Поредната тренировка за
Килиманджаро ни събира петима героя, моя милост, Иван, Стан, Димитър и Петър,
като всички без Петър сме се заканили на африканския първенец да му стъпим на
главата. Аз предложих един незнаен за всички ни връх, а именно първенеца на планината
Осогово, връх Руен. Останалите се съгласиха да го щурмуваме и след малко рисърч
научаваме, че върхът е висок 2,251 м и граничната бразда с Македония минава
през него. Също така е и най-високият граничен камък в Европейския съюз. Избраният
от нас маршрут тръгва от хотел Три буки и еднопосочно би трябвало да ни отнеме
3 часа и половина и да изминем около 13 км или общо 26 км. Чудесна тренировка,
която се равнява на малко повече от 1/3 от качването и слизането ни в Африка. И
това за един ден. Речено сторено.
По пътя, тъй като е събота,
попадаме на доста шофьори, които се движат с около 20 км под максимално
разрешената скорост и то в Кюстендилска област, за която съм чувал, че всички там
са състезатели. Е, изглежда, че състезателите спят и единствено техните баби и
дядовци са по шосетата. Но нека да се отдалеча още малко от планинската тема и
да спомена за най-щурата случка на пътя. Настигаме една Хонда CR-V по
криволичещите участъци преди Кюстендил (идвайки от София), която също като
гореспоменатите коли ту караше бавно, ту се забързваше, сякаш шофьорът се е
събудил от дрямка. Докато изчакваме удобно място, за да я изпреварим
забелязваме как шофьорът вдига едната си ръка, най-вероятно в такт с музиката.
След малко вдига и другата си ръка, но все пак успява да вземе завоя. Всички
онемяваме и се оцъкляме за момент, но след малко се усещаме, че колата е с
десен волан и избухваме в смях. Докато изпреварваме Хондата виждаме как на
лявата седалка седи или по-скоро се кълчи бясно едно дете, докато възрастен човек
управлява невъзмутимо колата.
Стигаме до въпросния хотел Три
буки и отивам до рецепцията да си подпечатам книжката "Десетте планински
първенеца" – Руен е номер 5. Нарамваме раниците и поемаме по дългия път,
който ни очаква. В колата чухме, че се очакват дъждове в ранния следобед в
западните части на България и особено в планинските райони. Ами ние няма как да
сме повече на запад, затова се настройваме, че най-вероятно ще ни завали.
 |
Поглед към вр. Руен
Според нас някой от тези върхове трябва да е Руен, ама кой не е сигурно. (само дето никой не е)
|
