Упражнение по кубински айляк - Сиенфуегос и Заливът на прасетата (част 8)

Hasta la vista, Habana! Bienvenidos Cienfuegos!

На следващия ден се сбогуваме с Хавана и поемаме по Аутопистата в посока Сиенфуегос. Кубинците и пътната маркировка не са първи приятели, следователно последните липсват по пътищата. Отклоняваме се от основния път и продължаваме по някакъв треторазряден селски път. В едно от селата, през които минаваме, само главната улица е асфалтирана, а страничните улички са чакъл и кал. По тези населени места основните превозни средства са конският впряг и велосипедите. Имам чувството, че единственото нещо, което местните правят е да пътуват, защото под почти всяка палмичка има няколко човека, които чакат някой да ги вземе на стоп. По пътя ставаме свидетели на следната забавна случка: една кола спира на нещо като спирка и всичките 15–20 човека, чакащи там, се втурват към превозното средство с идеята да се качат. След малко се отдръпват и изненадващо, никой не се е качил, а и колата продължава цяла. В селцата, през които минаваме, а и в по–големите градове, почти всяка къща има следните задължителни инструменти на кибика – люлеещ се стол насочен към улицата и включен телевизор вътре в къщата.

Поредният наточен Московец

Упражнение по кубински айляк - Варадеро (част 1)

Добре дошли. Забавлявайте се, каквото и да става

През 2007, аз и още четирима приятели решаваме да организираме отдавна мечтано от нас пътешествие до Куба. През декември 2008, нашата мечта се реализира.

Минаваме проверката за документи и никой не е върнат. Не, по-скоро цялата ни група се е върнала назад, назад в отминали времена и епохи. Но не сме сами, всяка наша стъпка ще бъде съпроводена от зорките погледи на Че и Фидел, следящи ни от тениски, ключодържатели, билбордове и улични графити. Затова смело се потапяме в тази непозната земя, облъчваща с умерена доза комунизъм, ретро коли, колониални сгради и безкрайно спокойствие.

Настаняваме се в хотела и след това излизаме да хапнем. Всичко изглежда доста старо, навсякъде има изоставени постройки, а би трябвало да е най–лъскавият кубински курорт. Времето тук е спряло много десетилетия преди да пристигнем, което разбира се е и основната причина да сме тук. Намираме едно работещо заведение и поръчваме по едно Куба Либре, какво друго. Съотношението на съставките в коктейла е доста сбъркано и получаваме лек ритник за добре дошли. За съжаление си нямаме ни най-малка представа, че положението с коктейлите (с малки изключения) няма да се промени към по-добро през останалата част от пътешествието ни. Храната, която получаваме, е на нивото на Куба Либре-тата.

Сънливо Варадеро
Поглед от високо към все още сънливото Варадеро и най-раднобудните му обитатели.