Килиманджаро - до Ухуру и назад (ден 6)

Ставаме и обличаме поне два слоя термо бельо, зимни/ски долнище, полар и зимни/ски якета. Напъвам се да хапна 2 купички поридж, макар яко да ми се повдига. На Стан му е малко по-зле от предния ден и отказва да хапне от вкусния топъл буламач. Потегляме малко след 2 часа, а нагоре по склона се виждат няколко групички светлини от челници. Сериозният наклон започва веднага от лагера и почти без изключение ще ни прави живота по-труден в продължение на 1,300 метра денивелация. Стан нещо се затруднява, както аз предните дни и Чуа му взима раницата. Пътеката се вие зигзагообразно около скали, камъни и на места сипеи.

След час-два срещаме първата оказала се група. Не можеш да им се присмееш, че не са устискали, защото много добре знаеш на какво са подложени и защото частица от теб иска да обърне посоката надолу като тях. Разбирам ги и си казвам, че ще го изкача и заради тях. Срещаме още една група, макар и от 1 човек преждевременно да слиза. Състоянието на Стан не се подобрява и има нужда от по-чести почивки, вие му се свят, но все пак продължава.

Небето започва да изсветлява от към Мауензи и скоро при всяко ходене надясно успяваме да се насладим на все по-невероятните цветове, в които се обагря небето. Няма да стигнем на време до Стела пойнт на 5,700 м (ръба на кратера), за да видим изгрева, но не е толкова важно. Поглеждам от време на време нагоре и няма достигане този ръб на кратера, не стига, че вървим вече 4-5 часа, сякаш някой добавя още камъни и го отдалечава от нас. Забързаш ли се малко планината ти отнема и малкото кислород, който ти е отпуснала, много е нетърпелива с нетърпеливите.

Мауензи и изгрева

Нощна разходка в София

Тъй като първите десетина постове бяха за Куба, сега е време за нещо родно, българско, не че ще е много дълго – един пост, но все пак съм си казал, че ще ги редувам, чужбината и татковината. Някои от вас са ги виждали във Фейсбук, но за други ще са нови. Няколкото поста след това обаче обещавам, че ще са нови за всички, с изключение на двамина-трима.

Какво ли ми готви нощта

Упражнение по кубински айляк - Варадеро (част 1)

Добре дошли. Забавлявайте се, каквото и да става

През 2007, аз и още четирима приятели решаваме да организираме отдавна мечтано от нас пътешествие до Куба. През декември 2008, нашата мечта се реализира.

Минаваме проверката за документи и никой не е върнат. Не, по-скоро цялата ни група се е върнала назад, назад в отминали времена и епохи. Но не сме сами, всяка наша стъпка ще бъде съпроводена от зорките погледи на Че и Фидел, следящи ни от тениски, ключодържатели, билбордове и улични графити. Затова смело се потапяме в тази непозната земя, облъчваща с умерена доза комунизъм, ретро коли, колониални сгради и безкрайно спокойствие.

Настаняваме се в хотела и след това излизаме да хапнем. Всичко изглежда доста старо, навсякъде има изоставени постройки, а би трябвало да е най–лъскавият кубински курорт. Времето тук е спряло много десетилетия преди да пристигнем, което разбира се е и основната причина да сме тук. Намираме едно работещо заведение и поръчваме по едно Куба Либре, какво друго. Съотношението на съставките в коктейла е доста сбъркано и получаваме лек ритник за добре дошли. За съжаление си нямаме ни най-малка представа, че положението с коктейлите (с малки изключения) няма да се промени към по-добро през останалата част от пътешествието ни. Храната, която получаваме, е на нивото на Куба Либре-тата.

Сънливо Варадеро
Поглед от високо към все още сънливото Варадеро и най-раднобудните му обитатели.