An exercise in Cuban carelessness - Cienfuegos & The Bay of Pigs (Part 8)

Hasta la vista, Habana! Bienvenidos Cienfuegos!

On the next day we say goodbye to Havana and take on the Autopista towards Cienfuegos. The Cubans and the road markings aren't close friends, so the later ones are missing from the road. We get off the highway and continue onto some third class road. In one of the villages that we go through, only the main street is asphalt-paved, the side streets are gravel and mud. In this area, the main means of transport are the horse carriages and the bikes. However, I've got the feeling that the only thing the Cubans do is to travel, because under every palm tree, there are people waiting for somebody to take them on the road. On the next palm tree, we witness the following funny event: a car stops at something like a bus station and all the 15-20 people waiting there rush to the vehicle with the idea to get in. After a while the people back off and surprisingly nobody has gone inside the car and the vehicle is whole. In the village that we pass through and even in the larger towns, almost every house has the following mandatory tools of the loafer/kibitzer – rocking chair positioned toward the street and a working TV inside the house, which can be heard through the opened windows.

Another pimped up Moskvich

Упражнение по кубински айляк - Сиенфуегос и Заливът на прасетата (част 8)

Hasta la vista, Habana! Bienvenidos Cienfuegos!

На следващия ден се сбогуваме с Хавана и поемаме по Аутопистата в посока Сиенфуегос. Кубинците и пътната маркировка не са първи приятели, следователно последните липсват по пътищата. Отклоняваме се от основния път и продължаваме по някакъв треторазряден селски път. В едно от селата, през които минаваме, само главната улица е асфалтирана, а страничните улички са чакъл и кал. По тези населени места основните превозни средства са конският впряг и велосипедите. Имам чувството, че единственото нещо, което местните правят е да пътуват, защото под почти всяка палмичка има няколко човека, които чакат някой да ги вземе на стоп. По пътя ставаме свидетели на следната забавна случка: една кола спира на нещо като спирка и всичките 15–20 човека, чакащи там, се втурват към превозното средство с идеята да се качат. След малко се отдръпват и изненадващо, никой не се е качил, а и колата продължава цяла. В селцата, през които минаваме, а и в по–големите градове, почти всяка къща има следните задължителни инструменти на кибика – люлеещ се стол насочен към улицата и включен телевизор вътре в къщата.

Поредният наточен Московец

An exercise in Cuban carelessness - Last day in Havana (Part 7)

After the breakfast, we head to the Plaza de Armes market, for which we whine about for some days. Not that there is something awesome there, but we have to buy presents. Despite the mission, the first thing that I buy is something for me – a beret with two sides, the first is with a star, and the second one is with Che. I buy a magnet for my microwave oven (everybody buys magnets for their fridges, and I buy them for my microwave oven). The rest buy some sundries for gifts and we move to another part of the plaza, where are being sold paintings.

While Jorje and I have a look at the paintings of famous and not so famous Cuban artists, we each buy a coconut for un peso. Mine is a bit sharp and his has unpleasant sweet taste. Naturally we are the only one who likes them, and that's because we paid for them. After we empty the coconuts, I try to taste the white meat inside. After a considerable hitting against the pavement, the nut opens slightly and by my last effort I cracked it into two pieces. I feel like a winner, I AM a winner. I bite a little of the inside lining and throw it away. At the end, the real winner is the seller.

We continue to the next themed part of the market, the one with books. We start looking for something of Hemingway in English or anything famous in English, but our task is rather hard. However, I find a photo album for a gift and manage to cut the price in half, which increases immensely the pleasure of the purchase.

The book market at Plaza de Armes

Упражнение по кубински айляк - Последен ден в Хавана (част 7)

След закуската се насочваме към пазара на Plaza de Armes, за който мрънкаме от известно време. Не, че продават нещо кой знае какво, но трябва да се купуват подаръци. Въпреки мисията ни първото нещо, което спазарявам е за мен – барета, двулицева, със звездичка от едната страна и с Че от другата. Вземам си и един магнит за микровълновата (всички си купуват магнити за хладилник, аз пък си купувам магнит за микрото). Останалите напазаруват от джунджурииките за подаръци и се насочваме към друга част на площадчето, където продават картини.

Докато разглеждаме с Хорхе произведенията на видни и не толкова видни кубински творци си купуваме по един кокосов орех за un peso. Моят е леко резлив, а неговия с неприятен сладникав вкус. Изпиваме ги, естествено само ние си ги харесваме, защото сме броили пара. След като изпразваме огромните костилки, аз се опитвам да се възползвам и от кокоса вътре. След дълго блъскане в тротоара, орехът се сцепва леко и напъвайки го още малко, го разделям на две. Чувствам се победител, аз СЪМ победител. Захапвам малко от сърцевината и го изхвърлям. В края на краищата, май продавачът е победителя.

Продължаваме към следващата обособена част на пазара, тази с книги. Тръгваме да търсим стари книги на английски. Начинанието ни се оказва трудно и не намираме почти нищо на Хемингуей, когото основно търсим. Както и да е, харесвам един албум със снимки за подарък и успявам да смъкна цената с 50%, което допълнително увеличава удоволствието от покупката.

Книжният пазар на Plaza de Armes

An exercise in Cuban carelessness - Pinar del Rio (Part 6)

We load up in the van in the morning and set out westward of Habana on the Autopista. Outside is extremely hot and all hitch-hikers (and there are a lot of them) are concentrated in the shady spots. From time to time we pass by Chinese Automotive Corp.'s 4x4s, strongly resembling the Russian UAZ, which on their part have borrowed a lot from the first Toyota Landcruisers. Long live the copyrights!

Our first stop is the Orquideario de Soroa – one of the largest orchid gardens in the world or at least according the Cubans. There, we are being told that the last hurricane have blown away a significant part of the flora. Luckily, the plants, for which was thought that will need years to recover, have shown remarkable signs of revival just months after the calamity. We visit some wooden sheds, where are shown the blooming orchids. ATTENTION: some kind of botanical lecture will follow. As the roots of the orchids need lots of air, the plants are not planted in pots with soil, but are rather in a peat substrate or they just have attached to a piece of wood, hanging in the air.

Green waterfall

Упражнение по кубински айляк - Пинар дел Рио (част 6)

Натоварваме се сутринта на вана и потегляме западно от Хавана по Аутопистата. Навън е изключително топло и всички стопаджии (а те са много) са се съсредоточили по сенчестите места. От време на време се разминаваме с джипове на Chinese Automotive Corp., силно приличащи на УАЗки, които от своя страна са взаимствали от първите Тойота Лендкрузер. Да живеят авторските права.

Първата ни спирка е Orquideario de Soroa – една от най–големите градини с орхидеи в света или поне според кубинците. Там ни разказват, че един от последните урагани е отнесъл значителна част от флората. За щастие растенията, за които са смятали, че ще са нужни години да се възстановят, само няколко месеца след природното бедствие вече са показали изключително подобрение. Посещаваме едни дъсчени постройки, в които се излагат цъфтящите в момента видове орхидеи. Тъй като корените на орхидеите се нуждаят от много въздух, не са в саксии с почва, а по-скоро в торфен субстрат (голям съм комбайнер) или са се захванали на парчета дърво, висящи във въздуха.

Зелен водопад

An exercise in Cuban carelessness - Following Hemingway's steps (Part 5)

For breakfast we go to the Ambos Mundos Hotel, where for some time have lived Ernest Hemingway. We go to rooftop via an old iron Otis lift and in front of us is revealed the magnificent view of the city and mainly of the near buildings – on a rooftop a man slowly, without overworking, simultaneously smokes and hangs out the laundry; a large baking pan with bread buns sits on a balcony, whether it is to finish the baking or to dry out the buns, I can't say.

Tiles

Three generations of tiles cohabit on a nearby roof.

Упражнение по кубински айляк - По следите на Хемингуей (част 5)

За закуска отиваме в хотел Ambos Mundos, където известно време е живял Ърнест Хемингуей. Качваме се на покрива посредством стар железен асансьор Otis и пред нас се открива великолепна гледка към града и най-вече към близките сгради – на един покрив мъж бавно, без да се преуморява едновременно простира и пуши, а на съседния балкон една тава с питки, така и не разбрах дали се суши на слънцето или се допича.

Керемидена черга

Няколко поколения керемиди съжителстват на близкия покрив.

An exercise in Cuban carelessness - Rainy Havana (Part 4)

As the previous night we experienced rather well the night life of Havana, on the next day it’s very cloudy in our heads. While having a breakfast, the mischievous clouds from our heads move one by one to the sky and hide the sun from our eyes. Seconds later, they greet us with the show “Torrential Caribbean rain”, which according to Osmel’s forecast will last 45 minutes max. Soon, it gets clear that the downpour will be more like a full day event, that’s why our daily tour takes on the following format – closed spaces, as in museums.

Driving around Havana, we pass near Malekon or at least try to, since the promenade is blocked by two soaked militiaman. The sea, similar to a small boy that is not very skillful at the flirting yet, not just sprinkles Malekon, but floods it outright with its naughty waves.

We go to El Capitolio, where was situated the government of Cuba before the revolution of 1959, and now houses the Cuban Science Academy. The place is huge and grandiose compared to the building of the current parliament, which is uncomely marble mastodon. In the center of the floor under the main dome, was built in a 25 carat diamond, which is claimed to be owned by the Russian tzar Nicolay II. After one successful theft and the mysterious return after two months, in the floor was built in a copy. Unfortunately, we did not understand where the original one is, nor they gave us its contacts. The diamond copy is being closely watched by the 15 m Statue of the Republic, which supposedly is the third largest indoor (under a dome) statue in the world after the Great Buddha of Nara and Lincoln’s memorial in Washington.

El Capitolio’s dome

Упражнение по кубински айляк - Дъждовна Хавана (част 4)

След като предната вечер опитахме качествено нощния живот на Хавана, на следващия ден ни е доста облачно в главите. Закусвайки, палавите облаци от главите ни се преместват малко по малко на небето и скриват слънцето от погледите ни. Секунди по-късно ни поздравяват с представлението “Проливен карибски дъжд”, който според прогнозата на Осмел, a.k.a. кубинският Минчо Празников, ще продължи максимум 45 минути. Скоро става ясно, че пороят по–скоро ще е целодневно събитие, затова и обиколката ни придобива следния формат – затворени помещения, тип музеи.

Обикаляйки Хавана, минаваме покрай Малекон или поне се опитваме, тъй като крайбрежният булевард е отцепен от две подгизнали ченгета. Морето като малко, все още несръчно в задявките, момченце не просто пръска Малекон, а направо го залива с палавите си вълни.

Отправяме се към El Capitolio, където се е помещавало правителството на Куба преди революцията през 1959, а сега е дом на Кубинската Академия на Науките. Мястото е огромно и грандиозно за разлика от действащия парламент, който е неугледно мраморно чудовище. В центъра на пода под основния купол някога е бил вграден 25 каратов диамант, за който се твърди, че е принадлежал на руския цар Николай II. След един успешен опит за кражба и мистериозното му връщане след 2 месеца, сега там лежи негово копие. За съжаление не разбрахме къде се намира оригиналът, нито ни дадоха негови координати. Копието на скъпоценния камък бива зорко пазено от 15 метровата Статуя на Републиката, която е третата по големина статуя в закрито помещение (под покрив) в света след Великият Буда от Нара и мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон. Позлатената статуя е вдъхновена от гръцката богиня Атина, но за модел е използван местен материал – кубинска мулатка.

Под купола

An exercise in Cuban carelessness - Around Havana (Part 3)

In the morning, we meet Jose Raul, with whose help via email we rented van, our guide Osmel and some places to sleep. The funny thing about him is that when he recommends us something, he always uses the construction why, because – for example, It’s nice to rent that van why, because it has more space. We agree upon our plan for the next days and go to the Plaza de la Revolucion, where is situated a monument of Jose Marti. We meet the guy for the first time and understand that he was a national hero, poet and journalist, who died in his first battle. What a revolutionary! (If I am to become one, I will most probably get killed in my first fight, as well.)

Marti

The Jose Marti's memorial most probably offers splendid view of the city from the top (but we couldn't enjoy it why, because the lift wasn't working).

Упражнение по кубински айляк - Из Хавана (част 3)

На сутринта се срещаме с Хосе Раул, чрез когото по имейл си наехме ван, гида Осмел и няколко места за спане. Смешното при него е, че когато ни препоръчва да направим нещо, веднага се аргументира с конструкцията защо, защото – например: Хубаво е да си наемете този ван защо, защото има повече място. Доуточняваме програмата за следващите дни и се запътваме към Плаза де ла Революсион, където има паметник на Хосе Марти. За първи път се срещаме с човека и разбираме, че е бил национален герой, поет и журналист, който умира в първата си битка. Какъв революционер! (Ако и аз стана такъв, вероятно и на мен ще ми светят масло в първия бой).

Марти

Мемориалът на Хосе Марти предполагам предлага чудесна гледка към града от високо (на която не можахме да се насладим, защото асансьорът не работеше).

An exercise in Cuban carelessness - Havana (Part 2)

After a two hour in the bus from Varadero, we pass through a tunnel and come across a new interpretation of Jurassic park. Instead of dinosaurs and lush vegetation, in front of us opens up the sea-front Malecon Boulevard with its many semi-collapsed buildings and some renovated ones in colonial Spanish style, large American cars from the 50's and all kinds of Russian ones.

At the bus station, we meet Osmel, a 30 year old, tall Cuban, who will be our guide and driver. We take our luggage and get into two taxis, Ladas.

Celebrity in a Lada

One of my friends, Jorge, rolls down his window and waves to the long awaiting Cubans, semi-hidden behind the tinted windows of the car, his hat and sunglasses. Almost like a real celebrity!

Упражнение по кубински айляк - Хавана (част 2)

След близо двучасово пътуване с автобус от Варадеро минаваме през един тунел и попадаме на нова интерпретация на Джурасик парк. Вместо динозаври и буйна растителност, пред нас се открива хаванският булевард Малекон със своите полуразрушени сгради и тук-там обновени такива в колониален испански стил, огромни американски коли от 50-те и всякакви руски.

На гарата ни посреща Осмел, 30-годишен, високичък кубинец, който ще ни е гид и шофьор. Грабваме багажа и този път се качваме на две таксита Лада.

Знаменитост в Лада

Един от приятелите ми, Хорхе, сваля прозореца и помахва на очакващите го отдавна кубинци, полускрит от шапката, тъмните стъкла на колата и очилата си. Почти като истинска знаменитост!