Два дни след дългичкия за моите
стандарти преход, с баща ми се запътваме за Вихрен.
Най-накрая да се кача и аз на вторинеца ни. Наближаваме хижа Вихрен и какво да
видят очите ни – задръстване от автомобили, а дори е работен ден. Нали Вихрен
не беше от най-приятните, а пък какви са тези орди от хора? Намираме свободно
място покрай пътя, приготвяме се и поемаме нагоре. А нагорето започва веднага
от хижата, няма равен участък да загрееш. Поне се успокояваме, тъй като 90% от
хората поемат в друга посока – най-вероятно към Бъндеришките езера. Тъй като
общата денивелация до върха е около 1,000 м, само след около 30 минути хижата
вече се вижда доста малка.
 |
| Поглед към х. Вихрен |
