Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 4)

Последната част на истанбулското ми пътешествие се позабави малко, заради протестите и мързела ми, но вече е готова.

Изглежда съм изморил спътниците си през последните 3 дни и ги оставам да си починат малко в стаята, докато обиколя района около хотелa ни.

Истанбулски сокаци

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 3)

Днешният ден отново започва намръщено, но за разлика от вчера слънцето не повелява да се покаже. Екипирани за дъждовно време поемаме към пл. Султанахмед с любимия ни трамвай. На площада, където едно време е бил разположен Константинополския хиподрум, има издигнати два обелиска (винаги се чудя дали е обелиск или Обеликс, добре, че Астерикс е винаги наблизо да помогне). Първият от тях, Египетският обелиск, построен през 15 в. преди новата ера в Луксор изглежда така, сякаш официалното му откриване е било вчера, а не преди 3,500 години. Вторият, обелискът/колоната на Константин или Стенният обелиск, изглежда доста по-стар, но всъщност е със 200-300 години по-млад, просто не е ползвал дневен крем с Q10 против пукнатини. Между двата колоса има и една малка метална колона, която е позеленяла от яд, най-вероятно заради ниския си ръст.

Гълъби-мълъби

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 2)

През нощта се излива доста стихиен дъжд, но на сутринта слънцето вече е намерило своето място на небосвода и е разпратило повечето облаци към Диарбекир, примерно, нали там са изпращали едно време непослушните. Докато спътниците ми се оправят, аз провеждам моето фото наблюдение от високо. Много обичам да киризя от високо, хората са много по-естествени, защото не те виждат и следователно не се притесняват от апарата, пък и гледната точка или ракурсът, тази думичка е много професионално звучаща, е напълно различен.

В чакане на автобус 24А до Еминьоню, примерно

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 1)

Септември, 2012. Неделя. По никое време (откъм ден през седмицата) тръгвам с двама приятели за Истанбул за няколко дни. Избираме тази странна поредица от дни – от неделя до сряда, защото спътниците ми ще се връщат в щатите след седмица. А пък аз, аз съм айляк, ако питате повечето ми приятели, така че нямам проблем. Натоварваме се в космическия кораб или акулката, според гледната точка и потегляме към заветната ни цел – Истанбул, единственият град разположен на два континента, ако на арабелите им щукне да построят нещо подобно някой ден, да се чете – първият/оригиналният град разположен на два континента.

Наближаваме града, по-скоро навлизаме в него, щото той си е доста големичък и следим GPSа за отбивката, на която трябва да слезем от магистрала. Естествено, случва се нещо като преждевременна еякулация и се изстрелваме по-рано, отколкото трябва. Неприятничко. Напред-назад, обиколка тук, обиколка там, връщаме се обратно на магистралата. Това няма да го обясня с някой физическа функция, пък и не искам да се замислям каква може да е тя. Скоро си намираме отбивката и вече по-на място се изстрелваме от магистралата. След известно търсене си намираме хотелче в квартал Топкапъ, не двореца, но все пак в границите на някогашния Константинопол, близо сме до отбранителната стена. Хотелът се казва Хисар, бюджетно решение, без минерални бани и СПА процедури. А пък, ако сме много настойчиви сигурно ще се намери някой теляк. Освежаваме се, плащаме за първата вечер с почти всички турски лири, с които разполагаме и се понасяме навън.