Istanbul - A trip to the neighbors (Part 4)

The last part of my Istanbul trip was delayed, because of posts about the protests in Bulgaria and my laziness, but it's already here.

It seems that I have exhausted my fellow travelers in the last three days and leave them at the room to rest, while I go for a walk around the hotel.

The streets of Istanbul

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 4)

Последната част на истанбулското ми пътешествие се позабави малко, заради протестите и мързела ми, но вече е готова.

Изглежда съм изморил спътниците си през последните 3 дни и ги оставам да си починат малко в стаята, докато обиколя района около хотелa ни.

Истанбулски сокаци

Istanbul - A trip to the neighbors (Part 3)

Today the weather is gloomy again, but unlike yesterday the sun doesn't want to show. Rain-proofed, we head to the Sultanahmet Sq. with our favorite tram. On the square, where once the Constantinople hippodrome was situated, there are two obelisks erected (I always wonder if it is obelisk or Obelix, at least Asterix is always around to remind me which one is correct). The first of them, the Egyptian obelisk, built in 15th c. BC in Luxor, looks like its official opening ceremony was just yesterday and not 3,500 years ago. The second one, the obelisk/column of Constantine or the Walled obelisk, looks much older, but in fact is 200-300 years newer, it just haven't been using enough day lotion with Q10 for wrinkles/cracks. Between the two giants, there is a small metal column, the Serpent column, which has turned green with envy because of its low height.

Pigeons-migeons

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 3)

Днешният ден отново започва намръщено, но за разлика от вчера слънцето не повелява да се покаже. Екипирани за дъждовно време поемаме към пл. Султанахмед с любимия ни трамвай. На площада, където едно време е бил разположен Константинополския хиподрум, има издигнати два обелиска (винаги се чудя дали е обелиск или Обеликс, добре, че Астерикс е винаги наблизо да помогне). Първият от тях, Египетският обелиск, построен през 15 в. преди новата ера в Луксор изглежда така, сякаш официалното му откриване е било вчера, а не преди 3,500 години. Вторият, обелискът/колоната на Константин или Стенният обелиск, изглежда доста по-стар, но всъщност е със 200-300 години по-млад, просто не е ползвал дневен крем с Q10 против пукнатини. Между двата колоса има и една малка метална колона, която е позеленяла от яд, най-вероятно заради ниския си ръст.

Гълъби-мълъби

Istanbul - A trip to the neighbors (Part 2)

During the past night, a rather substantial rain poured down, but in the morning the sun has already found its place on the sky and has chased away most of the clouds. While my fellow-travelers are still getting ready, I conduct my photo observation of the streets from above. I like quite much to observe from a high point, people on the streets are very natural, because they don't see me and therefore are not camera shy, besides that the point of view is completely different.

Waiting for the 24A bus to Eminönü, for example

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 2)

През нощта се излива доста стихиен дъжд, но на сутринта слънцето вече е намерило своето място на небосвода и е разпратило повечето облаци към Диарбекир, примерно, нали там са изпращали едно време непослушните. Докато спътниците ми се оправят, аз провеждам моето фото наблюдение от високо. Много обичам да киризя от високо, хората са много по-естествени, защото не те виждат и следователно не се притесняват от апарата, пък и гледната точка или ракурсът, тази думичка е много професионално звучаща, е напълно различен.

В чакане на автобус 24А до Еминьоню, примерно

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 1)

Септември, 2012. Неделя. По никое време (откъм ден през седмицата) тръгвам с двама приятели за Истанбул за няколко дни. Избираме тази странна поредица от дни – от неделя до сряда, защото спътниците ми ще се връщат в щатите след седмица. А пък аз, аз съм айляк, ако питате повечето ми приятели, така че нямам проблем. Натоварваме се в космическия кораб или акулката, според гледната точка и потегляме към заветната ни цел – Истанбул, единственият град разположен на два континента, ако на арабелите им щукне да построят нещо подобно някой ден, да се чете – първият/оригиналният град разположен на два континента.

Наближаваме града, по-скоро навлизаме в него, щото той си е доста големичък и следим GPSа за отбивката, на която трябва да слезем от магистрала. Естествено, случва се нещо като преждевременна еякулация и се изстрелваме по-рано, отколкото трябва. Неприятничко. Напред-назад, обиколка тук, обиколка там, връщаме се обратно на магистралата. Това няма да го обясня с някой физическа функция, пък и не искам да се замислям каква може да е тя. Скоро си намираме отбивката и вече по-на място се изстрелваме от магистралата. След известно търсене си намираме хотелче в квартал Топкапъ, не двореца, но все пак в границите на някогашния Константинопол, близо сме до отбранителната стена. Хотелът се казва Хисар, бюджетно решение, без минерални бани и СПА процедури. А пък, ако сме много настойчиви сигурно ще се намери някой теляк. Освежаваме се, плащаме за първата вечер с почти всички турски лири, с които разполагаме и се понасяме навън.

Istanbul - A trip to the neighbors (Part 1)

September, 2012. Sunday. At an odd time (regarding the day of the week) I and two friends of mine decide to go to Istanbul for several days. We choose these strange days – from Sunday to Wednesday, because my fellow travelers are going back to the States after a week. And I, if you ask most of my friends I am "ailyak" (which according to the dictionary is an idle person, one at a loose end), so I don't have a problem with the odd time of the week. We load up in my car, the space ship or the shark, according to the point of view, and we are off to our destination – Istanbul, the only city situated on two continents, that is if the Arabs don't plan to build something similar one day, in which case, it should be read as the first/original city situated on two continents.

We approach the city, moreover we are entering into the city, since it is quite large, and start looking at the navigation for our exit. Something like a premature ejaculation occurs, since we shoot ourselves from the highway too early. Quite unpleasant. Back and forth, going twice around an unknown neighborhood, we make it back to the highway. I won't explain this with any physical function of the body, and frankly, I don't want to think which one it could be. We find the proper exit and this time we fire ourselves out of the highway at the right spot. We check out some hotels and choose one with free parking and wifi. We are in the Topkapi neighborhood, it's not the famous palace, but still is in the boundaries of the ancient Constantinople/Istanbul, as we are close to the defense stone walls. We freshen up, pay for the first night with almost all of our local money and go out.

A night walk in Sofia

Since the first ten posts were about Cuba, now it is time for something local, Bulgarian, not that it would be very long, just one post, but still I have promised myself to alternate the posts, abroad and homeland. Some of you have already seen them in Facebook, but for others the upcoming photos will be new. However, the next few posts will be new for everybody, I promise.

What the night has in mind for me?

Нощна разходка в София

Тъй като първите десетина постове бяха за Куба, сега е време за нещо родно, българско, не че ще е много дълго – един пост, но все пак съм си казал, че ще ги редувам, чужбината и татковината. Някои от вас са ги виждали във Фейсбук, но за други ще са нови. Няколкото поста след това обаче обещавам, че ще са нови за всички, с изключение на двамина-трима.

Какво ли ми готви нощта