България - Из Пирина (част 2)

Два дни след дългичкия за моите стандарти преход, с баща ми се запътваме за Вихрен. Най-накрая да се кача и аз на вторинеца ни. Наближаваме хижа Вихрен и какво да видят очите ни – задръстване от автомобили, а дори е работен ден. Нали Вихрен не беше от най-приятните, а пък какви са тези орди от хора? Намираме свободно място покрай пътя, приготвяме се и поемаме нагоре. А нагорето започва веднага от хижата, няма равен участък да загрееш. Поне се успокояваме, тъй като 90% от хората поемат в друга посока – най-вероятно към Бъндеришките езера. Тъй като общата денивелация до върха е около 1,000 м, само след около 30 минути хижата вече се вижда доста малка.

Поглед към х. Вихрен

Гледките нагоре са също така впечатляващи не само с височините си, но и със своите ярки и отчетливи цветове – зелената трева, белите скали и синьото небе.

Зелено с бледо розово, бяло и синьо

Зелено с наситено розово, бяло и синьо

Едно от Влахинските езера

Стигаме до местността Кабата, където спираме за почивка преди последния напън. От тук ясно се вижда какво представлява той – една гола, огромна скална маса. Близката табелка обещава след 40-45 минути да сме горе.

Обикновен скакалец преди необикновения Вихрен

Огромната скална маса завършваща с Вихрен или тортата с черешката Вихрен отгоре

Табелката ни го сочи

Телефонът на баща ми няколко пъти ни спира и се разбираме да се чакаме горе, тъй като постоянното звънене накъсва ритъма и на двама ни. Успявам да се вместя в посоченото време и горе бивам възнаграден с невероятно красивите гледки и невероятен хлад.

От Вихрен към Кончето

Кончето с една купчина облаци над него

Снимката не е от фотоапарата на фотографа от предната снимка, от моя си е  :)

И самият Вихрен

Баща ми междувременно се е качил и той не може да повярва на разкриващите се красоти. Зареждаме с енергия под формата на ядки и шоколад, докато се разхождаме по билото. Като гледаме х. Вихрен, почти не е за вярване, че сме тръгнали от там.

Снимка за спомен на фона на Тодорка

Панорама към Тодорка, Бъндеришките езера и Горното Влахинско езеро (вдясно)

Ето и началната ни точка – х. Вихрен

Още по-началната ни точка – Банско

Нарамваме раниците отново, правя снимки на няколко цветенца сгушили се между камъните и разцъфнали въпреки вятъра и температурите и поемаме на обратно.

Вихренски цветя 1

Вихренски цветя 2

Слизането ни отнема час и 50 минути или малко над час повече от качването. Доволни от постижението си, се паркираме на една слънчева пейка на терасата на хижата с по един фреш от портокал в ръка. До мен обаче една двойка сладко си похапват салата и пържолки и разбирам, че и аз съм гладен. Докато си поръчвам хапване, виждам, че продават зелената книжка – Покорител на 10-те планински първенци в България, и най-накрая се сдобивам с такава.

Докато хапвам се появява един Гарфийлд, но не успявам да го спечеля с част от едното ми кюфте. Извинете, че нямам Уискас или нещо подобно.

Портокалов тигър

 На паркинга сред многото коли попадам на един албански Ленд Роувър, натоварен до тавана, че и отгоре за приключения, както и едно малко розово колело поставено на резервната гума за приключенията на най-малките.

Готови за пътешествия