Goodbye, for now

Last year I started this blog to share my adventures, near and distant. Now, 10 months later, I decided to stop working on it, as I leave the door open (by not deleting it), if I decide someday to restart it. The main reason is that it takes a lot of time – from the writing of a new post in Bulgarian, translating it in English (so that more people can read it, including you), processing the pictures, to sharing the post in other channels (FB, Tumblr, 500px, other). Of course, I can cut some of the steps, but I want to do it properly.

That doesn't mean that my "art" will disappear from the internet. All the pictures that I take and post-process will be shared on my Facebook page, so if you haven't liked it yet, you can do it now to be able to see where I've been and what I've seen (sometimes FB doesn't show all the post to those who like a page, so to be sure: Liked => Get notifications). Regarding my writing and the travel books that I make after every major trip, for now they will be done only in Bulgarian. If I change my mind I will let you now on my FB page.

Goodbye, for now.

Довиждане, засега

Миналата година стартирах този блог, за да споделям моите пътешествия, близки и далечни. Сега, 10 месеца по-късно, реших да преустановя работата си по него като си оставям вратичка, че някой ден може да ми щукне отново да го подкарам. Основната причина е, че отнема доста време – от писането на един пост, превеждането му на английски език (в желанието ми да достига до максимално много хора), оправяне на снимки, до споделянето му по други канали (FB, Tumblr, 500px, други). Естествено мога да съкратя някои стъпки, но не искам да правя половинчати работи.

Разбира се, това не значи, че "изкуството" ми ще изчезне от онлайн пространството. Всички снимки, които правя и обработвам ще качвам във фейсбук страницата ми, така че, ако не сте я харесали, може да го направите, за да следите къде съм ходил и какво съм видял (понякога ФБ не показва всички постовете на харесалите дадена страница, така че, за да сте сигурни: Like/d => Get notifications). Също така, ако сте фенове на писанията ми ще можете да четете пътеписите от по-дългите ми пътешествия, когато са готови под формата на истинска, дебела книга-албум (за съжаление излизат соленички) или като електронна книга/pdf (на достъпна цена). Съдържанието и в двата варианта е еднакво, разликата е в цената и в това какво пипаш – хартия или таблет/мишка. Например, четири копия на азиатския ми пътепис все още очакват своите притежатели на нескромната цена от 110 лв., докато неограничен брой pdf копия могат да бъдат ваши на достъпната цена от 15 лв.

Последният абзац ми напомня малко на вица за евреина, който отишъл да пусне обявление в местния вестник за кончината на съпругата си. Казали му, че има право на още три думи и той решил да добави "Продавам Москвич изгодно". Довиждане, засега. (колата вече си я продадох)

Kilimanjaro - to Uhuru and back (day 6)

We get up and put on at least two base layers, winter/ski pants, soft shell and winter/ski jackets. I push myself to eat two bowls of porridge, although I feel sick from it. Stan feels worse that yesterday and doesn't want to eat any porridge. We start walking little after 2 o'clock and we can see some groups of lights up on the hill. The serious slope starts right away from the camp and almost without exception will make our life harder in the next vertical 1,300 m/4,300 ft. It gets harder for Stan and Chewa takes his dayback. The path winds around rocks and scree.

After an hour or two we meet the first group that has given up. We can't laugh at them not making it, because we know very well what they have been up to and a part of us wants to turn away to the camp as well. I feel for them and tell myself that I am going to get to the top for them as well. After some time we meet another group of one that are going back untimely. Stan's state doesn't improve and he frequently needs rests, he feels dizzy, but continues.

The sky is starting to lighten up behind Mawenzi and every time we walk to the right we manage to feast our eyes on the unbelievable colors of the sky. We won't make it on time to see the sunrise on Stella point at about 5,700 m/18,700 ft, but it doesn't matter. I look upwards from time to time and the crater's edge doesn't come any closer, as if somebody stacks more and more rocks on top. If you hurry little bit the mountain takes away from you the little oxygen that it has given you, it is very impatient with the impatient ones.

Mawenzi and the sunrise

Килиманджаро - до Ухуру и назад (ден 6)

Ставаме и обличаме поне два слоя термо бельо, зимни/ски долнище, полар и зимни/ски якета. Напъвам се да хапна 2 купички поридж, макар яко да ми се повдига. На Стан му е малко по-зле от предния ден и отказва да хапне от вкусния топъл буламач. Потегляме малко след 2 часа, а нагоре по склона се виждат няколко групички светлини от челници. Сериозният наклон започва веднага от лагера и почти без изключение ще ни прави живота по-труден в продължение на 1,300 метра денивелация. Стан нещо се затруднява, както аз предните дни и Чуа му взима раницата. Пътеката се вие зигзагообразно около скали, камъни и на места сипеи.

След час-два срещаме първата оказала се група. Не можеш да им се присмееш, че не са устискали, защото много добре знаеш на какво са подложени и защото частица от теб иска да обърне посоката надолу като тях. Разбирам ги и си казвам, че ще го изкача и заради тях. Срещаме още една група, макар и от 1 човек преждевременно да слиза. Състоянието на Стан не се подобрява и има нужда от по-чести почивки, вие му се свят, но все пак продължава.

Небето започва да изсветлява от към Мауензи и скоро при всяко ходене надясно успяваме да се насладим на все по-невероятните цветове, в които се обагря небето. Няма да стигнем на време до Стела пойнт на 5,700 м (ръба на кратера), за да видим изгрева, но не е толкова важно. Поглеждам от време на време нагоре и няма достигане този ръб на кратера, не стига, че вървим вече 4-5 часа, сякаш някой добавя още камъни и го отдалечава от нас. Забързаш ли се малко планината ти отнема и малкото кислород, който ти е отпуснала, много е нетърпелива с нетърпеливите.

Мауензи и изгрева

Kilimanjaro - Barafu camp (day 5)

Probably this is the first night that we all manage to get a good sleep. The headaches are gone. The camp is rather windy and there is no frost on the ground, no condensation in the tent. We go for a walk around the camp before having the usual breakfast.

Down

Килиманджаро - лагера Барафу (ден 5)

Това беше първата нощ, в която всички се наспахме хубаво, с минимален брой събуждания. Главоболието е отминало. Лагерът е доста ветровит и няма нито скреж по палатките и земята, нито конденз в преддверието. Разхождаме се из кемпа, преди да закусим.

Под нас