Ставаме и обличаме поне два слоя
термо бельо, зимни/ски долнище, полар и зимни/ски якета. Напъвам се да хапна 2
купички поридж, макар яко да ми се повдига. На Стан му е малко по-зле от
предния ден и отказва да хапне от вкусния топъл буламач. Потегляме малко след 2
часа, а нагоре по склона се виждат няколко групички светлини от челници.
Сериозният наклон започва веднага от лагера и почти без изключение ще ни прави
живота по-труден в продължение на 1,300 метра денивелация. Стан нещо се
затруднява, както аз предните дни и Чуа му взима раницата. Пътеката се вие
зигзагообразно около скали, камъни и на места сипеи.
След час-два срещаме първата
оказала се група. Не можеш да им се присмееш, че не са устискали, защото много
добре знаеш на какво са подложени и защото частица от теб иска да обърне
посоката надолу като тях. Разбирам ги и си казвам, че ще го изкача и заради
тях. Срещаме още една група, макар и от 1 човек преждевременно да слиза.
Състоянието на Стан не се подобрява и има нужда от по-чести почивки, вие му се
свят, но все пак продължава.
Небето започва да изсветлява от
към Мауензи и скоро при всяко ходене надясно успяваме да се насладим на все
по-невероятните цветове, в които се обагря небето. Няма да стигнем на време до
Стела пойнт на 5,700 м (ръба на кратера), за да видим изгрева, но не е толкова
важно. Поглеждам от време на време нагоре и няма достигане този ръб на кратера,
не стига, че вървим вече 4-5 часа, сякаш някой добавя още камъни и го
отдалечава от нас. Забързаш ли се малко планината ти отнема и малкото кислород,
който ти е отпуснала, много е нетърпелива с нетърпеливите.
 |
| Мауензи и изгрева |
