България - Да изкачиш Руен три пъти за един ден

Поредната тренировка за Килиманджаро ни събира петима героя, моя милост, Иван, Стан, Димитър и Петър, като всички без Петър сме се заканили на африканския първенец да му стъпим на главата. Аз предложих един незнаен за всички ни връх, а именно първенеца на планината Осогово, връх Руен. Останалите се съгласиха да го щурмуваме и след малко рисърч научаваме, че върхът е висок 2,251 м и граничната бразда с Македония минава през него. Също така е и най-високият граничен камък в Европейския съюз. Избраният от нас маршрут тръгва от хотел Три буки и еднопосочно би трябвало да ни отнеме 3 часа и половина и да изминем около 13 км или общо 26 км. Чудесна тренировка, която се равнява на малко повече от 1/3 от качването и слизането ни в Африка. И това за един ден. Речено сторено.

По пътя, тъй като е събота, попадаме на доста шофьори, които се движат с около 20 км под максимално разрешената скорост и то в Кюстендилска област, за която съм чувал, че всички там са състезатели. Е, изглежда, че състезателите спят и единствено техните баби и дядовци са по шосетата. Но нека да се отдалеча още малко от планинската тема и да спомена за най-щурата случка на пътя. Настигаме една Хонда CR-V по криволичещите участъци преди Кюстендил (идвайки от София), която също като гореспоменатите коли ту караше бавно, ту се забързваше, сякаш шофьорът се е събудил от дрямка. Докато изчакваме удобно място, за да я изпреварим забелязваме как шофьорът вдига едната си ръка, най-вероятно в такт с музиката. След малко вдига и другата си ръка, но все пак успява да вземе завоя. Всички онемяваме и се оцъкляме за момент, но след малко се усещаме, че колата е с десен волан и избухваме в смях. Докато изпреварваме Хондата виждаме как на лявата седалка седи или по-скоро се кълчи бясно едно дете, докато възрастен човек управлява невъзмутимо колата.

Стигаме до въпросния хотел Три буки и отивам до рецепцията да си подпечатам книжката "Десетте планински първенеца" – Руен е номер 5. Нарамваме раниците и поемаме по дългия път, който ни очаква. В колата чухме, че се очакват дъждове в ранния следобед в западните части на България и особено в планинските райони. Ами ние няма как да сме повече на запад, затова се настройваме, че най-вероятно ще ни завали.

Поглед към вр. Руен

Според нас някой от тези върхове трябва да е Руен, ама кой не е сигурно. (само дето никой не е)

България - Из Пирина (част 2)

Два дни след дългичкия за моите стандарти преход, с баща ми се запътваме за Вихрен. Най-накрая да се кача и аз на вторинеца ни. Наближаваме хижа Вихрен и какво да видят очите ни – задръстване от автомобили, а дори е работен ден. Нали Вихрен не беше от най-приятните, а пък какви са тези орди от хора? Намираме свободно място покрай пътя, приготвяме се и поемаме нагоре. А нагорето започва веднага от хижата, няма равен участък да загрееш. Поне се успокояваме, тъй като 90% от хората поемат в друга посока – най-вероятно към Бъндеришките езера. Тъй като общата денивелация до върха е около 1,000 м, само след около 30 минути хижата вече се вижда доста малка.

Поглед към х. Вихрен

България - Из Пирина (част 1)

Дойде ред и на разходка из Пирин, която се различава от останалите български планини със своя релеф. Заедно с баща ми и една приятелска семейна двойка, Дилян и Наталия, се запътваме към Добринище и х. Гоце Делчев, откъдето се качваме на лифта към х. Безбог. Отдавна имам желание да я видя тази х. Безбог, че и пистата ѝ, тъй като много приятели са я споменавали и аз съм кимал положително, че я знам (демек, че съм я чувал), само дето въобще не я знам (защото никога не съм я виждал). Пистата изглежда приятно дълга, тип Ястребец на Боровец, която най ми се нрави. Ще трябва да се посети зимно време. Под лифта доста хора събират боровинки с едни странни приспособления. Странни, защото не съм виждал подобни, но са логични в своето устройство – дървен/метален паралелепипед, отворен от едната страна, на която е закрепено нещо като гребен, с който се вчесват растенията и събират въшките, а боровинките.

Хижа Безбог и прилежащото Безбожко езеро

България - На празника на Рила до Мусала

Продължавам планинската серия с пост за връх Мусала на връх Празника на Рила. Разбирам се в края на седмицата с един приятел, с когото ще катерим заедно Килиманджаро (третият сигурен) да се разходим до Мусала. Той е с групичка, аз съм с групичка хора и малко след уречения час пред кабинката в Боровец се събираме десетина човека. Оказва се, че днес е Празникът на Рила и връх Мусала (3 и 4 август, 2013). Двупосочният билет за кабинката е намален и много народ е дошъл да празнува, пък и да се възползва от намалението. Ама наистина има много народ, особено много за летния сезон. Качваме се горе, запознаваме се, с когото не се познаваме, приготвяме се и айде на Мусалата.

Първата от многото снимки с цветенца на преден план

България - Времето в планината е от женски пол или разходка до връх Ботев

Както може да сте забелязали в последните два месеца ме няма почти никакъв в писането. Ето и някои от причините, ако не всичките. Първо, започнаха протестите, и макар в началото да ходех много често, признавам си, сега съм разредил доста участието си в тях. Второ, започнах да рисърчвам за предстоящото ми пътуване в Африка (по-малко от два месеца остана, това е към 15.08.2013). Трето, започнах да се подготвям за част от африканското ми приключение, и по-точно изкачването на Килиманджаро като ходя по тукашните планини, които в най-добрия случай са два пъти по-ниски, но все пак си е някаква подготовка. Очаквайте в следващите постове все планински пейзажи. Четвърто, започнаха летните ми мързели, не, че съм си категоризирал различните видове мързели, защото те всичките си приличат и се проявяват по всяко едно време, но сега са свързани с лятото. Пето, започнах (не, че съм спирал, просто бях понамалил малко) да чета повечко. Всеки трябва да си почива от писанията ми, дори и аз. Шесто не ми се мисли.

Упражнение по кубински айляк - Пинар дел Рио (част 6)

Натоварваме се сутринта на вана и потегляме западно от Хавана по Аутопистата. Навън е изключително топло и всички стопаджии (а те са много) са се съсредоточили по сенчестите места. От време на време се разминаваме с джипове на Chinese Automotive Corp., силно приличащи на УАЗки, които от своя страна са взаимствали от първите Тойота Лендкрузер. Да живеят авторските права.

Първата ни спирка е Orquideario de Soroa – една от най–големите градини с орхидеи в света или поне според кубинците. Там ни разказват, че един от последните урагани е отнесъл значителна част от флората. За щастие растенията, за които са смятали, че ще са нужни години да се възстановят, само няколко месеца след природното бедствие вече са показали изключително подобрение. Посещаваме едни дъсчени постройки, в които се излагат цъфтящите в момента видове орхидеи. Тъй като корените на орхидеите се нуждаят от много въздух, не са в саксии с почва, а по-скоро в торфен субстрат (голям съм комбайнер) или са се захванали на парчета дърво, висящи във въздуха.

Зелен водопад