Упражнение по кубински айляк - По следите на Хемингуей (част 5)

За закуска отиваме в хотел Ambos Mundos, където известно време е живял Ърнест Хемингуей. Качваме се на покрива посредством стар железен асансьор Otis и пред нас се открива великолепна гледка към града и най-вече към близките сгради – на един покрив мъж бавно, без да се преуморява едновременно простира и пуши, а на съседния балкон една тава с питки, така и не разбрах дали се суши на слънцето или се допича.

Керемидена черга

Няколко поколения керемиди съжителстват на близкия покрив.

Ново амплоа

Голяма част от някогашните отбранителни оръдия днес отново са на стража, пазейки подбрани улици от превозни средства.

Пушещо пране

Мъж бавно, без да се преуморява, едновременно простира и пуши.

Изпрани питки?

На един балкон тава с питки, така и не разбирам дали се суши на слънцето или се допича.

След закуската решаваме да се позагубим из La Habana Vieja с нейните тесни улички с малки кафененца, свежа растителност и ярко боядисани сгради.

La Habana Vieja

Цветни моменти 1

Цветни моменти 2

Само за бикове … и крави

На Plaza de San Francisco попадаме на (и страним от) три бабки, колоритно облечени и още по-колоритно начервосани, раздаващи целувки на желаещи и на не толкова желаещи. Виждаме и една от жертвите им да се бърше старателно, а приятелите му да се забавляват искрено със следите оставени от триото. Докато разглеждаме площада полита солидно количество гълъби и аз решавам, че искам да ги снимам като ги размажа в полет. Не в буквалния смисъл, а чрез фотографска техника, отново не в буквалния смисъл – техника в художествения смисъл. Търсейки опора се нагласям върху една кофа за боклук и подканвам Йоланда да ги подгони на три. Следва засилка, почти прегазване на гълъбите, но нито един във въздуха. Следва втори опит като този път удвоявам гонещия персонал. Вторият опит поражда същата доза смях поради повторение на неуспеха. Тъкмо, когато се отказвам от проклетите пернати, гръмва от някъде улична музика, тъпани и тромпети, и смотаните гълъби-статисти литват като по команда и започват да кръжат над площада с бясна скорост. Успявам да ги заснема най-накрая и отнякъде се показват хора облечени в пъстри дрехи и ходещи на кокили, кълчещи се за така познатото ни un peso или там, колкото дадете, роr favor.

Гълъби-статисти

Най-успешната снимка на летящите гълъби-статисти, с любезното съдействие на джангъра на хората с кокилите.

Кокилисти 1

Кокилисти 2

Давид и Голиятовците

Един малък Давид подгонва Голиятовците на кокили, но тъй като пътищата ни се разделят, краят на битката остава неизвестен нам.

Посещаваме една приятна галерия с доста странни произведения на изкуството – стол направен от въглени, хамаци с хартиени хора, огромни каменни яйца.

Щипка за пране

Незнаен великан е забравил щипката си за пране в градината на приятната галерия.

Реклама на хавански фестивал за танци

Връщаме се към хотела Ambos Mundos, за да посетим стаята, която Хемингуей е обитавал значително време. Кураторката ни обяснява, че интериорът е запазен от едно време, единствено снимките и някои от предметите се сменят всяка година като актуалната тема е бикоборството, на което писателят е бил голям фен. Под стъклен похлупак е изложена пишещата му машина с няколко страници от "И изгрява слънцето". На една от стените е окачена единствената обща снимка на Фидел и Ърнест, направена през шейсетте на състезание по риболов. Направена е през 1960 и някоя си на състезание по риболов, в което Фидел неочаквано печели цели три ролекса, опааа награди, при две възможни. Те това са неограничените възможности на социализЪма.

"Бикоборството не е спорт в …"

Напускаме стаята и продължаваме към следващото място свързано с писателя – любимият му бар, La Bodeguita del Medio, където според него предлагали най-хубавото мохито, а според нашия гид най-скъпото. Отказваме се да се почерпим поради липсата на места, но попадаме на друга кубинска знаменитост – г-жа Грасиела Гонзалес. Нейният талант е всъщност нейната колоритност – високодиоптрични очила, почти беззъба усмивка, огромна пура и едно хилаво краче, което премята върху краката на дръзналия да се снима с нея. Срещу едно песо, разбира се, иначе не се свени да пусне някоя ругатня.

Аз и Грасиела

Снимка: Делян Иванов.

Градски натюрморт

Градски пейзажи

Градски герб

Време за яйляк 1

Време за яйляк 2

Напускаме колоритната бабка и се запътваме към поредното приятно площадче, Plaza Vieja. Тъй като сме се поизморили малко, пък и е обедно време, пък и си е голяма жега, харесваме едно заведение по диагонал на площада – La Taberna de la Muralla. Специалитетът на място е cerveza-та, или онази кехлибарената течност, направена от малц, хмел и мая. Та тук получаваме шанса да се насладим на студена жива бира в големи епруветки, първите приятни мохитота, вкусна храна и много приятна жива кубинска музика, от тези много палавите.

La Taberna de la Muralla

Какво повече му трябва на човек.

Мари Карла

MZ

Странични кубински истории

Врата с история

Свикнал винаги да се оглеждам за нещо интересно, не ми трябва много време да го намеря. Или по-скоро то ме намира. Поредното бездомно кубинско куче (тук всички са от една и съща дръглива порода) прибягвайки по площада пред нас, веднага привлича вниманието. Тъмносивото куче се е насочило в известна само на него посока, облечено в червено-сиво поло с навити ръкави и бърза сякаш закъснява за работа и ще пропусне да спечели някое друго песо.

Кучето с полото 1

Един от най-колоритните обитатели на площада.

Кучето с полото 2

Ако ще ме снимаш, ще ти струва едно песо.

Кучето с полото 3

Бързам за работа.

Не много дълго след кучето идват поредните герои на този приятен площад – банда кубински младежи мъкнещи две футболни врати. Поставят ги в противоположната част на площадчето и след 30-40 минутна загрявка започват срещата под наблюдението на тяхната учителка-съдия. Едно пълничко момче играе босо, най-вероятно е огладняло от дългата разгрявка и се е подкрепило подобно на Чарли Чаплин, с каквото е намерило. Малките им връстници от Специализираното училище за млади революционери „Маркс и Ленин са двама братя” следят играта и чакат момента на своята слава. След като се наиграват, батковците нарамват вратите и потеглят обратно към своите стругове, пили и чукове очакващи ги в класните им стаи, a малките застъпват на смяна.

Час по физическо на площада 1

Ученици от някое близко училище идват на площада за своя час по физическо.

Час по физическо на площада 2

Учителката-треньор-съдия дава наставления.

Час по физическо на площада 3

Резервите скучаят.

Час по физическо на площада 4

Ще успея ...

Час по физическо на площада 5

... няма да успея.

Час по физическо на площада 6

Публиката и тя е отегчена.

Час по физическо на площада 7

Край на часа по физическо …

Час по физическо на площада 8

... но не и за малките.

Свирепа борба/игра

Разделяме се с така приятния площад и се насочваме към извънградското имение на Хемингуей, на 15 км от Хавана. Оказва се, че в самата къща не може да се влиза, но затова пък всички врати и прозорци са отворени широко и можеш спокойно да огледаш всеки един ъгъл вътре. Както може да се предполага, в почти всяка стая има етажерки с книги, множество ловни трофеи и произведения на изкуствата. Също така попадаме и на няколко консервирани в буркани твари, дървена глава със залепен скалп на нея и други подобни. Сред странните факти, които къщата пази е манията на Хемингуей да се тегли почти всеки ден и да записва отмереното на стената в банята. Гидовете обясняват, че Хемингуей е имал щастието да бъде обслужван от над 100 слуги. До къщата има триетажна постройка, където творецът се е уединявал да пише или е наблюдавал далечна Хавана от покрива. Малко по-встрани е разположен басейн, доволно голяма яхта, както и четири малки гробчета на част от многобройните му котки – Black, Negrita, Linda и Neron. Време е да тръгваме, тъй като къщата затваря и ние сме принудени да се върнем в бирената таверна. Мъка, голяма мъка.

Имението на Хемингуей

Трапезарията в имението и част от многобройните ловни трофеи.

Килограмов дневник 1

Банята, кантарът и отбелязаните килограми.

Килограмов дневник 2

Извадка: 24 януари, 1960 – 91 кг.