Hasta la vista, Habana!
Bienvenidos Cienfuegos!
На
следващия ден се сбогуваме с Хавана и поемаме по Аутопистата в посока
Сиенфуегос. Кубинците и пътната маркировка не са първи приятели, следователно последните
липсват по пътищата. Отклоняваме се от основния път и продължаваме по някакъв
треторазряден селски път. В едно от селата, през които минаваме, само главната
улица е асфалтирана, а страничните улички са чакъл и кал. По тези населени
места основните превозни средства са конският впряг и велосипедите. Имам
чувството, че единственото нещо, което местните правят е да пътуват, защото под
почти всяка палмичка има няколко човека, които чакат някой да ги вземе на стоп.
По пътя ставаме свидетели на следната забавна случка: една кола спира на нещо
като спирка и всичките 15–20 човека, чакащи там, се втурват към превозното
средство с идеята да се качат. След малко се отдръпват и изненадващо, никой не
се е качил, а и колата продължава цяла. В селцата, през които минаваме, а и в
по–големите градове, почти всяка къща има следните задължителни инструменти на
кибика – люлеещ се стол насочен към улицата и включен телевизор вътре в къщата.
 |
| Поредният наточен Московец |
