България - Да изкачиш Руен три пъти за един ден

Поредната тренировка за Килиманджаро ни събира петима героя, моя милост, Иван, Стан, Димитър и Петър, като всички без Петър сме се заканили на африканския първенец да му стъпим на главата. Аз предложих един незнаен за всички ни връх, а именно първенеца на планината Осогово, връх Руен. Останалите се съгласиха да го щурмуваме и след малко рисърч научаваме, че върхът е висок 2,251 м и граничната бразда с Македония минава през него. Също така е и най-високият граничен камък в Европейския съюз. Избраният от нас маршрут тръгва от хотел Три буки и еднопосочно би трябвало да ни отнеме 3 часа и половина и да изминем около 13 км или общо 26 км. Чудесна тренировка, която се равнява на малко повече от 1/3 от качването и слизането ни в Африка. И това за един ден. Речено сторено.

По пътя, тъй като е събота, попадаме на доста шофьори, които се движат с около 20 км под максимално разрешената скорост и то в Кюстендилска област, за която съм чувал, че всички там са състезатели. Е, изглежда, че състезателите спят и единствено техните баби и дядовци са по шосетата. Но нека да се отдалеча още малко от планинската тема и да спомена за най-щурата случка на пътя. Настигаме една Хонда CR-V по криволичещите участъци преди Кюстендил (идвайки от София), която също като гореспоменатите коли ту караше бавно, ту се забързваше, сякаш шофьорът се е събудил от дрямка. Докато изчакваме удобно място, за да я изпреварим забелязваме как шофьорът вдига едната си ръка, най-вероятно в такт с музиката. След малко вдига и другата си ръка, но все пак успява да вземе завоя. Всички онемяваме и се оцъкляме за момент, но след малко се усещаме, че колата е с десен волан и избухваме в смях. Докато изпреварваме Хондата виждаме как на лявата седалка седи или по-скоро се кълчи бясно едно дете, докато възрастен човек управлява невъзмутимо колата.

Стигаме до въпросния хотел Три буки и отивам до рецепцията да си подпечатам книжката "Десетте планински първенеца" – Руен е номер 5. Нарамваме раниците и поемаме по дългия път, който ни очаква. В колата чухме, че се очакват дъждове в ранния следобед в западните части на България и особено в планинските райони. Ами ние няма как да сме повече на запад, затова се настройваме, че най-вероятно ще ни завали.

Поглед към вр. Руен

Според нас някой от тези върхове трябва да е Руен, ама кой не е сигурно. (само дето никой не е)

България - Из Пирина (част 2)

Два дни след дългичкия за моите стандарти преход, с баща ми се запътваме за Вихрен. Най-накрая да се кача и аз на вторинеца ни. Наближаваме хижа Вихрен и какво да видят очите ни – задръстване от автомобили, а дори е работен ден. Нали Вихрен не беше от най-приятните, а пък какви са тези орди от хора? Намираме свободно място покрай пътя, приготвяме се и поемаме нагоре. А нагорето започва веднага от хижата, няма равен участък да загрееш. Поне се успокояваме, тъй като 90% от хората поемат в друга посока – най-вероятно към Бъндеришките езера. Тъй като общата денивелация до върха е около 1,000 м, само след около 30 минути хижата вече се вижда доста малка.

Поглед към х. Вихрен

България - Из Пирина (част 1)

Дойде ред и на разходка из Пирин, която се различава от останалите български планини със своя релеф. Заедно с баща ми и една приятелска семейна двойка, Дилян и Наталия, се запътваме към Добринище и х. Гоце Делчев, откъдето се качваме на лифта към х. Безбог. Отдавна имам желание да я видя тази х. Безбог, че и пистата ѝ, тъй като много приятели са я споменавали и аз съм кимал положително, че я знам (демек, че съм я чувал), само дето въобще не я знам (защото никога не съм я виждал). Пистата изглежда приятно дълга, тип Ястребец на Боровец, която най ми се нрави. Ще трябва да се посети зимно време. Под лифта доста хора събират боровинки с едни странни приспособления. Странни, защото не съм виждал подобни, но са логични в своето устройство – дървен/метален паралелепипед, отворен от едната страна, на която е закрепено нещо като гребен, с който се вчесват растенията и събират въшките, а боровинките.

Хижа Безбог и прилежащото Безбожко езеро

България - На празника на Рила до Мусала

Продължавам планинската серия с пост за връх Мусала на връх Празника на Рила. Разбирам се в края на седмицата с един приятел, с когото ще катерим заедно Килиманджаро (третият сигурен) да се разходим до Мусала. Той е с групичка, аз съм с групичка хора и малко след уречения час пред кабинката в Боровец се събираме десетина човека. Оказва се, че днес е Празникът на Рила и връх Мусала (3 и 4 август, 2013). Двупосочният билет за кабинката е намален и много народ е дошъл да празнува, пък и да се възползва от намалението. Ама наистина има много народ, особено много за летния сезон. Качваме се горе, запознаваме се, с когото не се познаваме, приготвяме се и айде на Мусалата.

Първата от многото снимки с цветенца на преден план

България - Времето в планината е от женски пол или разходка до връх Ботев

Както може да сте забелязали в последните два месеца ме няма почти никакъв в писането. Ето и някои от причините, ако не всичките. Първо, започнаха протестите, и макар в началото да ходех много често, признавам си, сега съм разредил доста участието си в тях. Второ, започнах да рисърчвам за предстоящото ми пътуване в Африка (по-малко от два месеца остана, това е към 15.08.2013). Трето, започнах да се подготвям за част от африканското ми приключение, и по-точно изкачването на Килиманджаро като ходя по тукашните планини, които в най-добрия случай са два пъти по-ниски, но все пак си е някаква подготовка. Очаквайте в следващите постове все планински пейзажи. Четвърто, започнаха летните ми мързели, не, че съм си категоризирал различните видове мързели, защото те всичките си приличат и се проявяват по всяко едно време, но сега са свързани с лятото. Пето, започнах (не, че съм спирал, просто бях понамалил малко) да чета повечко. Всеки трябва да си почива от писанията ми, дори и аз. Шесто не ми се мисли.

България - Протести, ден 19

Моменти от ден деветнадесети на протестите в София. (02.07)

България - Протести, ден 18

Моменти от ден осемнадесети на протестите в София. (01.07)

"Силата на етиката"

България - Протести, ден 8

Моменти от ден осми на протестите в София. (21.06)

Тази баба беше един от най-колоритните участници, които срещнах от началото на протестите. Въпреки възрастта си, показваше изключително енергични как би измела боклука насъбрал се в някои от съседните сгради.
"Има ли власт, която да дава затвор и на вас."

България - Протести, ден 6

Няколко момента от шестия ден на протестите (19.06):

"Пеевски не е грешка и затова няма прошка!!!"

България - Протести, ден 4

Няколко мига от четвъртия ден от протестите (17.06).

България - Протести, ден 3

На първия ден от протестите присъствах, на втория също, направих и една снимка с телефона си. Някой от хората, срещу които протестираме показа незавидни способности по математика в опит да омаловажи броя на хората, които не са съгласни със статуквото. Затова реших да поснимам малко по-активно, да покажа част от хората, все по-креативните им плакати (думата "лозунги" я свързвам с други времена) и не на последно място многобройността ни.

Нощна разходка в София

Тъй като първите десетина постове бяха за Куба, сега е време за нещо родно, българско, не че ще е много дълго – един пост, но все пак съм си казал, че ще ги редувам, чужбината и татковината. Някои от вас са ги виждали във Фейсбук, но за други ще са нови. Няколкото поста след това обаче обещавам, че ще са нови за всички, с изключение на двамина-трима.

Какво ли ми готви нощта