Jan 10, 2014

Килиманджаро - лагера Шира 1 (ден 2)

Сутринта, докато се боря с желанието на мехура ми да стана и да се облекча и моето нежелание да се измъкна от така уютния спален чувал, чувам три лазероподобни звука от съседната палатка и по-късно Сашо се окичва със славата. Първата ми нощувка на палатка и в спален чувал през живота е успешна и най-вероятно ще повторя и тази вечер (имам ли избор).
Флора


Докато закусваме, се запознаваме отблизо с неприятния поридж, някаква каша, която трябва да ни качи на върха. През това време местните машини са разтурили палатките ни и след като приключваме със закуската тръгваме отново с бодра крачка този път с ДиСи и Чуа. Аз обаче имам немаловажен проблем с моите планински обувки – мокри са или по-скоро все още са потни от вчерашния преход. Заради бясното импрегниране с магическото Jig-a-loo са толкова водонепромокаеми, че една капка не може да влезе, но пък и не може да излезе. Затова днес ходя с ниските си обувки, който съм взел да ползвам, когато сме в лагерите, а високите са закачени на раницата, за да изсъхнат. Другите, естествено, като добри приятели ме вземат на подбив, когато им споменавам импрегнатора и името му и веднага ми изреждат поне една-две области, които мога да третирам с него. Знаех си, че мога да разчитам на тях в трудни моменти.

Днес ни предстоят 5-6 часа, 8 км разстояние и 1,000 м денивелация, като ще има ходене не само нагоре, но и надолу. Първият час маршируваме през тропическата гора и спираме за почивка на един полегнал дънер, а наоколо като драперии висят дълги лишеи от клоните на дърветата.
Все още в гората
В царството на лишеите 1
В царството на лишеите 2

Скоро излизаме от гората и растителността се смалява до 2-3 метра височина, нещо подобно на клекове, ама не точно. Вече сме навлезли в третия хабитат, moorland или пустош, равна местност обрасла с ниски храсти и треви.
Представях си пустошта някак си по-пуста
Какво ни очаква
Някой си е изпуснал душичката май
И сам воинът е воин
Поглед назад към старта

Стигаме до няколко скалички, от които има чудесна гледка и аз настоявам да спрем да починем и да поснимам.
Гледка, та гледка
Част от днешния маршрут
Време за запазения скок
Граблива птица 1
Граблива птица 2

Стан бидейки полуместен (прекарва голяма част от годината в Кения) се заговаря с гидовете за африканските политици, нрави и съюзи (имат Източноафрикански общност, който включва Бурунди, Кения, Руанда, Танзания и Уганда). Не се сещам за коментара, който прави относно някой политик, но разсмива Уошингтън. А смехът на този човек е поразителен, толкова приятен, топъл, като награда за ушите ти. Скоро решаваме да разделим групата, машините тръгват с Чуа, а аз съм с човека с благия смях. Давам го по-яваш, спирам да снимам, да пия вода. Много сериозно съм го приел това с водата. Само дето от толкова пиене, следва и много пикаене.
Под облаците
Качествени изменения във флората

Спираме се около няколко големи камъни с ДиСи, защото наоколо имало обхват, а трябва да звънне на Томас (един от собствениците) да донесе спалните чували на Иван и Стан. След десетина минути Уошингтън ми казва да продължа сам, защото е хладно, а не е успял да се свърже още. Скоро настигам машините, не, че съм бягал, просто са ме изчакали. Последния половин-един километър се движим вече по платото Шира, където растителността се е смалила още повече и рядко надвишава метър. От тук имаме възможност да видим Кибо, един от трите вулкани, който образуват планината и на, който се намира върха Ухуру. Стига да нямаше облаци.
Платото Шира
Събрахме се 1
Събрахме се 2

Стигаме лагера Шира 1 разположен на около 3,500 м за 4 часа и половина. Мястото е доста прашно заради ерозията, причинена от многото хора. Духне ли вятър, а то духа доста често, се вдига ужасно много прахоляк. Оставяме нашата палатка отворена за 10-20 минути и всичко вътре е покрито с шибания прах. По форумите и сайтове предупреждават за какво ли не, включително да си носиш специална бутилка в която да пикаеш през нощта в палатката, за да не излизаш навън, но никъде не споменават, че е толкова прашно.

Отиваме до няколко скалички накрая на лагера и се излягаме, докато ни извикат за обяда. През силния сезон, който е бил преди две седмици тук е имало 300 туриста, затова може би има 12 дървени long-drop тоалетни (дървена барака с дупка в пода). Сашо ни обяснява, че откакто е тръгнал по планините и спи на палатки е поизтръпнал и мръсотията не му прави много впечатление. Изглежда ще трябва да започнем практикуваме тази мантра. Отивам да ни запиша при рейнджъра в книгата и от мениджъри проекти ни повишавам на млади меринджеи, макар и на латиница. След това по палатките за следобедна почивка.
Част от 12 тоалетни на лагера
В очакване на обяда 1
В очакване на обяда 2

Излизаме от палатките мега прашни, но какво ни пука, всички сме изтръпнали (благодарение на Сашето). Пръстите ми са толкова мръсни, че когато си слагам дезинфекциращ гел само размазвам мръсотията, черното под ноктите няма да го споменавам. А преди час и половина си измих с гореща вода ръцете и лицето, а тялото с мокри кърпички. Отиваме на разходка из околностите, да разгледаме лагера от далеч и хребета Шира от близо.
Лагерът Шира 1
Селфи
Платото Шира
Там някъде е Кибо

Връщаме се в лагера и отивам в ресторант-палатката да попиша, като вдигам единия прозорец, за да не пропусна, ако случайно облаците се раздухат. След малко момчетата ме извикват, за да видя как слънцето е обагрило облаците около хребета Шира. В следващите 5-10 минути се показва най-накрая и част от Кибо и неговите ледници. Половин час се въртя на 90 градуса около статива и фотоапарата, за да удостоя с нужното внимание и Шира и Кибо. Супата е сложена, но аз продължавам да снимам, храната може да почака малко. Да, ама Сашо и Иван, на които им се услажда тиквената крем супа, не мислят така и влизам да си сипя малко преди да са я изяли и пак излизам навън. След малко облаците решават, че е време да седна да се нахраня и спускат завесите си над върховете.
Най-накрая Кибо ни се показва
От близко
Необикновеното шоу над Шира

Излизаме след вечерята, тъмно е, луната е изгряла, а Кибо най-накрая се е освободил от облаците. Решавам да позабавлявам машините с малко рисуване с челниците. За първото задание естествено се спират на една от най-писаните думи по уличните стени – "айде да пишем _ _ _ и да се прибираме по палатките". Предлагам нещо по-патриотично – да напишем България, четирима сме, всеки има по две букви. На втория или третия път се получава доста добре.
Полумесецът
Кибо с пелена от облаци
България на три морета

Уошингтън донася два чувала за Иван и Стан и смеейки се с якия си кикот казва, че утре ще ни каже откъде/на кого са. Със сигурност са на някой от екипажа. Чувалът, който Иван си избира му стига до раменете, дори се налага да го закопчея аз, защото няма как да си прибере ръцете, ако го направи сам. През нощта ми става студено и слагам още един чифт чорапи и полареното горнище. Докато се мъча да си обуя втория чифт чорапи без да си отварям спалния чувал забелязвам, че Иван леко се хлъзнал към входа/изхода на палатката. Ципът е разтворен, а краката му, както са в чувала са се подали до половината прасец навън. Отново го събуждам, но този път не е защото хърка, ами за негово добро.

По-късно отново се събуждам и известно време се въртя, тъй като ми се пикае много. Събирам сили най-накрая, обличам се малко и излизам навън. Луната се е скрила, тъмно е като в рог, но звездите са безкрайно много (колкото са си всъщност). Никога не съм виждал толкова много и толкова ярки звезди. От някоя палатка се носят доста странни и измъчени стонове, които в това безбожно време и в сънливото ми състояние ми пускат филм, че отнякъде нещо ме дебне и иска да отхапе мръсните ми пръсти, затова се облекчавам максимално бързо и обратно към чувала.

Може да намерите повече снимки от този ден и цялото пътешествие тук.

No comments:

Post a Comment