Упражнение по кубински айляк - Варадеро (част 1)

Добре дошли. Забавлявайте се, каквото и да става

През 2007, аз и още четирима приятели решаваме да организираме отдавна мечтано от нас пътешествие до Куба. През декември 2008, нашата мечта се реализира.

Минаваме проверката за документи и никой не е върнат. Не, по-скоро цялата ни група се е върнала назад, назад в отминали времена и епохи. Но не сме сами, всяка наша стъпка ще бъде съпроводена от зорките погледи на Че и Фидел, следящи ни от тениски, ключодържатели, билбордове и улични графити. Затова смело се потапяме в тази непозната земя, облъчваща с умерена доза комунизъм, ретро коли, колониални сгради и безкрайно спокойствие.

Настаняваме се в хотела и след това излизаме да хапнем. Всичко изглежда доста старо, навсякъде има изоставени постройки, а би трябвало да е най–лъскавият кубински курорт. Времето тук е спряло много десетилетия преди да пристигнем, което разбира се е и основната причина да сме тук. Намираме едно работещо заведение и поръчваме по едно Куба Либре, какво друго. Съотношението на съставките в коктейла е доста сбъркано и получаваме лек ритник за добре дошли. За съжаление си нямаме ни най-малка представа, че положението с коктейлите (с малки изключения) няма да се промени към по-добро през останалата част от пътешествието ни. Храната, която получаваме, е на нивото на Куба Либре-тата.

Сънливо Варадеро
Поглед от високо към все още сънливото Варадеро и най-раднобудните му обитатели.

Всяка сутрин
Мъж старателно забърсва своя любимец, подготвяйки го за новия ден. Той е много стар американски Додж, но това не значи, че не може да изглежда добре.

Брат по години, цвят и произход
Насреща се задава возило подобно по години, цвят и националност – червено-бял Форд от средата на миналия век.

Приятелска среща
Чудя се дали двигателите им са си изръмжали приятелски, както се поздравяват възрастни хора, припомняйки си добрите стари времена, когато са били млади и безгрижни?

Златният момент

На плажа, въпреки ранния час не съм сам. Небето и морето награждават със злато ранобудните.

Суетност

Небето и морето все още се чудят коя одежда да облекат - ранното златно или дневното синьо.

Гълъбови работи

На покрива на една от съседните постройки, едно кубинско момче, което изважда гълъби от клетките им, ми  привлича вниманието. Присещам се за една подобна сцена в “Кралят на Хавана” от Педро-Хуан Гутиерес – момчето пуска “на свобода” опитомени мъжки индивиди, които след като омаят някое "пиленце", го водят към гълъбарника. А от там пътят към семейната трапеза е сравнително кратък.

Следобедна сиеста
Огромни дървета пазят от тропическото слънце малцината престрашили се да излязат навън.

Какво кара небето да се изчервява
С приближаването на нощта небето се изчервява при мисълта за предстоящата си среща с луната.

Часът за тръгване към Хавана настава и се насочваме към гарата, където на входа ни предлагат превоз до столицата с култови машини, съобразени с местната епоха – Лада петица. За съжаление, вече сме си купили билети за автобуса и отклоняваме това изкушаващо предложение.

Обедна работа
Докато чакаме автобуса, наблюдаваме един от малкото наистина трудещи се под силното обедно слънце.

Обедна почивка
На другия полюс на скалата по трудолюбие, няколко таксиджии почиват и лафят под сянката на близката палма в очакване на клиентите (да паднат от дървото).

Към Маями?
Самотен кубинец е излязъл в морето със своята лодка, за да хване някоя риба или да хване пътя към земята на неограничените възможности.

Някъде по средата на пътуването ни, спираме на автогарата в Матанзас.

Ява 350 Black style
Млад мъж чака някой на гарата, и след като въпросният някой не пристига, отпрашва със своя мотор с кош и с каска сложена наобратно.

Москвич, Москвич, Лада
Обичайна гледка за България до преди десетина години, тази е от преди няколко години, но 9,500 км югозападно от страната ни.

Давайте парите
Докато чакаме на автогарата, за да подберем нови пътници, до нас паркира бус, който идва за да подбере парите от касите на гарата, предполагам.

Кубински плейбой
След още 40 минути спираме на крайпътно заведение, където попадаме на един много запазен и наточен Московец.