Килиманджаро - лагера Барафу (ден 5)

Това беше първата нощ, в която всички се наспахме хубаво, с минимален брой събуждания. Главоболието е отминало. Лагерът е доста ветровит и няма нито скреж по палатките и земята, нито конденз в преддверието. Разхождаме се из кемпа, преди да закусим.

Под нас

Кибо и Баранко

Този път не тръгваме последни, даже сме от първите групи. Това е така, защото първото предизвикателство за деня е Barranco wall или стената Баранко, най-стръмната част от прехода досега. Поради големия брой туристи и носачи и малката пропускливост на пътеката става доста добро задръстване. На места изкачването е леко екстремно. ДиСи бива поздравяван от почти всички гидове, които разминаваме и констатираме факта. Смеейки се отвръща, че не ги познава всичките тези хора, но за това пък те го знаят. Горе се спираме за кратка почивка, времето е слънчево, облачността е под нас.

Стената Баранко

На фона на Кибо

Време е за скок

Пътеката слиза леко надолу, после пак нагоре. На няколко по-закътани места има от Giant groundsels, храсти и треви, но в по-откритите участъци пейзажът си е пустинен.

На завет

Бозки

През сипея

Скоро стигаме до долина Каранга, която е доста дълбока, а това означава стръмно слизане надолу по супер прашна пътека. Всичко ти влиза в лицето и от нашата забулена в прах група се чуват предимно псувни. Стигаме до дъното на долинката, където е последния източник на вода за всички лагери от тук до върха.

Долината Каранга

Поемаме бавно нагоре и на върха на долината стигаме до лагера Каранга на 3,930 м, на колкото беше и Баранко. Тук ще спрем само за обяд и ще продължим нагоре, но има доста разпънати палатки. Паркираме се до една голяма скала в опит да намерим завет и да се скрием от праха, който се носи от силния вятър. Приготвянето на топлия обяд отнема около час, през което това време ни обдухва сериозно и ми става доста кофти. Вместо да чакаме толкова време на вятъра за единия топъл обяд, щеше да е по-добре да ни бяха приготвили кутии с храна, много си ги харесваме. Едвам се насилвам да хапна картофената яхния. Докато стигна до последното парче манго от десерта, доста прах е полепнал по него. За да покажа колко съм изтръпнал и колко не ми пука, забождам го с вилицата и обирам с него всичкия прах от чинията и го поглъщам.

Лагера Каранга

След близо двучасовата обедна почивка поемаме право нагоре. Скоро се появяват облаци около нас и времето се застудява. С ходенето се посвестявам, което е леко странно, защото се казваме все по-нагоре, но пък е добре дошло. Другите като ги гледам и на тях им е доста сговнено. Хабитатът тук се води алпийска пустиня, дори и стрък трева не срещаме, само лишеи по скалите.

Алпийска пустиня

Уморен 1

Уморен 2 и 3

Уморени 4

Уошингтън или по нашенски, ДиСи

Стигаме до последния напън преди лагера, който преодоляваме го за 20-30 минути и добре дошли в лагера Барафу на около 4,650 м. Вече не сме машини, а роботи. Днешния преход ни отнема 7 часа, от които близо 2 часа ненужна обедна почивка. Странно, но на тази височина нямаме проблеми с главите или аз със стомаха, просто всичко трябва да се прави бавно и да се диша и издишва дълбоко.

Лагера Барафу на фона на Мауензи

От лагера, който се намирана на един скалист склон се открива прекрасна гледка към третия килиманджарски вулканичен конус – Мауензи. Уикипедия споменава интересен факт – Мауензи и Шира са изгаснали, докато Кибо спящ и може да изригне някой ден, като последното изригване е било преди 150-200,000 години. Хапваме отново, като този път на Стан му е леко зле и не яде почти нищо. След това отивам с Чуа да ни запиша в книгата. Към пет часа лягаме, за да можем да се наспим хубаво, поне 6-7 часа. Лесно е да се каже, но е трудно да спиш насила.

Това предстои

Това сме го минали

Гарванът и Луната

Мауензи