Somewhere amazing ... I guess: Килиманджаро - лагера Шира 2 (ден 3)

Не знам колко е часa, но храносмилателният ми тракт, както всяка сутрин ме изкарва от чувала. Навън всичко е в скреж – палатката, прахоляка, растенията. Влизам в най-наклонената тоалетна и докато си свалям гащите се чудя дали лайняната кула на Шира ще падне, докато съм вътре. Излизам победоносно с вдигнати ръце, тананикам си мелодията от Роки, правя едно кръгче около себе си и отивам да получа овациите на току-що излюпилите се спящи красавици-машини.

Всичко е в скреж

Размразяване 1

Размразяване 2

Добро утро

ДиСи минава да провери как са спали Иван и Стан. Веднага пуска в действие благия си смях, когато му казваме за неочаквания недостиг на чувал при Иван. Предполага, че сигурно е на някой японец или китаец, но не разкрива мистерията чия е миризмата от чувалите. Пийваме чай, докато си стягаме багажа и след малко закуската е готова. Пориджът отново присъства и единствено Иван се прави, че му харесва. Слагаме мед в опит да променим вкуса му и да хапнем повече. Втората част от закуската отново включва препечени филийки, омлет със зеленчуци и по една наденичка.

Кибо си е на мястото

Докато екипажът събира палатките и другите багажи, малко по малко всички останали мзунгута тръгват с носачите си. Бъзикаме се, че ще заключим лагера и тогава ще тръгнем и ние. Един местен пич минава през всяко палатково място и отбелязва нещо в прахта с пръчка. Минава и през нашите бивши места и забелязвам, че пише "Зара", една от големите фирми. След като изчезва изтривам единия надпис и написвам кратка трибуквена дума. На тръгване се похвалваме за "геройството" си на ДиСи, което той оценява и смеейки се го споделя с останалите от екипажа.

Веднага след тръгването ни очаква лек наклон, храстите са ниски, срещат се и доста хербаризирани туфи цветя. Излизаме на още една равен терен, може би е втория етаж на платото Шира. Разминаваме една американска група тръгнала около 20 минути преди нас, вече ни поздравяват с респект в очите, примерно.

Цъфнали хербарии

Нанагорнища

Платото Шира

След изкачване на поредното нанагорнище забелязваме да се вие черен път пред нас. Скоро го пресичаме и се оказва, че води към началото на маршрута Шира, който не е от най-популярните, защото започва от 3,600 м и човек не може да се аклиматизира в началото. Спираме се за почивка до една тоалетна и почти всички се възползваме от това неочаквано и самотно удобство. Докато почиваме едно високопланинско врабче ни прави компания или по-скоро се надява да падне някоя трохица.

Високопланински път

На автостоп

Килимаджарско врабче

Храстите отново са се издължили и на места надвишават 2 метра. На втория час стигаме до кръстопът – единият път води до лагера Шира 2 (това сме ние), а другият е за Moir Hut, Arrow Glacier, Lava Tower и лагера Баранко, които трябва да достигнем утре. Колкото повече наближаваме Шира 2, толкова повече чувствам недостатъчността на кислород и ако се забързам малко повече ми се завива свят. Срещаме и първите странни растения-дървета giant groundsels.

Нека да се лее реге

Все още имаме сили за някоя смешна поза

Giant groundsel

Отново се разделяме и оставам малко назад като ДиСи ми прави компания. Последния половин час ходим в облаците, а аз включвам на най-ниска предавка, доста ми е трудничко. Главата ме позаболява и се чудя дали още на третия ден ще се повръща от височинната болест.

Поточе във ваканция

След общо 3 часа стигам до лагера Шира 2 на около 3,950 м, докато другите търсят обхват, а Иван ни записва в книгата. Аз и Сашо сме "млади меринджей" и то на кирилица. Първите записани сме за днес, а тръгнахме последни. Самите палатки са още малко по-нагоре, което изисква още усилия от моя страна. Целият лагер е в мъгла и като застанеш до една палатка не се вижда следващата. Да се надяваме, че вечерта ще се проясни. След час хапваме пържени картофки, нещо като бухти със зеленчуци и една подлютено кисело зеленце. Газифицирането по-късно ще е опасно. Лягаме да поспим, че всички сме доста убити.

Към 3 и нещо се надигаме и отиваме да се разтъпчем и да потърсим обхват на едни скалички. След час пийваме чай с пуканки и планираната разходка из околността се отменя заради все още лошото време. След чая се връщаме с Иван в палатката ни и след малко се появяват Стан и Сашо. И си правим farty (от английските думи за пръдня и парти). Тренираме за деня, в който ще катерим върха като изпълваме палатката с всичко друго, но не и с кислород. Докато играем на асоциации зелето се активира и Стан ни насълзява очите. Естествено и ние не му оставаме длъжни след малко.

Де е обхвата

Към 7 ни викат за вечеря – супа от праз, макарони със зеленчукова яхния. Не сме очаровани, но се натъпкваме. Успяваме да изгоним всичкия кислород и от ресторант-палатката, която се ползва от носачите за спане. Докато пием чая и майлото Сашо ни пита дали знаем нещо за термоса Stanley и отново ни разказва вчерашни факти. От липсата на кислород всичко ни е много смешно. Излизаме от хранителната палатка и времето ни награждава с чисто небе. Кибо се вижда перфектно, скоро се показват Аруша в ниското и Меру до нея. Докато машините играят на градове в палатката, аз оставам навън и сътворявам няколко нощни шедьовъра. След 40 минути се прибирам в палатката и вечерта завършва с разказване на тъпи вицове, които ни се струват доста смешни поради химическия състав на въздуха вътре. А после ще трябва и да спим в нея.