Истанбул - разходка до комшиите по никое време (част 1)

Септември, 2012. Неделя. По никое време (откъм ден през седмицата) тръгвам с двама приятели за Истанбул за няколко дни. Избираме тази странна поредица от дни – от неделя до сряда, защото спътниците ми ще се връщат в щатите след седмица. А пък аз, аз съм айляк, ако питате повечето ми приятели, така че нямам проблем. Натоварваме се в космическия кораб или акулката, според гледната точка и потегляме към заветната ни цел – Истанбул, единственият град разположен на два континента, ако на арабелите им щукне да построят нещо подобно някой ден, да се чете – първият/оригиналният град разположен на два континента.

Наближаваме града, по-скоро навлизаме в него, щото той си е доста големичък и следим GPSа за отбивката, на която трябва да слезем от магистрала. Естествено, случва се нещо като преждевременна еякулация и се изстрелваме по-рано, отколкото трябва. Неприятничко. Напред-назад, обиколка тук, обиколка там, връщаме се обратно на магистралата. Това няма да го обясня с някой физическа функция, пък и не искам да се замислям каква може да е тя. Скоро си намираме отбивката и вече по-на място се изстрелваме от магистралата. След известно търсене си намираме хотелче в квартал Топкапъ, не двореца, но все пак в границите на някогашния Константинопол, близо сме до отбранителната стена. Хотелът се казва Хисар, бюджетно решение, без минерални бани и СПА процедури. А пък, ако сме много настойчиви сигурно ще се намери някой теляк. Освежаваме се, плащаме за първата вечер с почти всички турски лири, с които разполагаме и се понасяме навън.

Istanbul - A trip to the neighbors (Part 1)

September, 2012. Sunday. At an odd time (regarding the day of the week) I and two friends of mine decide to go to Istanbul for several days. We choose these strange days – from Sunday to Wednesday, because my fellow travelers are going back to the States after a week. And I, if you ask most of my friends I am "ailyak" (which according to the dictionary is an idle person, one at a loose end), so I don't have a problem with the odd time of the week. We load up in my car, the space ship or the shark, according to the point of view, and we are off to our destination – Istanbul, the only city situated on two continents, that is if the Arabs don't plan to build something similar one day, in which case, it should be read as the first/original city situated on two continents.

We approach the city, moreover we are entering into the city, since it is quite large, and start looking at the navigation for our exit. Something like a premature ejaculation occurs, since we shoot ourselves from the highway too early. Quite unpleasant. Back and forth, going twice around an unknown neighborhood, we make it back to the highway. I won't explain this with any physical function of the body, and frankly, I don't want to think which one it could be. We find the proper exit and this time we fire ourselves out of the highway at the right spot. We check out some hotels and choose one with free parking and wifi. We are in the Topkapi neighborhood, it's not the famous palace, but still is in the boundaries of the ancient Constantinople/Istanbul, as we are close to the defense stone walls. We freshen up, pay for the first night with almost all of our local money and go out.

A night walk in Sofia

Since the first ten posts were about Cuba, now it is time for something local, Bulgarian, not that it would be very long, just one post, but still I have promised myself to alternate the posts, abroad and homeland. Some of you have already seen them in Facebook, but for others the upcoming photos will be new. However, the next few posts will be new for everybody, I promise.

What the night has in mind for me?

Нощна разходка в София

Тъй като първите десетина постове бяха за Куба, сега е време за нещо родно, българско, не че ще е много дълго – един пост, но все пак съм си казал, че ще ги редувам, чужбината и татковината. Някои от вас са ги виждали във Фейсбук, но за други ще са нови. Няколкото поста след това обаче обещавам, че ще са нови за всички, с изключение на двамина-трима.

Какво ли ми готви нощта

An exercise in Cuban carelessness - Trinidad and the last days (Part 9)

On the next day, we head to Trinidad, which is one of the best preserved cities in the Caribbean, from the time when the sugar trade was the main industry in the region and is under the auspices of UNESCO. While we are searching for a place to park the van, a guy with a sign "official parking" comes to us and tells us to park next to the near pavement, for some pesos, of course.

Official parking

Упражнение по кубински айляк - Тринидад и последните няколко дни (част 9)

На следващия ден се насочваме към Тринидад, който е един от най–добре запазените градове в Карибския басейн от времето, когато търговията със захар е била основната индустрия в региона и естествено е под егидата на Юнеско. Докато търсим къде да оставим вана, попадаме на човек с табела “официален паркинг”, който ни посочва да се паркираме до близкия тротоар, срещу съответното заплащане. Да ви имам официалните паркинги.

Официален паркинг