Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 2)

През нощта се излива доста стихиен дъжд, но на сутринта слънцето вече е намерило своето място на небосвода и е разпратило повечето облаци към Диарбекир, примерно, нали там са изпращали едно време непослушните. Докато спътниците ми се оправят, аз провеждам моето фото наблюдение от високо. Много обичам да киризя от високо, хората са много по-естествени, защото не те виждат и следователно не се притесняват от апарата, пък и гледната точка или ракурсът, тази думичка е много професионално звучаща, е напълно различен.

В чакане на автобус 24А до Еминьоню, примерно

Светъл лъч в ремонта, дано да запали

За разлика от България, по едно време четири човека бяха под предния капак и само един гледаше от разстояние.

Страничните улички представляват други интересни ракурси, ако не я употребя още поне пет пъти, няма да съм аз.

Ламарина vs. Бръшлян

Кой ще стигне по-нагоре или по-надолу?

Докато се чудим и маем на спирката каква е далаверата с билетите/картите за градския транспорт, едно възрастно семейство ни пита на български дали имаме нужда от помощ. Ние с радост приемаме тяхното предложение и те ни понасят към другата страна на булеварда, за да си купим предплатена карта. Докато минаваме през подлеза, слизайки и качвайки стълбищата заради нас, ни питат дали ни харесва Истанбул. И на тях има харесва, но само за разглеждане, иначе е голяма лудница и е доста скъп за живеене. Не се сещам от кой български край/град са дошли, но няма да забравя, че се разходиха доста само за да ни помогнат. И въпреки, че слънцето вече ни нагряваше весело главите, жестът им ни стопли душите.

С предплатена карта в ръка поемаме на голямо приключение с различните разновидности на местния градски транспорт. Качваме се на трамвая Т1 на спирка Пазартеке за 15-16 спирки. При Кабаташ се прехвърляме на фуникулера F1 (влакче, което се движи по сериозни наклони, а и самите вагони са под наклон, а не хоризонтални), който аз очаквам с почти детски трепет, представяйки си интересно пътешествие и гледки, но детските ми мечти се изпаряват, защото този ми ти фуникулер е подземен. Поне транспортът за следващия час-два ни е безплатен, защото днес е първият учебен ден. На спирка Таксим хващаме метролиния М2 до Шишли Меджъдийекьой (при това последното доста съм импровизирал с българската транскрипция). Забравих да спомена, че цялото упражнение не е да се качим на всеки възможен градски транспорт, а да стигнем до парка Йилдиз, разположен между кварталите Бешикташ и Ортакьой или в един от двата. Паркът е първата спирка (по-скоро следващата спирка след близо двайсетина такива на градския транспорт) в днешната ни разходка.

Поемаме по козите пътеки на Бешикташ, няма по-точни думи да се опишат тези стръмни и тесни улици, дори във Велико Търново уличките не са толкова терсене. На някоя от по-равните улички ни завалява дъжд и веднага се приютяваме в едно кафененце за първата ни порция чай/кафе с нещо сладичко. Времето се успокоява бързо и ние поемаме отново по козите пътеки. Питаме няколко човека за Йилдиз Парки, както би трябвало да е произношението, но трудно ни разбират. След известно мислене човекът срещу тебе се плясва по главата и казва "Аааа, Йилдиз Парки, …..", да същото казах и аз. Указанията, които ни дават никак не ни харесват обаче – няколко километра. Вървим, вървим, вървим, по-скоро слизаме от планината, толкова стръмни са тези улици. Стигаме до един крайбрежен булевард и спираме да си починем. Имаме още километър-два по права линия, разбирайте равно. Защо не взехме такси не мога да отговоря. Този парк толкова ми е накиселял, че е толкова далеч, че съм толкова готов да се откажа.

Козите пътеки на Бешикташ

Азиатският Истанбул и Моминската кула

Крайбрежен тунел от полегнали дървета

В полегналия тунел

За разлика от мен, бойните ми другари, които също са "изпътяли" (за неразбиращите – да ти стане байгън от пътуване) от градския ни поход, са твърдо решени да стигнем до въпросния парк, за който единственото нещо, което знаят е, че аз съм го избрал за старт на разходката ни. С такива верни последователи и до … парка Йилдиз можеш да стигнеш. Пристигаме най-накрая и забавата продължава – в долния край на парка сме, ще се катери. Но стига толкова с пътешествието, малко инфо за дестинацията – в този парк някога султаните са се разхождали и са ловували елени. Гидът ни предупреждава да не се стряскаме от натискащите се двойки, който изскачат от храстите, били са за гъби. Паркът наистина е много добре поддържан с перфектни тревни площи, беседки и игрища или поне отляво на главната пътека, щото отдясно е леко джунглясало. Попадаме на една леха с близо десет заспали безстопанствени кьопека, разбирайте бездомни кучета, сигурно са поникнали след вчерашния дъжд. Даваме назаем главите си на един безглав жираф, поне не сме изгубили чувството си за хумор някъде по козите пътеки.

Даване на глава назаем на нуждаещите се

Дървото на хобитите

Харесваме си едно огромно дъбово дърво, от което е напълно нормално да изскочи, не някоя натискаща се двойка, ами някой хобит. Докато се настаняваме върху него за снимка и се правим на лежерно изглеждащи или поне на такива чакащи горския транспорт, пристигат и други желаещи за снимки. Сватбари. Освобождаваме им дървото и до близкото мостче ни намира един местен наподобяващ Гарфийлд гальовник.

Гальовникът и галещата 1

Гальовникът и галещата 2

Гарфийлд си мисли, че моите милувки ще са по-хубави.

Гальовникът и галещата 3

Момент на колебание.

Гальовникът и галещата 4

Щом опашката е настърчана и очите са затворени, ясно е кой гали по-добре.

Гальовникът, без галещата

Gimmie some more.

Продължаваме с разходката около едно хубаво езеро и си намираме една приятна полянка за почивка и малко шантави снимки.

Азия

Почивка

Една нагло натискаща се двойка на пътеката

Входът/изходът на парка

Поемаме по обратно по крайбрежния булевард, към няколко улички, в които имаше хапване, че от толкова далечни паркове се огладнява. Предстои някакъв мач, защото около въпросните улички е пълно със запалянковци на Бешикташ, ако не се лъжа. Изглежда има доста време до мача, защото феновете не създават проблеми и все още загряват за мача с йедене и пиене.

Заведение-стълбище

Масите са разположени по стълбите, както и менюто.

Запалянко, който не е запалянко

Котка решена в цветовете на Бешикташ въобще не проявява интерес към футбола.

Загряващите фенове

Облажваме се с поредните вкусни дюнери и изчакваме известно време, докато храната се настани по паласки и други мастни депа. Тъй като сме се навървяли достатъчно и не искаме да разберем колко неблизко е пл. Таксим разпитваме местните къде можем да хванем автобус, който да ни свърши работа. След няколко корекции на мястото за чакане и изричното питане "Този автобус ще ме закара ли до Таксим?" се качваме в посоченото превозно средство и се понасяме. Минаваме покрай стадиона на Бешикташ и успявам да позная мястото от преди 11-12 години, когато съм идвал за първи и последен път. Пътят се вие нагоре около стадиона и ако има задръстване почти можеш да гледаш мача, ако си от правилната страна на прозорците. Стигаме до площада, като гледам колко автобуси има, все щяхме да стигнем тук независимо кой бихме хванали.

Среща пред автобусите на Таксим

По-неточно място за среща не може да има.

Пл. Таксим

Носталгичният трамвай Таксим-Тюнел

Разходката ни продължава с возене (все по-мързелива става) на носталгичния трамвай от Таксим до Тюнел, където има друг фуникулер, който трябва да хванем или поне аз така смятам. Трамваят се движи по иначе пешеходната улица Истиклал, която трябва да е Истанбулският еквивалент на Витошка, само дето е доста по-дълга.

Началото на носталгичното ни пътуване

Сред върволицата от хора

Една от многото странични улички на Истиклал

Портите на гимназия/лицей Галатасарай

Уличен кючекчия или нещо подобно

Улични музиканти

Слизаме на Тюнел и не помня дали решаваме да се разходим или че въпросният фуникулер е някъде назад, но тръгваме пеша в обратна посока.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 1

От туристи до плочкаджии/артисти.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 2

Истиклал и неговите посетители/обитатели 3

Продавач на кестени.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 4

Улични музиканти и техните слушатели.

Тук някъде вече усещам, че скоро пак ще стигнем до пл. Таксим, затова отново обръщаме посоката, към Тюнел, да търсим заветния фуникулер. Добре, че на Истиклал има толкова много магазини, хора, посолства и какво ли още не, че колкото и пъти да минеш по нея все ще намериш нещо ново и интересно.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 5

Продавач на такава вкусните гевреци-симиди.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 6

Нечие кололо.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 7

Нечия женичка.

Католическата църква Св. Антон от Падуа

Случайно попадаме на тази огромна католическа църква.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 8

Също така случайно попадаме и сред протестиращи незнайно срещу какво.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 9

Скоро стигаме и до блюстителите на реда. (много смешна дума)

Тъй като сме се върнали обратно до лицея Галатасарай и вече съм му изгубил нишката накъде трябва да е въпросният фуникулер, решаваме да починем в някое кафене. Между другото мисля, че е време да прекръстят фуникулера Бейоглу/Тюнел-Каракьой на Въпросния фуникулер.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 10

Хилядите посетители от един от любимите ми ракурси – от високо.

Отпочинали, но вече доста изморени, решаваме да тръгнем към Тюнел, където слязохме от трамвая и да стигнем до кулата Галата, за да видим от къде? от високо града. Така или иначе посещението на кулата е включено в разходката, така че с или без Въпросния фуникулер ще я посетим.

Светлина в края на странична уличка

Дали това не е пряк път до Въпросния фуникулер.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 11

Спокойно това не е Въпросният фуникулер.

Истиклал и неговите посетители/обитатели 12

Нито пък това.

Каринка

Един от магазините за музикални инструменти на ул. Галип Деде

И Джокера пушещ наргиле.

Просто ул. Галип Деде

Композиция от таксита

Питате се къде, разбира се на ул. Галип Деде.

Стигаме до кулата Галата (не е членувано името, просто идва от Галатасарай), но тъй като е малко късно (затворена е вече), няма да можем да разгледаме града от любимия ми за днес ракурс.

Кулата Галата 1

Кулата Галата 2

Около кулата

Около кулата е популярно място за срещи или просто за кибичене не само от туристите, но и от местните.

Все пак сме в квартала Галатасарай

Стигаме до моста Галата с неговите цветни и основно рибни ресторанти и многото любители рибари, който според мен са там независимост от денонощието. Пресичаме моста и се качваме на трамвайната линия Т1, която за разлика от Въпросния фуникулер си е на мястото и ни отнася към така желаната почивка.

Мостът Галата и множеството ресторанти по него

Рибарите на моста Галата 1

Ентусиасти не липсват, независимо от условията и времето.

Рибарите на моста Галата 2

Бира и въдица – какво повече му трябва да един рибар. Добре де и гьол.

Поглед към моста Боазичи

Първият мост над Босфора, построен през 1973 г. и дълъг 1,560 м.

Рибарите на моста Галата 3

Открит магазин за рибарски такъми.

Рибарите на моста Галата 4

Поглед към Новата джамия.

Мостът Галата от другата му страна

Продавачница на рибни сандвичи

Няколко интересни факта за Босфора от Википедията – една от теориите за образуването му е, че преди 7,500 г., когато при топенето на ледниците водите на Средиземно/Мраморно море рязко се покачват за няколко дни си проправят път към Черно море, което тогава май е било безотточен сладководен басейн; има две течения – повърхностно, в което водата тече от Черно към Мраморно море, и дълбочинно, което тече в обратна посока.