Jul 25, 2013

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 4)

Последната част на истанбулското ми пътешествие се позабави малко, заради протестите и мързела ми, но вече е готова.

Изглежда съм изморил спътниците си през последните 3 дни и ги оставам да си починат малко в стаята, докато обиколя района около хотелa ни.
Истанбулски сокаци


Насочвам се към близката някогашна отбранителна стена движеща се паралелно с една от магистралите минаващи през града.
Църква и джамия
Оранжев квартал

Превземам крепостната стена без проблем и се качвам в една от кулите ѝ, за да огледам завоюваните земи. От тук се вижда как многовековната стена съжителства успоредно в продължение на много километри с пъти по младата магистрала, преминаваща през града. Между две от кулите в самата крепостна стена някой безимен султан се е самонанесъл заедно със своята вярна армия от празни пластмасови бутилки и с подръчни материали се е барикадирал.
Стената и магистралата
Новите обитатели на крепостната стена

Слизам от стената доброволно преди някой да ме е свалил от там и поемам към хотела.
За студените дни
Кармъзъ

Стягаме си багажа, натоварваме го в колата и отиваме да закусим. Решаваме да оставим колата пред хотела, да разгледаме, каквото ще разглеждаме посредством градския транспорт и после да се върнем до колата/хотела. Отиваме към магистралата/големия път преминаващ през града и почваме да разпитваме от къде трябва да си хванем желания от нас автобус, който да ни закара до или поне в близост до залива Златния рог и хълма Пиер Лоти. Скоро хващаме подходящия автобус, който се оказва по-скъп от метрото и другите автобуси, щото бил експресен.
В търсене на подходящата спирка
Пътища, хора и автомобили

Слизаме от експреса и поемаме към хълма Пиер Лоти. Отново не сме особено близко и отново си повървяваме стабилно, но и спътниците ми одобриха предварително маршрута, така че без оплаквания, моля.
Принцесата от кулата чака своя принц/халиф

Минаваме през гробището в подножието на хълма, което продължава и на самия хълм. Гробищата винаги ги асоциирам със запуснати и обрасли места, благодарение на голяма част от българските гробища. Тук, обаче не е така, всичко е чисто, подредено, направо приятно за разхождане. Стигаме до телеферика или кабинковия лифт, с който ще се качим до едноименното кафене на хълма Пиер Лоти. Гидът, с който разполагам е от преди 2-3 години, но много от цените на музеи, атракции и транспорт са се вдигнали от тогава. Инфлация, какво да правиш. Разглеждаме Златния рог и района около него от панорамната площадка на горната станция на телеферика и отиваме за по едно кайве и чайче на популярно-приятното кафене.
Кафепоклонник
Турски чай
Златният рог
Блаженство

Въпреки, че е доста туристическо място, кафенето не е шумно и можеш съвсем успешно да се потопиш блажено в заобикалящата невероятна гледка с чаша от предпочитаната гореща напитка в ръка. Гледайки историческия залив няма как да не се запиташ как е изглеждало мястото преди векове, когато византийци, османци и много други са водили битки на това спокойно място.

Ставаме и поемаме надолу по хълма по сенчестите пътеки. Голяма част от котешкото население на хълма ни изпраща или по-скоро ние минаваме покрай тях, защото повечето от тях въобще не ни обръщат внимание.
Мараба, ефенди със слушалки
Един от многото "изпращачи"
Тежка вечер
Барбароненото кафене
Колона за разходка/хранене на кокошки

Презареждаме картата за транспорт, че телеферикът я изстиска и си харесваме една спирка на градския транспорт. След това аз харесвам една или две линии, които би трябвало да ни доставят до хотела, респективно и колата ни. Идва една от набелязаните линии и неособено сигурни се качваме. Този автобус не минава по магистралния път, а по кварталните улици и спира доста често. С всяка една спирка обаче добивам увереност, че е правилният автобус и той не ни разочарова. Натоварваме се на колата, която все още ни чака пред хотела и този път без никакви проблеми хващаме правилния път.


Тъй като предишното ми и първо посещение на Истанбул бе преди около 10 години и поради редица други фактори градът тогава не ме очарова. Не казвам, че ме разочарова, просто не ми направи впечатление. Малкото, което помня беше първия ми дюнер в живота, мръсотията вечер по малките улички и чистотата на другия ден, както и посещението на кафенето Пиер Лоти. Посетихме и други места като Топ Капъ и разходка с лодка по Босфора, но без трайни спомени в глава ми. За разлика от сегашната разходка. Сега събрах толкова много приятни впечатления, който ще препоръчват града при всеки разговор за близки до България дестинации. Естествено, че за четири дни няма как да се обиколи този космополитен град, затова се разбираме със с пътниците ми, че когато завършат магистрала Марица, ще посетим отново града като този път ще прескочим и в азиатската част. 

No comments:

Post a Comment