Kilimanjaro - to Uhuru and back (day 6)

We get up and put on at least two base layers, winter/ski pants, soft shell and winter/ski jackets. I push myself to eat two bowls of porridge, although I feel sick from it. Stan feels worse that yesterday and doesn't want to eat any porridge. We start walking little after 2 o'clock and we can see some groups of lights up on the hill. The serious slope starts right away from the camp and almost without exception will make our life harder in the next vertical 1,300 m/4,300 ft. It gets harder for Stan and Chewa takes his dayback. The path winds around rocks and scree.

After an hour or two we meet the first group that has given up. We can't laugh at them not making it, because we know very well what they have been up to and a part of us wants to turn away to the camp as well. I feel for them and tell myself that I am going to get to the top for them as well. After some time we meet another group of one that are going back untimely. Stan's state doesn't improve and he frequently needs rests, he feels dizzy, but continues.

The sky is starting to lighten up behind Mawenzi and every time we walk to the right we manage to feast our eyes on the unbelievable colors of the sky. We won't make it on time to see the sunrise on Stella point at about 5,700 m/18,700 ft, but it doesn't matter. I look upwards from time to time and the crater's edge doesn't come any closer, as if somebody stacks more and more rocks on top. If you hurry little bit the mountain takes away from you the little oxygen that it has given you, it is very impatient with the impatient ones.

Mawenzi and the sunrise

Килиманджаро - до Ухуру и назад (ден 6)

Ставаме и обличаме поне два слоя термо бельо, зимни/ски долнище, полар и зимни/ски якета. Напъвам се да хапна 2 купички поридж, макар яко да ми се повдига. На Стан му е малко по-зле от предния ден и отказва да хапне от вкусния топъл буламач. Потегляме малко след 2 часа, а нагоре по склона се виждат няколко групички светлини от челници. Сериозният наклон започва веднага от лагера и почти без изключение ще ни прави живота по-труден в продължение на 1,300 метра денивелация. Стан нещо се затруднява, както аз предните дни и Чуа му взима раницата. Пътеката се вие зигзагообразно около скали, камъни и на места сипеи.

След час-два срещаме първата оказала се група. Не можеш да им се присмееш, че не са устискали, защото много добре знаеш на какво са подложени и защото частица от теб иска да обърне посоката надолу като тях. Разбирам ги и си казвам, че ще го изкача и заради тях. Срещаме още една група, макар и от 1 човек преждевременно да слиза. Състоянието на Стан не се подобрява и има нужда от по-чести почивки, вие му се свят, но все пак продължава.

Небето започва да изсветлява от към Мауензи и скоро при всяко ходене надясно успяваме да се насладим на все по-невероятните цветове, в които се обагря небето. Няма да стигнем на време до Стела пойнт на 5,700 м (ръба на кратера), за да видим изгрева, но не е толкова важно. Поглеждам от време на време нагоре и няма достигане този ръб на кратера, не стига, че вървим вече 4-5 часа, сякаш някой добавя още камъни и го отдалечава от нас. Забързаш ли се малко планината ти отнема и малкото кислород, който ти е отпуснала, много е нетърпелива с нетърпеливите.

Мауензи и изгрева

Kilimanjaro - Barafu camp (day 5)

Probably this is the first night that we all manage to get a good sleep. The headaches are gone. The camp is rather windy and there is no frost on the ground, no condensation in the tent. We go for a walk around the camp before having the usual breakfast.

Down

Килиманджаро - лагера Барафу (ден 5)

Това беше първата нощ, в която всички се наспахме хубаво, с минимален брой събуждания. Главоболието е отминало. Лагерът е доста ветровит и няма нито скреж по палатките и земята, нито конденз в преддверието. Разхождаме се из кемпа, преди да закусим.

Под нас

Kilimanjaro - Barranco camp (day 4)

This morning is no different than the previous, that's why you know what awakens me and where I go first. Outside everything is again covered in frost, the clouds are beneath us and only Mt. Meru stands out.

Morning panorama

Килиманджаро - лагера Баранко (ден 4)

Тази сутрин не е по-различна от останалите, затова знаете какво ме събужда и къде отивам. Навън всичко отново е в скреж, облачността е под нас, пробита единствено от Меру.

Сутрешна панорама

Kilimanjaro - Shira 2 camp (day 3)

I don't know what the time is, but my digestive system as every morning takes me out of the sleeping bag. Outside everything is covered in frost – the tent, the vegetation, even the dust. I go into the most leaning toilet and while I pull my pants down I wonder if the shitty tower of Shira will fall down, while I am inside. I go out victoriously with my hands up in the air, I hum the Rocky theme song, I turn around me and go to receive the applauds of the just awaken sleeping beauty-machines.

All is frosty

Килиманджаро - лагера Шира 2 (ден 3)

Не знам колко е часa, но храносмилателният ми тракт, както всяка сутрин ме изкарва от чувала. Навън всичко е в скреж – палатката, прахоляка, растенията. Влизам в най-наклонената тоалетна и докато си свалям гащите се чудя дали лайняната кула на Шира ще падне, докато съм вътре. Излизам победоносно с вдигнати ръце, тананикам си мелодията от Роки, правя едно кръгче около себе си и отивам да получа овациите на току-що излюпилите се спящи красавици-машини.

Всичко е в скреж

Kilimanjaro - Shira 1 camp (day 2)

In the morning, while I fight with the need of my bladder to get emptied and my unwillingness to go out of the cozy sleeping bag, I hear three laser-like sounds from the near tent and later Sasho claims the fame. The first night in my life in a tent and a sleeping bag is successful and most probably I will repeat it this night (do I have a choice).

The beautiful flora

Килиманджаро - лагера Шира 1 (ден 2)

Сутринта, докато се боря с желанието на мехура ми да стана и да се облекча и моето нежелание да се измъкна от така уютния спален чувал, чувам три лазероподобни звука от съседната палатка и по-късно Сашо се окичва със славата. Първата ми нощувка на палатка и в спален чувал през живота е успешна и най-вероятно ще повторя и тази вечер (имам ли избор).

Флора

Kilimanjaro - to Big Tree Camp (day 1)

A lot of time has passed since my last post, which is partly due to the fact that I was far from civilization for some time and partly because I was being lazy to write afterwards. So, the next 4-5 months should be devoted to the extraordinary adventure in Africa, which I experienced in the end of 2013. Now I'm gonna stop writing endless introductions, because somebody has to translate them in English afterwards (as I write them first in my native language), which is not my favorite part of my blog writing experience. Also, I will try to make the posts less texty due to the same reason. However, the travel photo book that I make after every major trip of mine will be very lengthy word-wise and will include all of my thoughts.

The last explanation about what I saw and what you can expect to see on my blog – the first part of my adventure was a one week ascent of Kilimanjaro together with three friends of mine, which was followed by a one month safari through Kenya, Uganda, Rwanda and Tanzania with no acquaintances at all. Let the journey begin.

I land in the dark of night, very dark, 3:30 dark at the international Kilimanjaro airport. The first real African experience is awaiting me already – getting a visa. I go to desk №1, where I have to pay. I ask for a multiple entry visa as I will have another entry in Tanzania later on my travel, but the desk clerk tells me that I can't, and I should not try to be a wise guy. The last part is self-explanatory, as well as the fact that I'm going to pay $50 each time I enter the country and I am going to pay them like a dude or like white dude, mzungu. For the uniformed this is the name that the Africans use for white people, which comes from the name for wanderers with aimless/lost look, which the first European travelers to this part of the world had. I pay the money and go desk №2, where they take a photo of me and put the visa in my passport. On desk №3 – they make a photo of me again, as well as take my finger prints. Just in case, I ask the guy at desk №4, if I have to go to him as well, to which he looks at me lost in thought and takes my finger prints again. I refuse to ask anybody anything, take my luggage and head to the welcoming party. Unfortunately, I don't see a note with my name, but at least I find one with the name of the company that organizes the hiking trip, Tro-Peaks. Joseph is glad to see me (cause he doesn't have to wait anymore) when I go to him, as I am too. After an hour of driving we reach Moshi and the hotel. We wake some people, among which the security guy, the receptionist lady and lastly Ivan, who opens the door to our room being very sleepy and I go to bed with the hope that I will be able to get some sleep before our hiking start in 5 hours.

Surprisingly, I wake up rested and while I hurry to rearrange my luggage, I panic a little bit not to forget anything important for the climb. Then I go and have a fast breakfast and even faster shower trying not to be late for the departure, a notion, which is almost unknown around. Naturally, things are getting done slowly and we go an hour later. And I was worried that everybody is going to wait for me. The four of us get into a rather large van, as well as many locals, which will be our support crew. There should be an entourage of 14 people – a main guide, an assistant guide, a cook and porters, many porters, but we don't believe that all of them are here. We try to remember how many people we saw boarding the van and count them to a total of 17-18 people, including us, which means that the whole crew is on board. We take a selfie with the idea to count ourselves, but Sasho's large head covers at least 10 people.

Count yourself

Килиманджаро - до лагера Big Tree (ден 1)

Доста време измина от последния ми пост, което отчасти е заради това, че липсвах от цивилизацията известно време и също толкова отчасти, че ме помързяваше да пиша след това. И такааа, би трябвало да следват 4-5 месеца постове посветени на уникалното (да си призная я мразя тази дума, всичко е уникално, което от своя страна го прави неуникално), на изключителното приключение в Африка, което преживях октомври и ноември на отминалата 2013 година. Сега ще спра да пиша безкрайно дълги предговори, защото после ще трябва да се превеждат на английски, което не ми е най-любимата задача, когато се занимавам с блога ми, Бога ми. Също така и самите постове ще гледам да са по-оскъдни откъм текст поради същата причина.

Последни обяснения относно това, което аз видях и което вие може да очаквате да видите на блога ми – първата част от приключението е/беше едноседмично изкачване на Килиманджаро заедно с трима мои приятели, което е/беше последвано от едномесечно сафари из Кения, Уганда, Руанда и Танзания с нито един познат човек. Нека приключението започне сега.

Кацам по тъмно, много тъмно, 3:30 тъмно на международното летище Килиманджаро. Първо истинско африканско преживяване – вземане на виза. Насочвам се към гише №1 – плащане. Питам за виза за многократно влизане, защото след време пак ще имам влизане в Танзания, но служителят ми отвръща, че не може, ще му се правя на тарикат май. Това последното само се подразбира, както и това, че ще си плащам $50 всеки път като влизам в страната и то като пич ще си ги плащам, или като бял човек, мзунгу. За непознатите това е името, с което местните наричат белите и което идва от името за бял човек с блуждаещ/загубен поглед, каквито са били първите европейски изследователи. Плащам и към гише №2, където ме снимат колко съм самодоволен, че съм в Африка и ми лепват визата в паспорта. Следва гише №3 – отново ме снимат, изглежда съм много самодоволен и ми вземат отпечатъци. Питам служителя на гише №4 дали трябва да правя нещо при него, а той поглежда умно и отново ми взема отпечатъци. Отказвам се да питам повече, вземам си багажа и се насочвам към посрещачите. За съжаление не ме чака табелка с моето име, но поне намирам такава с името на компанията, която ни организира изкачването, Tro-Peaks. Джоузеф ми се зарадва много, когато се насочвам към него, както и аз на него. След около час път с кола стигаме до Моши и до хотела. Събуждаме няколко човека, сред които охраната на хотела, рецепционистката и накрая Иван, който сънен ми отваря вратата и лягам в леглото с надеждата да се наспя поне малко за тръгването ни след 5 часа.

Изненадващо, сутринта се събуждам наспан и докато бързам да пренареждя багажа си, изпадам в лека паника да не забравя нещо важно. Следват бърза закуска и още по-бърз душ, с идеята да не закъснея за тръгването, понятие, което е почти непознато по тези ширини. Естествено нещата се забавят и тръгваме един час по-късно от уречено. И аз се притеснявам, че ще забавя групата. Качваме се четиримата в един прилично голям бус, както и доста местни, които ще подпомагат изкачването ни. Би трябвало да имаме 14 човека антураж – един главен гид, един гид-асистент, готвач и носачи, много носачи, но не вярваме всичките да са тук. Докато се возим се опитваме да преброим по спомени колко хора сме видели да влизат вътре и ги докарваме към 17-18 човека, заедно с нас четиримата, което значи, че май сме всичките. Правим си снимка с идеята да се преброим, но голямата глава на Сашо закрива поне 10 човека.

Преброй се

Bulgaria - To climb Ruen Peak three times in a day

The next training for Kilimanjaro gathers five of us, Ivan, Stan, Dimitar, Petar and I, as all but Petar are going to climb the highest African mountain. I offered an unknown for all of us peak, the Osogovo Mountain's highest one, Ruen and the rest of the group accepted it. After some research we find out that the peak is 2,251 m/7,385 ft high and the border passes right through it. Also it is the highest border point in the European Union. The chosen route starts at the Tri buki hotel and should take us 3 hours and a half to get to the peak covering 13 km/8 mi or a total of about 26 km/16 mi. A great training, which equals to more than 1/3 of the ascent and descent in Africa. And that's for one day.

On the road, as it is Saturday, we get lots of drivers who move at about 20 km/h under the limit, hitting the brakes constantly, and the people of the county that we are passing through, Kyustendil, are famous for their reckless driving. Well, I guess, the racers are sleeping and only their grandparents are on the road. But let me mention something funny. We catch up a Honda CR-V, which like the above mentioned cars at times is going quite slow, then all of a sudden is speeding up. As we are waiting for a straight to overtake it, just before another bend, we note that the driver raises one of his/her hands up, most probably to the music he/she is listening. In the next moment, the second hand is being raised, but the car manages to go around the bend. All of us are speechless and stare in disbelief for some time, but next we get that the car is with a right steering wheel and start laughing. While we overtake the Honda we see that on the left, normally the driving seat in Bulgaria, a boy twists violently to the music, while an elder man imperturbably drives.

We reach the hotel and I go to the reception to collect a stamp in my booklet with the highest mountains in Bulgaria – Osogovo Mountain is the fifth highest with Ruen Peak. We shoulder our backpacks and take on the long road ahead of us. In the car, we heard on the radio that in the early afternoon rain is expected in the western parts of Bulgaria, especially in the mountain areas. And we couldn't be more to the west, that's why we set our expectations that most probably we'll gonna get wet.

A view of Ruen Peak

We think that one of these peaks should be Ruen, but it's not sure which one. (Well, neither of them is.)

България - Да изкачиш Руен три пъти за един ден

Поредната тренировка за Килиманджаро ни събира петима героя, моя милост, Иван, Стан, Димитър и Петър, като всички без Петър сме се заканили на африканския първенец да му стъпим на главата. Аз предложих един незнаен за всички ни връх, а именно първенеца на планината Осогово, връх Руен. Останалите се съгласиха да го щурмуваме и след малко рисърч научаваме, че върхът е висок 2,251 м и граничната бразда с Македония минава през него. Също така е и най-високият граничен камък в Европейския съюз. Избраният от нас маршрут тръгва от хотел Три буки и еднопосочно би трябвало да ни отнеме 3 часа и половина и да изминем около 13 км или общо 26 км. Чудесна тренировка, която се равнява на малко повече от 1/3 от качването и слизането ни в Африка. И това за един ден. Речено сторено.

По пътя, тъй като е събота, попадаме на доста шофьори, които се движат с около 20 км под максимално разрешената скорост и то в Кюстендилска област, за която съм чувал, че всички там са състезатели. Е, изглежда, че състезателите спят и единствено техните баби и дядовци са по шосетата. Но нека да се отдалеча още малко от планинската тема и да спомена за най-щурата случка на пътя. Настигаме една Хонда CR-V по криволичещите участъци преди Кюстендил (идвайки от София), която също като гореспоменатите коли ту караше бавно, ту се забързваше, сякаш шофьорът се е събудил от дрямка. Докато изчакваме удобно място, за да я изпреварим забелязваме как шофьорът вдига едната си ръка, най-вероятно в такт с музиката. След малко вдига и другата си ръка, но все пак успява да вземе завоя. Всички онемяваме и се оцъкляме за момент, но след малко се усещаме, че колата е с десен волан и избухваме в смях. Докато изпреварваме Хондата виждаме как на лявата седалка седи или по-скоро се кълчи бясно едно дете, докато възрастен човек управлява невъзмутимо колата.

Стигаме до въпросния хотел Три буки и отивам до рецепцията да си подпечатам книжката "Десетте планински първенеца" – Руен е номер 5. Нарамваме раниците и поемаме по дългия път, който ни очаква. В колата чухме, че се очакват дъждове в ранния следобед в западните части на България и особено в планинските райони. Ами ние няма как да сме повече на запад, затова се настройваме, че най-вероятно ще ни завали.

Поглед към вр. Руен

Според нас някой от тези върхове трябва да е Руен, ама кой не е сигурно. (само дето никой не е)

Bulgaria - Pirin Mountains (Part 2)

Two days after the rather long hike according to my standards, my father and I head to climb the second highest peak in Bulgaria, Vihren Peak (2,914 m/9,560 ft). I've been waiting for a long time to conquest it. We come near the Vihren Hut and cannot believe our eyes – there is almost a traffic jam of cars, even though it is the first working day of the week. I thought Vihren wasn't one of the easiest to climb, so why are these hordes of people here? We find a free spot to park, prepare ourselves and head uphill. And the uphill starts right away, there isn't a flat section to warm up. At least we are relieved to see that 90% of the people are going in another direction – most probably to the Lakes Banderishki. As the total displacement of the climb is about 1,000 m/3,280 ft, just after 30 minutes of walking the hut is quite small.

View towards Vihren Hut

България - Из Пирина (част 2)

Два дни след дългичкия за моите стандарти преход, с баща ми се запътваме за Вихрен. Най-накрая да се кача и аз на вторинеца ни. Наближаваме хижа Вихрен и какво да видят очите ни – задръстване от автомобили, а дори е работен ден. Нали Вихрен не беше от най-приятните, а пък какви са тези орди от хора? Намираме свободно място покрай пътя, приготвяме се и поемаме нагоре. А нагорето започва веднага от хижата, няма равен участък да загрееш. Поне се успокояваме, тъй като 90% от хората поемат в друга посока – най-вероятно към Бъндеришките езера. Тъй като общата денивелация до върха е около 1,000 м, само след около 30 минути хижата вече се вижда доста малка.

Поглед към х. Вихрен

Bulgaria - Pirin Mountains (Part 1)

It is time to go for a walk in the Pirin Mountains, which differ from the other Bulgarian mountains with their rocky landscape. Together with my father and two family friends, Dilyan and Natalia, we head to Dobrinishte and Gotse Delchev Hut, where we get on the ski lift to Bezbog Hut (or Godless Hut). For some time I want to visit this hut and its near ski track, as many of my friends have mentioned it and I nodded positively, as if I know it (I have heard of it), but in fact I don't know it (since I've never been here). The track looks pleasantly long, just the way I like my ski tracks. I'll have to come in the winter to check it, for sure. Under the lift, there are lots of people gathering blueberries using some strange devices. They are strange, as I have never seen them, but they are logical in their design – wooden/metal box with open on one of the sides, onto which is attached something like a comb that combs the bushes and picks the lice, oops, the blueberries, my bad.

Bezbog Hut and the adjacent Lake Bezbojko

България - Из Пирина (част 1)

Дойде ред и на разходка из Пирин, която се различава от останалите български планини със своя релеф. Заедно с баща ми и една приятелска семейна двойка, Дилян и Наталия, се запътваме към Добринище и х. Гоце Делчев, откъдето се качваме на лифта към х. Безбог. Отдавна имам желание да я видя тази х. Безбог, че и пистата ѝ, тъй като много приятели са я споменавали и аз съм кимал положително, че я знам (демек, че съм я чувал), само дето въобще не я знам (защото никога не съм я виждал). Пистата изглежда приятно дълга, тип Ястребец на Боровец, която най ми се нрави. Ще трябва да се посети зимно време. Под лифта доста хора събират боровинки с едни странни приспособления. Странни, защото не съм виждал подобни, но са логични в своето устройство – дървен/метален паралелепипед, отворен от едната страна, на която е закрепено нещо като гребен, с който се вчесват растенията и събират въшките, а боровинките.

Хижа Безбог и прилежащото Безбожко езеро

Bulgaria - On the Day of Rila Mountains to the highest peak on the Balkans, Musala

I continue with the mountain series with a post about Musala peak (2,925 m/9,596 ft, the highest one in Bulgaria and on the Balkan Peninsula) on the Day of Rila Mountains, where the peak is situated. A few days before the weekend I and a friend of mine, with whom I will climb Kilimandjaro (the third in the group) talk about going to Musala peak. He comes with some friends, I come with some friends and 10-15 minutes after the appointed hour we gather in front of the gondola – a group of ten. Today and tomorrow happens to be the Day of Rila Mountains and of Musala peak, as well. The two way ticket is discounted and a lot of people have come to celebrate and to make use of the discount. But really, there is a lot of people, especially for the summer/low season for the Borovets resort. We get off at the last station of the gondola, get to know those who we don't know in our group, prepare ourselves and head out to the peak.

The first of many pictures with flowers on the front

България - На празника на Рила до Мусала

Продължавам планинската серия с пост за връх Мусала на връх Празника на Рила. Разбирам се в края на седмицата с един приятел, с когото ще катерим заедно Килиманджаро (третият сигурен) да се разходим до Мусала. Той е с групичка, аз съм с групичка хора и малко след уречения час пред кабинката в Боровец се събираме десетина човека. Оказва се, че днес е Празникът на Рила и връх Мусала (3 и 4 август, 2013). Двупосочният билет за кабинката е намален и много народ е дошъл да празнува, пък и да се възползва от намалението. Ама наистина има много народ, особено много за летния сезон. Качваме се горе, запознаваме се, с когото не се познаваме, приготвяме се и айде на Мусалата.

Първата от многото снимки с цветенца на преден план