Bulgaria - To climb Ruen Peak three times in a day

The next training for Kilimanjaro gathers five of us, Ivan, Stan, Dimitar, Petar and I, as all but Petar are going to climb the highest African mountain. I offered an unknown for all of us peak, the Osogovo Mountain's highest one, Ruen and the rest of the group accepted it. After some research we find out that the peak is 2,251 m/7,385 ft high and the border passes right through it. Also it is the highest border point in the European Union. The chosen route starts at the Tri buki hotel and should take us 3 hours and a half to get to the peak covering 13 km/8 mi or a total of about 26 km/16 mi. A great training, which equals to more than 1/3 of the ascent and descent in Africa. And that's for one day.

On the road, as it is Saturday, we get lots of drivers who move at about 20 km/h under the limit, hitting the brakes constantly, and the people of the county that we are passing through, Kyustendil, are famous for their reckless driving. Well, I guess, the racers are sleeping and only their grandparents are on the road. But let me mention something funny. We catch up a Honda CR-V, which like the above mentioned cars at times is going quite slow, then all of a sudden is speeding up. As we are waiting for a straight to overtake it, just before another bend, we note that the driver raises one of his/her hands up, most probably to the music he/she is listening. In the next moment, the second hand is being raised, but the car manages to go around the bend. All of us are speechless and stare in disbelief for some time, but next we get that the car is with a right steering wheel and start laughing. While we overtake the Honda we see that on the left, normally the driving seat in Bulgaria, a boy twists violently to the music, while an elder man imperturbably drives.

We reach the hotel and I go to the reception to collect a stamp in my booklet with the highest mountains in Bulgaria – Osogovo Mountain is the fifth highest with Ruen Peak. We shoulder our backpacks and take on the long road ahead of us. In the car, we heard on the radio that in the early afternoon rain is expected in the western parts of Bulgaria, especially in the mountain areas. And we couldn't be more to the west, that's why we set our expectations that most probably we'll gonna get wet.

A view of Ruen Peak

We think that one of these peaks should be Ruen, but it's not sure which one. (Well, neither of them is.)

България - Да изкачиш Руен три пъти за един ден

Поредната тренировка за Килиманджаро ни събира петима героя, моя милост, Иван, Стан, Димитър и Петър, като всички без Петър сме се заканили на африканския първенец да му стъпим на главата. Аз предложих един незнаен за всички ни връх, а именно първенеца на планината Осогово, връх Руен. Останалите се съгласиха да го щурмуваме и след малко рисърч научаваме, че върхът е висок 2,251 м и граничната бразда с Македония минава през него. Също така е и най-високият граничен камък в Европейския съюз. Избраният от нас маршрут тръгва от хотел Три буки и еднопосочно би трябвало да ни отнеме 3 часа и половина и да изминем около 13 км или общо 26 км. Чудесна тренировка, която се равнява на малко повече от 1/3 от качването и слизането ни в Африка. И това за един ден. Речено сторено.

По пътя, тъй като е събота, попадаме на доста шофьори, които се движат с около 20 км под максимално разрешената скорост и то в Кюстендилска област, за която съм чувал, че всички там са състезатели. Е, изглежда, че състезателите спят и единствено техните баби и дядовци са по шосетата. Но нека да се отдалеча още малко от планинската тема и да спомена за най-щурата случка на пътя. Настигаме една Хонда CR-V по криволичещите участъци преди Кюстендил (идвайки от София), която също като гореспоменатите коли ту караше бавно, ту се забързваше, сякаш шофьорът се е събудил от дрямка. Докато изчакваме удобно място, за да я изпреварим забелязваме как шофьорът вдига едната си ръка, най-вероятно в такт с музиката. След малко вдига и другата си ръка, но все пак успява да вземе завоя. Всички онемяваме и се оцъкляме за момент, но след малко се усещаме, че колата е с десен волан и избухваме в смях. Докато изпреварваме Хондата виждаме как на лявата седалка седи или по-скоро се кълчи бясно едно дете, докато възрастен човек управлява невъзмутимо колата.

Стигаме до въпросния хотел Три буки и отивам до рецепцията да си подпечатам книжката "Десетте планински първенеца" – Руен е номер 5. Нарамваме раниците и поемаме по дългия път, който ни очаква. В колата чухме, че се очакват дъждове в ранния следобед в западните части на България и особено в планинските райони. Ами ние няма как да сме повече на запад, затова се настройваме, че най-вероятно ще ни завали.

Поглед към вр. Руен

Според нас някой от тези върхове трябва да е Руен, ама кой не е сигурно. (само дето никой не е)

Bulgaria - Pirin Mountains (Part 2)

Two days after the rather long hike according to my standards, my father and I head to climb the second highest peak in Bulgaria, Vihren Peak (2,914 m/9,560 ft). I've been waiting for a long time to conquest it. We come near the Vihren Hut and cannot believe our eyes – there is almost a traffic jam of cars, even though it is the first working day of the week. I thought Vihren wasn't one of the easiest to climb, so why are these hordes of people here? We find a free spot to park, prepare ourselves and head uphill. And the uphill starts right away, there isn't a flat section to warm up. At least we are relieved to see that 90% of the people are going in another direction – most probably to the Lakes Banderishki. As the total displacement of the climb is about 1,000 m/3,280 ft, just after 30 minutes of walking the hut is quite small.

View towards Vihren Hut

България - Из Пирина (част 2)

Два дни след дългичкия за моите стандарти преход, с баща ми се запътваме за Вихрен. Най-накрая да се кача и аз на вторинеца ни. Наближаваме хижа Вихрен и какво да видят очите ни – задръстване от автомобили, а дори е работен ден. Нали Вихрен не беше от най-приятните, а пък какви са тези орди от хора? Намираме свободно място покрай пътя, приготвяме се и поемаме нагоре. А нагорето започва веднага от хижата, няма равен участък да загрееш. Поне се успокояваме, тъй като 90% от хората поемат в друга посока – най-вероятно към Бъндеришките езера. Тъй като общата денивелация до върха е около 1,000 м, само след около 30 минути хижата вече се вижда доста малка.

Поглед към х. Вихрен

Bulgaria - Pirin Mountains (Part 1)

It is time to go for a walk in the Pirin Mountains, which differ from the other Bulgarian mountains with their rocky landscape. Together with my father and two family friends, Dilyan and Natalia, we head to Dobrinishte and Gotse Delchev Hut, where we get on the ski lift to Bezbog Hut (or Godless Hut). For some time I want to visit this hut and its near ski track, as many of my friends have mentioned it and I nodded positively, as if I know it (I have heard of it), but in fact I don't know it (since I've never been here). The track looks pleasantly long, just the way I like my ski tracks. I'll have to come in the winter to check it, for sure. Under the lift, there are lots of people gathering blueberries using some strange devices. They are strange, as I have never seen them, but they are logical in their design – wooden/metal box with open on one of the sides, onto which is attached something like a comb that combs the bushes and picks the lice, oops, the blueberries, my bad.

Bezbog Hut and the adjacent Lake Bezbojko

България - Из Пирина (част 1)

Дойде ред и на разходка из Пирин, която се различава от останалите български планини със своя релеф. Заедно с баща ми и една приятелска семейна двойка, Дилян и Наталия, се запътваме към Добринище и х. Гоце Делчев, откъдето се качваме на лифта към х. Безбог. Отдавна имам желание да я видя тази х. Безбог, че и пистата ѝ, тъй като много приятели са я споменавали и аз съм кимал положително, че я знам (демек, че съм я чувал), само дето въобще не я знам (защото никога не съм я виждал). Пистата изглежда приятно дълга, тип Ястребец на Боровец, която най ми се нрави. Ще трябва да се посети зимно време. Под лифта доста хора събират боровинки с едни странни приспособления. Странни, защото не съм виждал подобни, но са логични в своето устройство – дървен/метален паралелепипед, отворен от едната страна, на която е закрепено нещо като гребен, с който се вчесват растенията и събират въшките, а боровинките.

Хижа Безбог и прилежащото Безбожко езеро