Упражнение по кубински айляк - Тринидад и последните няколко дни (част 9)

На следващия ден се насочваме към Тринидад, който е един от най–добре запазените градове в Карибския басейн от времето, когато търговията със захар е била основната индустрия в региона и естествено е под егидата на Юнеско. Докато търсим къде да оставим вана, попадаме на човек с табела “официален паркинг”, който ни посочва да се паркираме до близкия тротоар, срещу съответното заплащане. Да ви имам официалните паркинги.

Официален паркинг

Упражнение по кубински айляк - Сиенфуегос и Заливът на прасетата (част 8)

Hasta la vista, Habana! Bienvenidos Cienfuegos!

На следващия ден се сбогуваме с Хавана и поемаме по Аутопистата в посока Сиенфуегос. Кубинците и пътната маркировка не са първи приятели, следователно последните липсват по пътищата. Отклоняваме се от основния път и продължаваме по някакъв треторазряден селски път. В едно от селата, през които минаваме, само главната улица е асфалтирана, а страничните улички са чакъл и кал. По тези населени места основните превозни средства са конският впряг и велосипедите. Имам чувството, че единственото нещо, което местните правят е да пътуват, защото под почти всяка палмичка има няколко човека, които чакат някой да ги вземе на стоп. По пътя ставаме свидетели на следната забавна случка: една кола спира на нещо като спирка и всичките 15–20 човека, чакащи там, се втурват към превозното средство с идеята да се качат. След малко се отдръпват и изненадващо, никой не се е качил, а и колата продължава цяла. В селцата, през които минаваме, а и в по–големите градове, почти всяка къща има следните задължителни инструменти на кибика – люлеещ се стол насочен към улицата и включен телевизор вътре в къщата.

Поредният наточен Московец