираме десетина човека. Оказва се, че днес е Празникът на Рила и връх Мусала (3 и 4 август, 2013). Двупосочният билет за кабинката е намален и много народ е дошъл да празнува, пък и да се възползва от намалението. Ама наистина има много народ, особено много за летния сезон. Качваме се горе, запознаваме се, с когото не се познаваме, приготвяме се и айде на Мусалата.

Първата от многото снимки с цветенца на преден план

Обособени на няколко подгрупички с различно темпо стигаме до хижа Мусала и Мусаленското езеро. Засядаме на брега, вадим сандвичите и провеждаме конкурсна надпревара с ядлив характер "Кой какво си е приготвил". Запомням единствено сандвича, който изяждам – моя, а той е каквото съм намерил в хладилника, а то не е много – яйце, сирене и гуакамоле. Ако ви се дояде гуакамоле не идвайте да тършувате из хладилника ми, много рядко си правя тази разядка и най-много да се разходите до петия етаж (без асансьор) за нищо, най-често срещаното нещо в хладилника ми.

Първият етап на конкурсната надпревара приключва и продължаваме с първото нанагорнище за деня. Превзето е успешно, въпреки погълнатата храна.

Връх Иречек с незнайно за мен езеро

Разтеглилата ни се група се събира отново на заслон Еверест преди последния напън до върха. Тук някой успява да нацели кучешко изпражнение и с мощните грайфери на туристическите си обувки го активира трайно. Поемаме глътка въздух, не през носа и потегляме с бодра крачка нагоре. Тъй като това е част от подготовката ми за Килиманджаро (ще ви надуя главата с това Кили преди още да съм почнал да го катеря), тръгвам с една идея по-бавна крачка от обикновеното, с щеки в ръце като гледам да дишам много, е от време на време се случва и да издишам. Някъде по пътя настигам мъж и жена, от чието касетофонче се носят популярни песни от началото на 90те, ранният период на чалгата. Аз попадам на оригиналната сръбска версия на "Черно море, много е добре" или поне на това я оприличавам, като това ме кара да засиля темпото и да остана малко без дъх, за да ги изпреваря. Другите споделят, че са ги настигнали при "Камъните падат", което е доста тематично предвид стръмната и камениста пътека.

Цветенца и Леденото езеро

Отново Леденото езеро, този път без цветенца

Успявам да постигна целта си, а именно да изкача това нанагорнище без да спирам. Преди мен обаче са успели да го изкачат доста народ. Едвам си намираме свободно място да почивка, толкова е гъсто населено.

Върволицата от хора не спира …

… и едвам на върха се побира (тук се вижда малка част от посетителите)

Събираме се всички, вадят се чайове, бири, корнишони и други хранителни продукти и отмаряме. Отмаряме, сушим мокрите дрехи на слънце и скоро се опичаме на въпросното слънце. Някои са подготвени за случая и показват бански изпод тениските.

Снимка за спомен

Поемаме надолу (бог да поживи щеките) и следват нови снимки на цветенца и езерца.

Вие си знаете какво

Драматичен портрет на един от стотиците хора решили да се разходят до върха в този прекрасен ден

Първата групичка от хора, сред които съм и аз, стигаме до хижа Мусала и се цопваме отново до езерото. Скоро идват и останалите и организираме втори кръг на ядливата надпревара с конкурсен характер или беше обратното. Едно от момчетата изважда пакет със захаросани макадамови ядки, директен внос от Кения, и следват 5-10 минути на "мммм, че са яки" и "може ли още малко". Някъде пред нас се цопват въпросните индивиди с касетофончето и неговите неизменни шлагери.

Приключили със сандвичите и вкусните ядки поемаме обратно към кабинката.

Мусаленското езеро и връх Иречек

Както ви казах, хора имаше накацали навсякъде

С каквото започнахме, с това и свършваме

В Боровец една част от групата тръгват към София, а другите оставаме да хапнем бобец, скаричка и пържени картофи. И след това с пълни кореми се насочваме и ние към онова що расте, но не старее.