Упражнение по кубински айляк - Из Хавана (част 3)

На сутринта се срещаме с Хосе Раул, чрез когото по имейл си наехме ван, гида Осмел и няколко места за спане. Смешното при него е, че когато ни препоръчва да направим нещо, веднага се аргументира с конструкцията защо, защото – например: Хубаво е да си наемете този ван защо, защото има повече място. Доуточняваме програмата за следващите дни и се запътваме към Плаза де ла Революсион, където има паметник на Хосе Марти. За първи път се срещаме с човека и разбираме, че е бил национален герой, поет и журналист, който умира в първата си битка. Какъв революционер! (Ако и аз стана такъв, вероятно и на мен ще ми светят масло в първия бой).

Марти

Мемориалът на Хосе Марти предполагам предлага чудесна гледка към града от високо (на която не можахме да се насладим, защото асансьорът не работеше).

Сред забележителностите на и около площада е и металният образ на Че, положен върху една от близките сгради. Година-две след нашето посещение, правителството или по-скоро народът на Куба издига подобен метален образ и на друг герой от революцията – Камило Сиенфуегос.

Че

Според гида ни Осмел или според гида ни Rough Guides, не помня вече, материалите за паметника на Че са дарени от французите през 1993. Факт. Непроверен.

Наоколо се намират и повечето от министерствата, чийто соц архитектурен стил силно се откроява на фона на всички стари колониални сгради и то не в положителен аспект.

Синьо, бяло, зелено

Между синьото и зеленото, повечето сградите в Хавана са в бяло, или поне, които не са мухлясали.

Кубинците нямат дума за трафик

Понасяме се по хаванските булеварди, които в тази част са с по 3–4 платна, но няма жива кола, само няколко реликви, на които се чудиш как са в движение все още.

United colors of Havana

Силното кубинското слънце суши поредния наниз United colors of Havana.

Транспорт всякакъв

Свят широк, хора всякакви, транспортът и той.

Тръгваме към La Habana Vieja, историческата част на града, и посещаваме музея на рома и дестилерията Habana Club.

Музеят на рома

За прекалилите с огнени питиета

Макет на дестилерия за ром

Музейният гид говори на английски, но с такъв акцент, че ти трябва френски, за да го разбереш. Обяснява ни за силен алкохол, който се получава в началото на дестилацията, и макар да не се разбира как се казва на френско-английски, ние доволно се поглеждаме – ПЪРВАК. Накрая на обиколката дегустираме 7+ годишен ром и макар да поглъщаме само 10-20 мл, в комбинация с глада, който изпитваме, доста от нас се чувстват победители (нали се сещате, да те носят на ръце ...). След обиколката прескачаме до вътрешното дворче на музея и тези, които си поръчват незнайния местен коктейл гуарапо (прясно изцедена захарна тръстика, ром и портокалов сок в равни части) – уин, а останалите, които се доверяват на местното Куба Либре – люн.

Вълшебното Гуарапо

На тръгване решавам да подпомогна частната инициатива в Куба и снимам възрастна жена, която заедно с внучката си позират на бара срещу поредното песо конвертибле (валутата предназначена за чужденците).

Un peso, por favor

Огладняваме и Осмел ни изненадва с избора на място – хаванския Чайнатаун, началото на който се дава в средата на 19 век с пристигането на китайски работници, които идват на мястото на африканските роби да работят най-вече в захарните плантации. На път към мястото попадаме на осмото чудо на света – шестврато Жигули. Не сте виждали нищо подобно, никъде.

Едно, две, три … шест врати

Чудото на кубинското автомобило(до)строене

Едно прозорче в Чайнатаун

Препичайки се, Конфуций разяснява света на Мечо Пух или може би е обратното.

Привечер се запътваме към статуята на Хесус, която се пада от другата страна на пристанището и предлага великолепна гледка към стария град. Заговаряме се с един кубинец, бивш учител, който ни обяснява историята на монумента и дори се разтанцува с женската част от групата. Приказката с човека е приятна, не се натрапва, за разлика от обикновеното "un peso, por favor, което се чува навсякъде. Ентусиазмът, който ни е обхванал, че сме тук, в Куба, сега се е превърнал в едно чувство на тотално задоволство, усещане, че в момента не ти трябва нищо повече от това, което имаш. Така си представям чувството да изпаднеш в нирвана.

Вечерни нирвани 1

Вечерни нирвани 2

След душевното извисяване на хълма, идва ред на материалното – отправяме се да обменим пари и да разгледаме космополитния Хотел Насионал. Отворен през 1930, хотелът е разположен над крайбрежния Малекон и предлага невероятна гледка към Хаванския залив. През декември 1946, хотелът е домакин на известна мафиотска сбирка, която по–късно е екранизирана от Франсис Форд Копола във филма Кръстникът II. В разцвета си, ръководеното от съмнителни господа казино, генерира почти толкова пари, колкото и най-големите казина в Лас Вегас.

Градината на хотел Насионал 1

Градината на хотел Насионал 2

Пазителите на хотел Насионал и Хавана

По пътя към квартирата ставаме свидетели на комично ПТП причинено от патрулка. Полицейската кола отпуска спирачките на един светофар и тъй като пътят е с наклон, се удря в задната кола, след което отпрашва напред.