Септември, 2012. Неделя. По
никое време (откъм ден през седмицата) тръгвам с двама приятели за Истанбул за
няколко дни. Избираме тази странна поредица от дни – от неделя до сряда, защото
спътниците ми ще се връщат в щатите след седмица. А пък аз, аз съм айляк, ако
питате повечето ми приятели, така че нямам проблем. Натоварваме се в
космическия кораб или акулката, според гледната точка и потегляме към заветната
ни цел – Истанбул, единственият град разположен на два континента, ако на
арабелите им щукне да построят нещо подобно някой ден, да се чете –
първият/оригиналният град разположен на два континента.
Наближаваме града, по-скоро
навлизаме в него, щото той си е доста големичък и следим GPSа за
отбивката, на която трябва да слезем от магистрала. Естествено, случва се нещо
като преждевременна еякулация и се изстрелваме по-рано, отколкото трябва.
Неприятничко. Напред-назад, обиколка тук, обиколка там, връщаме се обратно на
магистралата. Това няма да го обясня с някой физическа функция, пък и не искам
да се замислям каква може да е тя. Скоро си намираме отбивката и вече по-на
място се изстрелваме от магистралата. След известно търсене си намираме хотелче
в квартал Топкапъ, не двореца, но все пак в границите на някогашния
Константинопол, близо сме до отбранителната стена. Хотелът се казва Хисар,
бюджетно решение, без минерални бани и СПА процедури. А пък, ако сме много
настойчиви сигурно ще се намери някой теляк. Освежаваме се, плащаме за първата
вечер с почти всички турски лири, с които разполагаме и се понасяме навън.
