Не знам колко е часa, но
храносмилателният ми тракт, както всяка сутрин ме изкарва от чувала.
Навън всичко е в скреж – палатката, прахоляка, растенията. Влизам в
най-наклонената тоалетна и докато си свалям гащите се чудя дали лайняната кула
на Шира ще падне, докато съм вътре. Излизам победоносно с вдигнати ръце,
тананикам си мелодията от Роки, правя едно кръгче около себе си и отивам да
получа овациите на току-що излюпилите се спящи красавици-машини.
 |
| Всичко е в скреж |
