България - Из Пирина (част 2)

Два дни след дългичкия за моите стандарти преход, с баща ми се запътваме за Вихрен. Най-накрая да се кача и аз на вторинеца ни. Наближаваме хижа Вихрен и какво да видят очите ни – задръстване от автомобили, а дори е работен ден. Нали Вихрен не беше от най-приятните, а пък какви са тези орди от хора? Намираме свободно място покрай пътя, приготвяме се и поемаме нагоре. А нагорето започва веднага от хижата, няма равен участък да загрееш. Поне се успокояваме, тъй като 90% от хората поемат в друга посока – най-вероятно към Бъндеришките езера. Тъй като общата денивелация до върха е около 1,000 м, само след около 30 минути хижата вече се вижда доста малка.

Поглед към х. Вихрен

Упражнение по кубински айляк - Тринидад и последните няколко дни (част 9)

На следващия ден се насочваме към Тринидад, който е един от най–добре запазените градове в Карибския басейн от времето, когато търговията със захар е била основната индустрия в региона и естествено е под егидата на Юнеско. Докато търсим къде да оставим вана, попадаме на човек с табела “официален паркинг”, който ни посочва да се паркираме до близкия тротоар, срещу съответното заплащане. Да ви имам официалните паркинги.

Официален паркинг