България - Из Пирина (част 1)

Дойде ред и на разходка из Пирин, която се различава от останалите български планини със своя релеф. Заедно с баща ми и една приятелска семейна двойка, Дилян и Наталия, се запътваме към Добринище и х. Гоце Делчев, откъдето се качваме на лифта към х. Безбог. Отдавна имам желание да я видя тази х. Безбог, че и пистата ѝ, тъй като много приятели са я споменавали и аз съм кимал положително, че я знам (демек, че съм я чувал), само дето въобще не я знам (защото никога не съм я виждал). Пистата изглежда приятно дълга, тип Ястребец на Боровец, която най ми се нрави. Ще трябва да се посети зимно време. Под лифта доста хора събират боровинки с едни странни приспособления. Странни, защото не съм виждал подобни, но са логични в своето устройство – дървен/метален паралелепипед, отворен от едната страна, на която е закрепено нещо като гребен, с който се вчесват растенията и събират въшките, а боровинките.

Хижа Безбог и прилежащото Безбожко езеро

Тъй като приятелите ни рядко практикуват планински разходки се разбираме да отидем до Попово езеро, което е на около час и половина от х. Безбог. На мен, естествено, не ми е достатъчен този преход и натискам да стигнем до х. Демяница, което е с по-нормална дължина – около 4-4.30 часа. Тръгваме от хижата към 12 часа, което е малко късно за желания преход от мен, защото след Демяница ни очакват около 2 часа до пътя към Банско и общо 4 часа до самото Банско, затова и се прощавам с идеята за този дълъг маршрут. Поне се утешавам, че ще се качим на вр. Безбог.

Правим си някоя друга снимка на езерото и поемаме по пътеката, която веднага след него се устремява нагоре по един баир.

Магарешки бодил на фона на хижа Безбог

Лопен и магарешки бодил на фона на хижа Безбог

Изненадваме се от големия туристопоток по пътеката, в Рила съм виждал много хора, но не и тук, може би защото почти не съм се разхождал из Пирин. По-късно прочитам, че това е един от най-посещаваните райони в Пирин. Тъй като темпото ни е доста различно от това на приятелите ни, с баща ми отпрашваме напред. Оглеждаме се откъде трябва да поемем за връх Безбог на връщане.

Поглед към върховете Полежан, Сиврия, Момин двор, Кралев двор, Дженгал (може и да не се виждат всичките, но са в тази посока)

Изненадващата палитра на планинските цветя 1

Изненадващата палитра на планинските цветя 2

Върховете Полежан и Малък Полежан

Подминаваме разклона на маршрута за х. Демяница, но вече съм я прежалил, така че няма проблем. Скоро стигаме до Попово езеро и спираме за почивка. Сега да видим кой е чел внимателно Уикипедия – Попово езеро е най-голямото в Пирин и четвъртото в България със своите 123,6 декара. То е част от групата на единадесетте Попови езера, която освен него включва Банските езера, Рибните езера, Полежанските и Самодивските езера. Двете най-популярните легенди за името му са свързани с удавянето на поп в езерото, а от изплувалата му калимявка се образувало островчето, носещо същото име. Заседнали сме около няколко храста с боровинки, дрехите ни съхнат на слънцето, а ние пощим храстите и се любуваме на гледката. Изведнъж се появява слънцето и езерото заиграва в множество цветове.

Попово езеро и остров Калимявка

След около час почивка поемаме на обратно като решаваме да минем покрай Рибните езера. И точно тогава засичаме нашите приятели, които сега стигат до езерото. Правим обратен завой, за да се срещнем на брега на езерото. Тъй като сме дошли с една кола им връчваме ключовете и за моя радост решаваме да поемем към х. Демяница с баща ми. В едно от Банските езера попадаме на нещо като или на баш лилии. Името на въпросните езера идва от това, че са плитки и водата в тях е топла, следователно са приятни за къпане или баня.

Върховете Полежан (2,851 м) и Малък Полежан (2,820 м)

Лилии в едно от Банските езера

Поглед към едно от Банските езера и връх Сиврия (2,590 м)

Поемаме към Джангалска порта, но някъде по средата ни подхваща дъжд с градушка. Обличаме дъждовните си якета и засядаме под едни клекове. След 10-15 минути клековете започват да ни мокрят повече от дъжда и продължаваме по пътеката. Скоро стигаме Джангалска порта и пред нас се открива великолепна гледка към Валявишките езера. Слизаме към Голямото Валявишко езеро, от което се откроява още по красива гледка към връх Джангал (2,730 м.).

Вр. Джангал (2,730 м) и Голямото Валявишко езеро

Езерни коси

Флора и фауна

Ешеверия или Дебела Мара по нашенски

Някъде след езерата попадаме на стадо високопланински говеда, които имат желание да станат още по-високопланински поели нагоре към Тевното или Василяшките езера.

Най-вероятно Валявишки чукар (2,664 м)

Скоро ни завалява дъжд, този път без градушка, но пък доста по-сериозен от предния дъжд. Слагаме си дъждобраните и продължаваме. Все повече говеда се качват нагоре, без дъждобрани. От време на време се чува гръмотевица и някои от животните се стряскат. Забелязваме, че повечето крави имат различни мученета, някои по дебело, други пресипнало, трети го изкарват на фалцет.

Воайор зад храстите

Теленце 1

Теленце 2 (на фона на вр. Газей (2,761 м), най-вероятно)

Връх Каймакчал (2,753 м), най-вероятно

Броим стълбовете до хижа Демяница и скоро стигаме заветната ни цел. Засядаме на хижата, поръчваме две противоположни чорби – боб и курбан, и тъй като местното съдържание в моята не е достатъчно, си поръчвам и едно кюфте. Виждам един от заетите в кухнята да излиза с една купичка към скарата и да мята кюфте на нея. Вместо да получа готовото кюфте момъкът си го похапва сладко-сладко. След малко слага и второ кюфте и след като вече сме забравили, че сме хапнали супа идва и моето кюфте. Обхващам го с една филия хляб и поемаме надолу по черния път към Банско. Разбирали сме се да дойдат да ни вземат от пътя Банско – Бъндеришка поляна, че не ни се ходи до курорта, маршрут, който отнема около 4 часа. След час и 20-30 минути стигаме заветния път, достатъчно уморени и след още 10тина минути ни вземат с колата.