Упражнение по кубински айляк - Варадеро (част 1)

Добре дошли. Забавлявайте се, каквото и да става

През 2007, аз и още четирима приятели решаваме да организираме отдавна мечтано от нас пътешествие до Куба. През декември 2008, нашата мечта се реализира.

Минаваме проверката за документи и никой не е върнат. Не, по-скоро цялата ни група се е върнала назад, назад в отминали времена и епохи. Но не сме сами, всяка наша стъпка ще бъде съпроводена от зорките погледи на Че и Фидел, следящи ни от тениски, ключодържатели, билбордове и улични графити. Затова смело се потапяме в тази непозната земя, облъчваща с умерена доза комунизъм, ретро коли, колониални сгради и безкрайно спокойствие.

Настаняваме се в хотела и след това излизаме да хапнем. Всичко изглежда доста старо, навсякъде има изоставени постройки, а би трябвало да е най–лъскавият кубински курорт. Времето тук е спряло много десетилетия преди да пристигнем, което разбира се е и основната причина да сме тук. Намираме едно работещо заведение и поръчваме по едно Куба Либре, какво друго. Съотношението на съставките в коктейла е доста сбъркано и получаваме лек ритник за добре дошли. За съжаление си нямаме ни най-малка представа, че положението с коктейлите (с малки изключения) няма да се промени към по-добро през останалата част от пътешествието ни. Храната, която получаваме, е на нивото на Куба Либре-тата.

Сънливо Варадеро
Поглед от високо към все още сънливото Варадеро и най-раднобудните му обитатели.

An exercise in Cuban carelessness - Varadero (Part 1)

Welcome. Have fun, whatever happens

In 2007, I and four friends of mine decide to organize a dreamed trip to Cuba. In December 2008 our dream adventure come true.

We pass the document check and although nobody is returned, our whole group has returned back, back to bygone times. But we are not alone, every step we take will be closely watched by Che and Fidel, following us from t-shirts, key-chains, billboards and street graffiti. That's why we boldly get lost into this unknown place, exposing us to a moderate dose of communism, retro cars, colonial buildings and endless tranquility.

We get accommodated at the hotel and afterwards go out for a bite. Everything looks rather old, there are abandoned buildings everywhere, and it should be the most glamorous Cuban resort. Time has stopped many decades before we arrive, but this is the main reason to come here, in the first place. Finally, we find a working ... thing and order five Cuba Libres, what else. The proportion of the cocktail ingredients is seriously messed up and we get kicked in the heads by way of welcome. Unfortunately, we don't have a clue that the situation with the cocktails (with little exceptions) won't change for better during the rest of our trip. The food that we get is of the same quality as the drinks. 

Sleepy Varadero

A view from above of the still sleepy Varadero and its early risers.

Welcome to my world

At last! Blog, first post, photographers and writes take your positions (actually, it's only me), attention-dress (I haven't been in the army, so I don't know if that's the correct order of these orders), camera-action – opening music (nope, you're nor deaf, there isn't one), the title:

"Somewhere amazing … I guess"

BRACKET A bit info about the title. Originally, it was going to be "Something amazing ...", which comes from this scene from the animated movie The Incredibles. However, as I draw most inspiration and take the largest number of pictures, while I'm travelling or just taking a walk, I decided to change it. BRACKET

Opening scene: forest, river, people, campfire, food … the year "2003" appears and then it fades out slowly … I, with a camera in my hands, taking pictures of plants and bugs … light illuminates my face, when I bring the camera close to me – it is emitted by the LCD screen, which shows the pictures I've just taken, I turn myself towards the imaginary movie camera and look as if I've seen the Holy Grail …

Some other scenes before the next important scene: random scenes flash quickly, in which I continue to be amazed by the Holy Grail/LCD screen of various digital cameras … at the same time countless photos are piling up and remain undeveloped in cardboard boxes (I know that digital pictures are not kept in cardboard boxes, but I resort to this hyperbole to strengthen the effect of the amount of unprocessed photos), waiting for a blog on a white horse to appear and to publish them (well, the guy on the horse will have to develop them first)…

Добре дошли в моя свят

Най-накрая! Блог, първи пост, фотографи и писатели по местата (всъщност, то съм си само аз), мирно-равнис (не съм ходил в казарма, така че не знам дали това е правилният ред), камера-йекшън – встъпителна музика (не сте глухи, няма такава), начални надписи:

"Somewhere amazing … I guess"

СКОБА Малко информация за заглавието. Малко ми е трудно да го предам точно и кратко на нашия език, затова ще използвам моите любими скоби – "Някъде (на) невероятно (място) … предполагам", предполагам. Първоначално беше "Something amazing ..." или "Нещо невероятно …", което от своя страна идва от анимационния филм Феноменалните, но тъй като намирам най-голямо вдъхновение и снимам най-много, когато пътешествам или просто се разхождам, реших да го променя. СКОБА

Начален кадър: горски пейзаж, рекичка, хора, огън, ядене … появява се надпис "2003" и след малко изчезва бавно … аз, с фотоапарат в ръце, правя снимки на тревички и буболечки … светлина озарява лицето ми, когато доближавам апарата до себе си – тя струи от LCD екрана, показващ току-що направените снимки, обръщам се към въображаемата камера и поглеждам все едно съм видял Светия Граал …

Някакви сцени до следващата важна сцена: на бърз каданс се сменят различни кадри, на които аз продължавам да се дивя на Светия Граал/LCD екрана на различни цифрови апарати … междувременно безброй снимки се трупат и стоят необработени в кашони (знам, че цифровите фотоси не стоят в кашони, но прибягвам до тази хипербола, за дa подсиля ефекта от количеството необработени снимки), чакащи да се появи блог на бял кон и да ги публикува (е, рицарят трябва и да ги обработи) …