Упражнение по кубински айляк - Тринидад и последните няколко дни (част 9)

На следващия ден се насочваме към Тринидад, който е един от най–добре запазените градове в Карибския басейн от времето, когато търговията със захар е била основната индустрия в региона и естествено е под егидата на Юнеско. Докато търсим къде да оставим вана, попадаме на човек с табела “официален паркинг”, който ни посочва да се паркираме до близкия тротоар, срещу съответното заплащане. Да ви имам официалните паркинги.

Официален паркинг

Тежък живот

Центърът на градчето е набразден от малки павирани улички с ниски постройки, повечето ярко боядисани и с решетки от ковано желязо. На централния площад, един дядо с каубойска шапка и магаре с табелка на главата – снимка за 0.50 песо, чака клиенти. Не след дълго се появява една туристка и яхва горкото животно за незабравима фотосесия с местния Санчо Панса и Сивушко. Дон Кихот и Росинант ги няма, най-вероятно пренасят кокаин из Латинска Америка, защото е по-доходоносно.

Хостел

Санчо Панса

Санчо Панса, Сивушко и неизвестна Дулсинея

Детски игри

Spidermuchacho и жертвата му, която доброволно се е вързала за крака, за да не може да избяга.

Стиви Уондър и приятелите му

Както си се разхождаме, наблизо пред нас се отваря врата с хленчещо дете и гонеща го майка. Тя се отказва или просто му стопля вратлето с пет пръста и се прибира навътре в къщата. Малкият пишлигар осъзнал, че има неотложна нужда събува гащите си, изпъчва се напред и се облекчава през врата на къщата, директно на улицата.

В църквата

На сянка

Продължаваме с обиколката из уличките много хора ни предлагат да си купим пури. Тъй като на всички ни е писнало от подобни оферти, пък и сме си закупили такива, почваме да ги контраатакуваме като им предлагаме упсарин, търговците се изненадват и повече не ни закачат. Успяваме да се насладим на вътрешността на няколко къщи през отворените им врати и прозорци. Всъщност повечето къщи нямат прозорци със стъкла, а само дървени капандури, които са отворени за проветрение.

Из малките улички 1

За хляб

На връщане попадаме на стар червен кабриолет Шевролет от 50те, целият окичен с балони, а една девойка в пищна червена рокля е възседнала задната седалка. Осмел ни разказва, че поводът за това тържество е навършването на 15 години, един вид съзряване на девойката.

Quinceañera

Навършването на 15 години в Латинска Америка е свързано с голямо празненство.

Докато минаваме покрай оградата на централната градинка, едно малко момиче с интерес ме гледа и аз решавам да я увековеча чрез майсторско използване на auto програмата на фотоапарата ми. За щастие не е покварена от местната песо треска и не ми поисква ни една монета за снимките.

Кубинска младеж 1

Кубинска младеж 2

Тигър на припек

Връщаме се в Сиенфуегос и отиваме на разходка по кея. Както си вървим забелязвам рибар с лодка в морето, а на брега някаква жена му вика нещо. Аз решавам да им помогна и започвам да давам наставления на английски. Вдъхновен от историите за кубинци използвали, каквото им попадне да достигнат близкия бряг на Маями, започвам с въпроса дали се опитват да стигнат до Маями. Не получил отговор, приемам мълчанието за “да” и продължавам с “Това е грешният път. Трябва да отидеш от другата страна на острова (Куба), до Варадеро (използвайки пряснонаученото испанско произношение). И от Варадеро използваш лодката си и се опитваш да стигнеш до Маями.” Всички се засмиваме качествено. В следващия момент жената на брега, чула/недочула моите наставления се провиква “Варедеро” на мъжа в лодката. Това, разбира се, ни разсмива още повече и довежда до колективно “Евалата ти”, адресирано към мен.

Обедни отражения

На следващия ден се насочваме към Варадеро, където се сбогуваме с Осмел, "подаряваме" му вана и разпускаме два дни на плажа.

За последно на плажа

Приключението ни приключва там, откъдето започна.

Съвети за добро изкарване:

1. Научи приличен испански, ако не го знаеш

2. Научи местния танцувален специалитет

3. Използвай наученото от 1 и 2, и се смеси с местните

4. Пошляй се по Малекон при залез слънце и посети Хесус на хълма

5. Ако попаднеш на приятни мохитота и куба либре, поръчвай по много, рядкост са

6. Записвай впечатленията си на момента, после ще ги забравиш

7. Посети долината на моготетата

8. Забавлявайте се, каквото и да става

... и не забравяй тапите си за уши.

Довиждане, така приятна кубинска неизвестност, време е да се завърна в българската реалност, която колкото и да е неприятна на моменти, очаквам с нетърпение.