Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 3)

Днешният ден отново започва намръщено, но за разлика от вчера слънцето не повелява да се покаже. Екипирани за дъждовно време поемаме към пл. Султанахмед с любимия ни трамвай. На площада, където едно време е бил разположен Константинополския хиподрум, има издигнати два обелиска (винаги се чудя дали е обелиск или Обеликс, добре, че Астерикс е винаги наблизо да помогне). Първият от тях, Египетският обелиск, построен през 15 в. преди новата ера в Луксор изглежда така, сякаш официалното му откриване е било вчера, а не преди 3,500 години. Вторият, обелискът/колоната на Константин или Стенният обелиск, изглежда доста по-стар, но всъщност е със 200-300 години по-млад, просто не е ползвал дневен крем с Q10 против пукнатини. Между двата колоса има и една малка метална колона, която е позеленяла от яд, най-вероятно заради ниския си ръст.

Гълъби-мълъби

Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 1)

Септември, 2012. Неделя. По никое време (откъм ден през седмицата) тръгвам с двама приятели за Истанбул за няколко дни. Избираме тази странна поредица от дни – от неделя до сряда, защото спътниците ми ще се връщат в щатите след седмица. А пък аз, аз съм айляк, ако питате повечето ми приятели, така че нямам проблем. Натоварваме се в космическия кораб или акулката, според гледната точка и потегляме към заветната ни цел – Истанбул, единственият град разположен на два континента, ако на арабелите им щукне да построят нещо подобно някой ден, да се чете – първият/оригиналният град разположен на два континента.

Наближаваме града, по-скоро навлизаме в него, щото той си е доста големичък и следим GPSа за отбивката, на която трябва да слезем от магистрала. Естествено, случва се нещо като преждевременна еякулация и се изстрелваме по-рано, отколкото трябва. Неприятничко. Напред-назад, обиколка тук, обиколка там, връщаме се обратно на магистралата. Това няма да го обясня с някой физическа функция, пък и не искам да се замислям каква може да е тя. Скоро си намираме отбивката и вече по-на място се изстрелваме от магистралата. След известно търсене си намираме хотелче в квартал Топкапъ, не двореца, но все пак в границите на някогашния Константинопол, близо сме до отбранителната стена. Хотелът се казва Хисар, бюджетно решение, без минерални бани и СПА процедури. А пък, ако сме много настойчиви сигурно ще се намери някой теляк. Освежаваме се, плащаме за първата вечер с почти всички турски лири, с които разполагаме и се понасяме навън.

Упражнение по кубински айляк - Последен ден в Хавана (част 7)

След закуската се насочваме към пазара на Plaza de Armes, за който мрънкаме от известно време. Не, че продават нещо кой знае какво, но трябва да се купуват подаръци. Въпреки мисията ни първото нещо, което спазарявам е за мен – барета, двулицева, със звездичка от едната страна и с Че от другата. Вземам си и един магнит за микровълновата (всички си купуват магнити за хладилник, аз пък си купувам магнит за микрото). Останалите напазаруват от джунджурииките за подаръци и се насочваме към друга част на площадчето, където продават картини.

Докато разглеждаме с Хорхе произведенията на видни и не толкова видни кубински творци си купуваме по един кокосов орех за un peso. Моят е леко резлив, а неговия с неприятен сладникав вкус. Изпиваме ги, естествено само ние си ги харесваме, защото сме броили пара. След като изпразваме огромните костилки, аз се опитвам да се възползвам и от кокоса вътре. След дълго блъскане в тротоара, орехът се сцепва леко и напъвайки го още малко, го разделям на две. Чувствам се победител, аз СЪМ победител. Захапвам малко от сърцевината и го изхвърлям. В края на краищата, май продавачът е победителя.

Продължаваме към следващата обособена част на пазара, тази с книги. Тръгваме да търсим стари книги на английски. Начинанието ни се оказва трудно и не намираме почти нищо на Хемингуей, когото основно търсим. Както и да е, харесвам един албум със снимки за подарък и успявам да смъкна цената с 50%, което допълнително увеличава удоволствието от покупката.

Книжният пазар на Plaza de Armes