Somewhere amazing ... I guess: Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 3)

Днешният ден отново започва намръщено, но за разлика от вчера слънцето не повелява да се покаже. Екипирани за дъждовно време поемаме към пл. Султанахмед с любимия ни трамвай. На площада, където едно време е бил разположен Константинополския хиподрум, има издигнати два обелиска (винаги се чудя дали е обелиск или Обеликс, добре, че Астерикс е винаги наблизо да помогне). Първият от тях, Египетският обелиск, построен през 15 в. преди новата ера в Луксор изглежда така, сякаш официалното му откриване е било вчера, а не преди 3,500 години. Вторият, обелискът/колоната на Константин или Стенният обелиск, изглежда доста по-стар, но всъщност е със 200-300 години по-млад, просто не е ползвал дневен крем с Q10 против пукнатини. Между двата колоса има и една малка метална колона, която е позеленяла от яд, най-вероятно заради ниския си ръст.

Гълъби-мълъби

Кой е по-висок?

Обелискът на Константин и Змийската колона на преден план

Всички сме се облекли с дълги крачоли, защото искаме да разгледаме Синята джамия и го приемаме за изискване, за посещението на коя да е джамия, но в двора се намират и хора с къси гащета.

За религиозните

Синята джамия 1

Лека нощ 1

Съмнявам се да е най-удобното място за спане.

Синята джамия 2

Опит за цялостен портрет.

Към мама …

… към тати

Зона за почивки

Лека нощ 2

… както и това.

Засилваме се към Ая София, но опашката отпред нещо ни обезкуражава и си харесваме една пейка, за която няма опашка и може да се посети/използва на момента.

Варена царевица …

… и печени кестени

Религиозни особености

Решаваме да посетим Египетския пазар или Пазара на подправките, по-малкият от двата най-известни истанбулски пазари. Поемаме бавно по малките улички, няма за къде да бързаме, пък и разчитаме основно на гида в телефона ми, който засега си върши отлично работата.

Строителна площадка

В близост до входа/изхода на строителната площадка за бъдещата метро отсечка, която ще минава под водата и ще стига до азиатския бряг. (повече инфо)

Изискани товарачи

Известно време мислехме приспособленията им за носене, че са столчета, защото ги виждахме поставени на тротоарите пред магазини.

Кърмъзъ мотор

Случаен вход

Отключено е

Много съм доволен, когато намираме Египетския пазар точно там, където очаквам да бъде. Тъй като предния ден доста се пресилихме в разходката ни решаваме, че е време за нова почивка, само час след първата такава. Вземаме поредната ободрителна доза турски чай/кафе плюс нещо сладко, само дето цената леко нагарча, ама какво да се прави ще си вземем повечко захар. Вътрешната част на пазара предлага всеки сувенир, който един туристически пазар трябва да предлага. Отвън обаче е друга работа, отвън се предлага всичко останало, ама наистина всичко. Рафтовете на Метро, Теско, Карфур или Уолмарт подредени в малки и тесни улички.

Египетският пазар 1

Кафе/чай пауза 1

Кафе/чай пауза 2

Египетският пазар 2

Рогът на сувенирното изобилие.

Решаваме да поседнем на въздух на площада до единия край на пазара и си намираме поредните пейки. Преди да стигнем до тях обаче минаваме покрай няколко магазини-сергии, от които могат да ти пресъхнат лигите, защото преди това са потекли и са изтекли всичките. Турците са си баш търговци и всеки ти дава, по-скоро ти бута нещо в ръцете да пробваш – маслините им са хубави, кашкавалът им е превъзходен, рибата им е прясна, е нея не я пробвахме, не бяхме настроени за суши. Сядаме до една будка за сладолед или дондурма, и естествено ми се дояжда. Сещам се веднага какъв им е обичайният номер, пък и ставаме свидетели на това как ти дават сладоледа или по-скоро как ти разиграват сладоледа. Нека най-търпеливият клиент хапне сладолед. В зависимост от настроението на сладоледаджията, както и от уменията му, може да се гърбаркат с теб от 30 секунди до 2 минути. Аз изчаквам момента, когато баш сладоледаджията излиза в почивка и си получавам дондурмата под 30 секунди. Турският сладолед е много специфичен с това, че се топи бавно и на моменти може да се определи като лигав или мазен. Въпреки неприятните асоциации, до които тези две думи водят, дондурмата е много вкусна. Прави се от салеп, което е брашно от стрити грудки на орхидеи и мастик, което не знам какъв род е, но е на базата на анасона.

Прясна риба

Пресни маслини

Дядо

Нахакано пишлеме

Тежък живот

Черно и бяло
За съжаление от снимката не се вижда, но бонбоните на котката бяха различни цветове - черно и бяло.

Докато почиваме, един от нас бива нацелен от гълъб, добре, че главата му е обръсната, та чистенето става лесно. Решаваме да ставаме преди още някой да е уцелил шестица/частица от гълъбовия джакпот. Пускаме се по уличките на открития хипермаркет, дивейки се на разнообразието от стоки. В един магазин продават от най-малкото ножче до най-големия сатър. Освен задължителните швейцарски ножчета с швейцарския флаг върху тях (бял кръст на червен фон), попадаме и на турски ножчета – с бял полумесец на червен фон. Изобретателни са, спор няма. Започваме изкачването на една стръмна улица, която би трябвало да ни отведе до баш пазара – Капалъ Чарши. Не, че самата улица и тя не е пазар, повечето магазинчета са силно специализирани – кое продава само шапки, друго само брави за врати, трето рибарски и ловджийски принадлежности, следващото е за пердета.

Хипермаркет на открито

Готови за игри след 3, 2, 1

Готови за разтоварване

Ще са готови лъснати след малко, като нови

Малко по малко наклонът на уличката изчезва, а самата уличка бива превзета от Покритият пазар. Вътре има от всичко, което сме подминали вече, но малко по-подредено и лъснато. Пускаме гълъбицата ни да се развихри, докато ние с гълъба ѝ си намираме едно стъпало за почивка. Разположили сме се срещу един магазин за шалове, в който търговецът много умело обгрижва и омагьосва клиентка на средна възраст. Подава ѝ шал след шал, след малко донасят и по един турски чай, ръцете му остават все по-дълго върху нея. Не виждаме развръзката, защото продължаваме напред, но съм сигурен, че той е продал това, което е искал, а и тя е получила това, което е желала. И то е било колкото шала, толкова и отделеното ѝ внимание.

Капалъ Чарши 1

Капалъ Чарши 2

Да ти се завие свят от пазаруване.

Капалъ Чарши 3

Три самодиви на пазар.

Решаваме, че искаме да си купим по едно хубаво наргиле и започваме да разглеждаме. Спираме се на първо, второ, трето магазинче, всички започват с някакви нечувани суми – 120, 140, 160 лири. Естествено малко по малко свалят цените, но при един от търговците чак се чудя как пропускаме далаверата, защото в рамките на минута и половина-две, докато просто минаваме покрай магазина му, ни сваля цената от 160 на 60-65 лири. Решаваме, че в някой от магазините, който сме разгледали извън Капалъ Чаршито ще получим по-добра оферта и се отказваме. Запътваме се към магазинчетата извън пазара, които посетихме първия ни ден тук, докато още си мислехме, че разглеждаме самия пазар. Излезли вече навън, докато коментираме цени и варианти за наргилетата, един търговец от български произход ни заговаря и ни обяснява, че може да ни заведе при негов познат с много хубави наргилета на много добри цени. Умората се е понатрупала вече в телата ни и ние като агнета за Гергьовден се понасяме след него. Оставя ни при човека му, но не си харесваме нищо. Решаваме да се пуснем по стръмната уличка, от която дойдохме, за да проверим един два магазина, покрай които минахме. Напук на нашата логика цените там са леко по-високи, пък и няма от тези наргилета, които търсим. Отказваме се да се катерим отново нагоре към Капалъ Чарши и да се опитваме да намерим въпросния търговец в тази лудница. Засядаме на една дюнерджийница, за да похапнем, че от сме огладнели от пазарлъци.

В търсене на най-големите далавери

На кръстопът

Въпреки, че трябваше да мести постоянно количката си заради преминаващи превозни средства, за 30-40 минути продаде поне 1 метър толумбички и то главно на местни.

Връщаме се обратно в Египетския пазар, защото имам поръчение за локум и чай от сушени плодове. Дълго време се чудя дали да взема от тези готовите опаковки, но докато разглеждаме стигаме почти до другия край на пазара, където най-накрая си харесвам един магазин. Избирам си изсушен ябълков и канелен насипен чай. Продавачът ни кани вътре в магазина, вади едни големи рула локум и ни отрязва с подобаващо големи ножици от него. Няма по-вкусен локум от този. Обяснява ни, че разликата идва от това, че е много пресен и е правен с мед, а не със захар. Като цяло не съм особено голям фен на локума, но този е нещо съвсем различно. Нарязва ми няколко фитила, премерва ми ги, аз плащам, а той ми слага още един безплатно. Как да не се върнеш да пазаруваш от него.

Когато излизаме навън вече е тъмно и е почнало да ръми. В опита си да стигнем до нашия трамвай тръгваме да обикаляме Капалъ Чарши, но отвън, защото е затворен и не можем да минем напряко през него. Тези малки улички нито имат имена, нито ги има на гида в телефона ми. Разчитайки единствено на пространството ми усещане и воден от магнитния север успявам да прекарам групичката ни до уличката със заветния трамвай. Докато се лутаме из малките тъмни улички попадаме на един дръпнат турист, който се е заснимал в самите тъмни улички. До него се е спрял един подпийнал местен жител и го разпитва от къде е. Момъкът се оказва южнокореец, а турчинът на завален английски потвърждава, че е разбрал: "Ааа, Китай." Южнокореецът го поправя, но нашият човек си държи на неговото, Китай. Преди да се завърнем в хотелските ни покои засядаме на едно от любимите ни кафенета, за да покибичим малко.