Килиманджаро - лагера Баранко (ден 4)

Тази сутрин не е по-различна от останалите, затова знаете какво ме събужда и къде отивам. Навън всичко отново е в скреж, облачността е под нас, пробита единствено от Меру.

Сутрешна панорама

Меру

Кибо

Облачно одеяло

Наблизо има знак, който подканва използването на тоалетните, а не околните камъни и аз строявам машините за снимка – заставаме с гръб към апарата, зад знака, хванали бутилките и пръскаме вода от тях все едно пикаем. Няколкото носача, които са на обхватната скала и говорят по телефоните си оценяват шегата ни.

Ние

Обхватната скала

Моля използвайте тоалетните

Към 9 и нещо поемаме polepole, очакват ни към 6 часа път. Вървим нагоре към Кибо, който изглежда все по-висок и респектиращ. Подминаваме една скала, на която е издраскано "4К" или 4,000 м. Скоро остават само едни оранжеви лишеи по скалите и някоя заблудена тревичка – вече навлизаме в пустинния хабитат. Спираме се на една мемориална плоча и ДиСи ни разказва, че човекът е починал тази година след удар от светкавица. Плочата завършва с думите "Attitude before Altitude" или "Отношението преди Височината".

Нагоре

4,000 м

Оранжеви лишеи

Аз и Чуа

Пътеката напред си личи в пустинната местност. На съседния хълм се виждат хора, това е Мачаме, един от двата най-популярни маршрути, ако не най. Кибо започва да се показва от време на време зад облаците.

Полупустинен пейзаж

ОК сме, все още

Преди събирането на двата маршрута

На хребета, на който двата маршрута се съединяват спираме за обяд. Хапвам малко, но не съм още толкова гладен. И тук се намират няколко високопланински врабчета, тези малки хитреци много добре знаят къде спират мзунгутата за обяд.

Обяд

Гладници

Гладник

В близката далечина се вижда една голяма скала, това трябва да е Lava Tower, Кулата от лава. Пред нас се открива уникална гледка – облачността се разкъсва и части от Кибо се показват и пак се скриват. Сипеите са оцветени в различни цветове – белезникаво сиво, жълто като изгоряла трева, червеникаво-кафяво, досега Кибо винаги е изглеждал доста едноцветен, но слънцето си знае своята работа. От другата страна се подава Lava Tower-а през облаците, а по средата крачат малки фигурки, колко сме нищожни на фона на тези планинско-пустинни пейзажи. След близо 4 часа стигаме до Lava Tower  и се намираме на височина 4,600 м. Докато дояждаме обяда компания ни правят няколко беловрати гарвана и една високопланинска мишка, която шета около камъните. Когато приключвам с пилешкото си крилце го слагам на една скала и след половин минута е вече в клюна на един гарван.

Към Lava Tower

Lava Tower

Канибал

След всичкото качване следва слизане, обратно към 4,000 м. Днешното упражнение не е само да покрием част от нужните километри до върха, а е важно от гледна точка на аклиматизиране, за свикване с височината и по-малкото количество кислород, което поемаме, колкото по-нагоре се качваме. Пейзажът е изключително пустинен.

Пътеката

Lava Tower в профил

Мустакати скали

Тъкмо когато изкачваме последното нанагорнище за деня и тръгваме да слизаме надолу зърваме в далечината десетина палатки – лагера Баранко. Минаваме покрай малки горички от Giant groundsels – зелени петна с трева, мъхове и дървясалите растения насред сивата каменна пустиня. Колкото по-надолу слизаме, толкова повече се срещат растения и граундселите стават по-високи. Могат да достигат до 9 м, но с моето ненадеждно мерително око давам на околните екземпляри максимум 5-6 м.

Лагера Баранко в далечината

Зелено петно

Необикновена гора

Достигаме до лагера Баранко на около 3,900 м като от Lava Tower до тук ни отнема 1 час и половина, а целият преход днес – 5 часа и 40 минути, от които две половинчасови обедни почивки. Наредили сме се на опашка до рейнджърската хижа, пред нас има около 80 записани човека. ДиСи ни разказва, че преди 2 седмици тук е имало 700 туриста, а като добавим и екипажите им, които са в съотношение поне 1 към 4, не мога да си представя къде са се събрали всички.

Регистрация

Умората леко се е понатрупала и всички имаме нормалното за тези височини леко главоболие, а на мен от време на време ми се привиждат и звездички посред бял ден, без да са ми били шамари. Хапваме пуканки с чай и полягваме за почивка. Когато се излюпваме от палатките към 6 часа, облачността, която беше обхванала лагера се е вдигнала и се изненадваме от големината на кемпа и величественото място. Успявам да намеря пълен обхват на площ от 10 м2 и се чувам с баща ми обширно, като за 50-60 лв. След това се забърсвам целия с мокри кърпички, от междупръстието на краката до шията и съм чист като бебешко дупе или поне така се надявам.

Кибо получава последните слънчеви лъчи

За вечеря има крем супа от краставици, ориз с телешко и зеленчукова яхния, плюс манго и диня за десерт. След хапването малко ми става лошо, но се надявам да е, защото се натъпках като свиня, а не от височината. След края на яденето ДиСи идва на редовната следвечерна оперативка, да ни попита как се чувстваме, дали ни е харесала храната и да ни каже какво ни чака утре. Също така ни разказва как преди години водел някакъв големец от Найроби, не Стан не е идвал преди. При сервирането на някое от първите хапвания, кениецът му казал, че не иска мзунгу храна, а истинска такава – угали, популярно местно ястие, царевично брашно с вода под формата на каша или като тесто като към него се добавя обикновено разни зелении, което е най-евтиния вариант и основната храна на милиони бедни африканци.

Събираме се в едната палатка за малко асоциации, но си личи, че въздухът е доста разреден и, че сме се поуморили, защото мислим доста бавно и несвързано. След края на играта разпъвам статива отвън, правя 2-3 снимки на Кибо от поредния нов ъгъл и бързо се шмугвам в сравнително топлата палатка.

Нощен  Кибо